Националната асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии е обединение на компании-лидери в биоземеделието, технологиите и препаратите за реалното постигане на изискванията на Зелената сделка в България. Мисията на асоциацията е да направи българското земеделие конкурентноспособно на западното, да произвеждаме чиста, качествена храна, и да пазим и възстановим природата на България. Компаниите, участващи в асоциацията са свидетели на всички перипетии, през които българското земеделие преминава по този трънлив път. И до днес резултатите не са радващи – успехите и площите с такова земеделие са незначителни, въпреки оптимистично отчетеното им увеличаване през последната година. Екосхемите също тръгнаха с мъка и засега са повече схеми, отколкото еко. Спънките пред по-нататъшното развитие на чистото българско земеделие са десетки. И нито една от тях не е пари.
Какво пречи на тези, които са решили да правят чисто земеделие в България – независимо дали био или отговарящо на екосхемите по Стратегическия план? От МЗХ отчитат двуцифрено увеличение през последната година на биоплощите, но все пак знаем, че базата за това увеличение е нищожна и все така сме си на предпоследно място в ЕС? Ето как дефинират от Националната асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии някои от важните проблеми.
На първо място са сложните наредби. Самите оператори и администратори не могат да ги овладеят в детайл и да ги разберат докрай. Потърпевши, разбира се, са производителите и сертифициращите органи. Естествено, че държавата никога не носи отговорност, когато нещо не е разбрано правилно.
Много е важно да се постави въпросът как се обучава персонала на ДФЗ и МЗХ, как ги тестват, че са готови и познават материята, за да могат, когато правят проверки и когато предават информацията, да е сигурно, че са я предали по правилния начин. Дали имат необходимите знания за това. Нека някой обясни каква е методиката, по която се преценява, че имат познанията.
Трябва да има ясни и правилни правила. Да, тафтология е, но това е точното. Правила, които да могат физически да се спазват от производителите. Администрацията вероятно трябва да ги изработи заедно с производителите, за да знае кое може да се случи и кое – не.
Друг проблем – при много проверки сертифициращите органи узаконяват нерегламентирани препарати. Признават се активни вещества, а не регистрирани препарати. Например, препарати от дървото Ним, които обаче не са Нимазал. Но Регламентите не говорят за активни вещества, а за регистрирани търговски продукти. Това в никакъв случай не може да бъде признато за спазване на наредбите.
Няма списъци, от които производителите да виждат кои са разрешените препарати. Един от големите им проблеми е, че им е трудно да намерят в сайта на Българската агенция по безопасност на храните регистрите на продуктите – фунгициди, инсектициди/акарициди и хербициди/десиканти, които са разрешени за ползване. Също и на пестицидите, които са прекратени или отнети разрешения.
Наскоро чухме за казус, при които земеделците били подведени, че препарати от първа професионална група щели да се пререгистрират като втора, и да са допустими по Екосхемата за намаляване на използването на пестициди. Как от първа група един препарат може да стане втора? Не изглежда възможно. Ако продуктът е подобрен евентуално, той вече ще бъде с друго търговско наименование.
(Списъци с изключително ровене могат да се намерят тук Търсене – Българска агенция по безопасност на храните (egov.bg)
Трябва да се направят технологии и технологични карти за биологично производство, които производителите да следват. Ние имаме компании, участващи в асоциацията, които са разработили такива и ги предоставят на техните партньори. Но няма как да обхванат всички.
Контролът трябва да се прецизира. Сега по Екосхемата за намаляване на използване на пестициди има изискване да не ползваш глифозат. Как обаче се доказва това? Производителят декларира, че не е ползвал глифозат и не го попълва в дневника за растителна защита. И това е всичко. Като не ползваш препарат от първа група би било редно да докажеш с какво го заменяш. По Екосхемата също има разлика в секторното законодателство какво е био агент и какво е продукт за РЗ защита.
