Дори при много голям, но недостатъчно озърнен клас, добивът е нисък
Пшеницата има водещо място в растениевъдното производство у нас. Потенциалният добив на културата в нашата климатична зона е достатъчно висок. Съвременните високопроизводителни сортове на нашата и чуждата селекция са в състояние да осигурят добив на зърно до и над 1000 кг/дка със сравнително високо качество.
Производителността на пшеницата се определя от редица структурни показатели: плътност на стъблостоя, масата на хиляда зърна, дължина на класа, количество на класчетата в класа. Изследванията за корелацията досега са показали, че най-голямо влияние върху добива на пшеницата оказва именно плътността на продуктивния стъблостой и озърняването на самия клас. По време на отглеждане на пшеницата обикновено не възникват особени проблеми, защото културата е с висока екологична пластичност.
Въпреки това всеки производствен сезон е различен и внася свои корективи: менят се количеството на валежите, температурният режим на въздуха и почвата и други подобни фактори на околната среда. В различни години, и дори в течение на един вегетационен период, фазите на развитие на болестите и неприятелите се изменят. Всички тези фактори, на които агрономът фактически почти не влияе, определят производителността на класа на пшеницата. Все пак има редица начини, благодарение на които производителността на културата може да се повиши: по пътя на внасяне на минерални торове, употребата на препарати за растителна защита и др. За влиятелни фактори може да се смятат нормата и срокът на сеитба на пшеницата.
Плътност на класа
Дълго време селекционерите провеждат изследователска работа по увеличаване плътността на класа. Генетичната предразположеност за залагане на повече класови зачатъци на вретеното е характерна за високоинтензивните сортове с голям потенциал за добивност. Ориентировъчно, за да се получи добив от пшеницата на ниво 550-650 кг/дка, количеството класчета в класа трябва да се колебае в рамките на 20-22 броя, количеството на зърна в класчето – 2-3 броя, а масата на 1000 зърна – 45-50 грама. При такива показатели добивите от отглежданата пшеница вече ще бъдат рентабилни и всички производствени процеси -оправдани и възвращаеми.
При неблагоприятни условия растенията формират къс клас с малко количество класчета в него
Една от най-честите причини за недостатъчното изпълване на класа със зърна са неблагоприятните природни условия в течение на съответстващите вегетационни периоди. За ярък пример може да послужи сегашната ситуация. Сухата есен не позволи на есенниците да поникнат, зимата на места беше почти безснежна, пролетните дъждове бяха крайно малко, а в някои региони нямаше никакви валежи. Драстичният недостиг на продуктивна влага и повишени температури способстват за ускоряване на процесите на формиране на генеративните органи. В такива условия растенията формират къс клас с малко количество класчета. В случай че в следващите фази на развитие се наблюдава дефицит на влага и минерални торове, формираните вече класчета не се развиват нормално, зърното в тях се спарушва.
Във фаза начало на вретенене започва активно формиране на генеративните органи, на класовата ос се образуват зачатъците, от които се формират класчетата. С редица опити е установено, че в този период значително негативно влияние оказват едновременно недостигът на продуктивна влага и повишението на температурите. Такова съчетание на неблагоприятни фактори форсира развитието на пшеницата: растенията са още доста ниски, но вече изкласяват. В такъв случай първостепенна тяхна задача става продължението на рода на всяка цена. Подобно явление е характерно не само за зърнено-житните култури, но въобще за всички растения. Разбира се, резултатът от това е съществено намаляване на тяхната производителност – с до 50% и повече.
Недостигът на хранителни
елементи също намалява размера и озърнеността на класа
Недостатъчното обезпечение с минерални елементи при формирането на класа и наливането на зърното аналогично съществено намалява размера и озърнеността на класа. Дефицитът на хранителни елементи при растенията възниква по различни причини: поради недостатъчно внасяне в почвата на жизнено важни за вегетацията на културата елементи; изветряне, измиване на азота и други елементи от коренообитаемия слой на почвата; небалансирана система на хранене. Такава причина за дефицит на минералните елементи се решава доста лесно чрез допълнителното им внасяне и корекция на системата на хранене.
Въпреки че при ниско съдържание на продуктивна влага в коренообитаемия слой почва дори при достатъчно количество NPK, достъпността им до растенията на пшеницата е изключително ниска.
Изходът от тази ситуация може да бъде прилагането на листно третиране с карбамид във фаза образуване на флаговия лист при пшеничните растения и в периода на активно наливане на зърното. Тази практика не води до съществено повишаване на добива, но благоприятства наливането на вече формираното зърно в класчетата и повишава неговото качество.
Добри резултати в сухи години има също листното внасяне на комплексни торове, в състава на които влизат както макро-, така и микроелементи в течна и лесноусвоима хелатна форма. Водещи наши зърнопроизводители вече започнаха да внасят преди сеитбата на пшеницата азот във вид на безводен амоняк. Тъй като този тор има голямо съдържание на N (82%),той се разпределя равномерно по площта, а амонякът е лесно достъпен за усвояване от растенията, особено при суха пролет. Това действие на амоняка е свързано с особеностите на неговото внасяне. Есента, преди сеитбата, торът се внася на дълбочина 15–20 см.