А всъщност е много просто. Ако производителите спазват поне тези две екосхеми, правят ги по истинския начин, а не просто нищо да не пишеш и да не доказваш, то още на втората година ще видят реалните резултати. Пример с производител, който е участвал в схемата за намаляване на торенето. Срещу 1,80 лв, които е дал за препарата Азотохелп, в момента е получил 10 лв/дка. На всичките площи е сложил по 3 пъти УАН, както и Азотохелп. Но на част от площите, докато е внасял УАН за трети път, е бил възпрепятстван и този блок е останал с 2 УАН приложения. Той сподели, че добивите му навсякъде са еднакви. Така, че ако хората наистина ползват тези препарати, а не фактури и схеми, ще се придвижат напред много бързо. И поощренията трябва да са за смелите и тези, които спазват правилата. Трябва да се поощрява реалната работа, а не схемите. Целта да е не просто да се усвоят едни пари. Това не е справедливо. Нека тези, които са смели и работят, да бъдат възнаградени. Не е справедливо да се дават по малко пари и на тези, които инвестират в препарати и технологии и на тези, които инвестират във фактури.
При биологичното производство е омагьосан кръг. Няма пазар-няма производители-внася се от чужбина- няма пазар. Сега държавата прави плахи стъпки – 2% от обществените поръчки да са биологични. Това е много добра инициатива. Но казват, че нямало достатъчно български продукти. Няма, защото производителите нямат сигурност какво да произвеждат. Трябва преработвателите, било то био, или не, да си поръчат предварително, да сключат договори с няколко фермера, и да им гарантират, че ще изкупят продукцията им, ако я произведат според техните изисквания. Те не го правят. Производителите естествено не знаят какво ще е необходимо на преработвателите и не го произвеждат. Преработвателите остават без суровина и започват да внасят. Почват да притискат производителите за минимални цени. На тези цени няма кой да произведе. Тук се къса връзката между производителите и пазара. Трябва да има някакви правила, че първо трябва да се изкупува българската продукция. Разбира се, на пазарни цени. И вероятно тези обществени биопоръчки пак ще са с вносни продукти. А целта трябва да е държавата по този начин да стимулира българските производители, за да може повече хора да произвеждат биологично и цената на тази продукция да намалее.
Пазарът е много важен. За какво да произвеждаш, ако няма къде да реализираш стоката? Например, в РСМ държавата отпускаше помощ на търговците, които продават биопродукти, за да ги стимулира.
Редно е да се помисли, понеже няма достатъчно биологични производители, да се изкупува и продукцията на тези, които са в преход. Защото преход означава, че ти вече изпълняваш всички правила за биологично производство и тази продукция при всички положения ще бъде по-чиста от конвенционално произведената, което може да се докаже с един анализ. Може за тях да има по-ниски цени.
По училищните схеми има дисбаланси. Държавата купува биологичните ябълки по 8 лв/кг в момента. Цената им беше повишена миналата година, а по някаква причина цената на биологичните зеленчуци беше намалена, като биоморковите дори паднаха под себестойност – 1.15 лв/кг.
И другото важно нещо – липсата на професионален контрол. Реалните производители са подложени на нон-стоп тормоз, а нередовните са без контрол. Безконтролно влизат всякакви неща. Наскоро фермер от Бургаско се оплакала, че купил препарати от Турция, а те вместо фунгициди, за каквито са му били продадени, се оказали хербициди. И сега продукцията му е отровена за години напред.
Регистрацията на нови продукти за растителна защита, не само не беше облекчена, а напротив – поскъпна значително и все така отнема маса време. Препарати, който вече имат регистрация в много култури и се подават документи за регистрацията им в малки сектори, които страдат от крещяща липса на разрешени препарати. И въпреки, че продуктите са регистрирани при други култури с всички необходими документи, отново се изисква всичко отначало. Освен че цените за регистрация се вдигат двойно и тройно, но и процесът въобще не се ускорява.
Всеки гледа от собствената си камбанария, вероятно и администрацията има проблеми, които ние не разбираме. Вероятно ще е добре да има по-често контакти между нас, които сме реално всеки ден на полето и администрацията, за да решаваме оперативно такива въпроси и работата да стане по-приятна и лесна за всички.