През зимния период и пролетта с топенето на снега известна част от него мигрира в почвения профил, но благодарение на процеса нитрификация се превръща в нитратна форма. Благодарение на това, оказвайки се в по-дълбокия и наситен с влага слой, азотът е достъпен за пшеничните растения в условия на суша. Положително влияние на процеса на наливане на зърното оказва листното подхранване с карбамид или други комплексни торове на фона на основно внасяне на безводния амоняк.
Болестите и неприятелите намаляват размера на класа
Значителено забавяне върху развитието на класа оказват различните болести и неприятели по пшеницата. Започвайки още есента, интензивното развитие на болести като брашнеста мана, септориоза, кафява и жълта листни ръжди, кореново гниене, бактериози и вирусни болести, може да намали добива до 20%, а при интензивно развитие на болестите производителността на културата намалява почти на 50%. Пролетта, във фаза края на вретенене – начало на изкласяване се наблюдава интензивно развитие на брашнеста мана. Особено силно епифитотии се появяват на гъсти посеви в топло и тихо (безветрено) време. Започвайки от долните етажи на растенията, при силна степен на развитие брашнестата мана стига до класа – и съвсем разбираемо е, че в такъв случай достатъчна производителност от класа на пшеницата не може да се очаква.
Значително негативно влияние на добивността на културата оказва септориозата по класа на пшеницата. Още в есенния период на вегетация болестта се проявява на долните листа във вид на удължени желтеникави петна, които постепенно променят цвета си в кафяв. Вредоносността на септориозата се изразява в това, че под нейно влияние се влошават структурните показатели на реколтата от пшеница – намалява озърнеността на класа, увеличава се делът на неизхраненото и спарушено зърно, намалява масата на 1000 зърна. Намаляването на добива при интензивно развитие на болести може да достигне 20–30%.
Кафявата листна ръжда може да намали производителността на класа дори при по-слабо развитие. Поразени още есента, растенията на пшеницата се изтощават, губят устойчивост към понижение на температурите, суша. В по-късни фази през вегетацията листата преждевременно отмират. В случай на силно поражение, растенията в класа формират по-малко зърна, които са леки, спарушени и с много ниско качество. Намаляването на добива от тази болест може да достигне до 200–250 кг/дка.
Подобно влияние на производителността на класа на пшеницата оказва и жълтата ръжда по житните. Нейната вредоносност се изразява в намаляване асимилационната повърхност, намаляване интензивността на фотосинтезата, ослабване устойчивостта на растенията към сухо- и студоустойчивост. При поражение от тази болест зърното в класа не се налива, изсъхва, става леко и спарушено. Колкото по-рано пшеницата се инфектира с причинителя на жълтата ръжда по житните, толкова повече се намалява производителността на културата, намаляването на добива може да достигне до над 30%.
При поражение на пшеницата от кореново гниене на първичната и вторичната коренова система, а също така на подземната част на стъблото се образуват тъмнокафяви удължени некротични петна. Поразените части на растенията придобиват тъмна, даже черна окраска. При масово поразяване на културата във фаза наливане на зърното, при болните растения се наблюдава недоразвитост на класчетата в класа, в многа зърна класовите плеви придобиват бял цвят с кафяви петна. При особено тежко развитие на болестта белеят също връхните части на класа.
Корeновото гниене нарушава обмена на веществата в растенията, отслабва постъпването на хранителни елементи към класа, намалява сухоустойчивостта, което в крайна сметка води до намаляване производителността на културата до 20% и влошава качествените показатели на зърното.
Подобно на обикновеното кореново гниене, фузарийното кореново гниене задържа развитието на продуктивните стъбла. Поражението на стъблото формира недоразвит клас със слаба озърненост. Често фузарийното кореново гниене причинява масово белокласие.
Достатъчно разпространена е и черната петниста бактериоза по пшеницата. В начални стадии признаците на нападение от нея са малки светложълти петна, които по-късно се сливат и чернеят. Типични признаци на болестта са почерняване на връхните части на класовите плеви. Зърната в класа, поразен от черната петниста бактериоза, се покриват с малки кафяви петна, където се намират бактериалните клетки. При влажно време инфектираните зърна стават меки и слузести. Масовото поражение от бактериозата причинява недоразвитост на растенията, празнокласие, а намаляването на производителността достига до 15–25%.
Климатичните промени влияят на сроковете на сеитба
Срокът на сеитба на зърнено-житните култури в определена степен също влияе на производителността и изпълнеността на класа. По-рано оптималните сеитбени срокове за пшеницата бяха след втората декада на септември, но при настоящите условия на климатични промени по-добри резултати дават късните сеитби. Ранната сеитба съществено понижава студоустойчивостта на растенията и намалява устойчивостта им на болести и неприятели. Прекалено късната – води до недоразвитост на растенията на пшеницата, а с възстановяване на пролетната вегетация интензивността на братене значително намалява. В резултат на слабо развитата асимилационна повърхност на такива растения намалява размерът на класа, количеството на класчетата в него и тяхната озърненост.
За оптимизация на производителността на класа на пшеницата следва да се вземат под внимание цял комплекс от мероприятия:
- сеитбата на зимни-житни култури трябва да се прави в оптимални срокове;
- през целия период на вегетация развитието на болестите и неприятелите трябва да се контролира;
- растенията трябва да са осигурени с необходимото количество хранителни елементи.
При спазване на тези правила земеделците ще получат максимален добив и ще намалят до минимум ролята на негативните фактори на средата, на която човек, така или иначе, не може да влияе.
