С разгара на масовата жътва в страната започват да се оформят и тенденции. Те разбира се са различни по райони, което може би подсказва, че МЗХ трябва да започне да има и регионален поглед върху ситуацията и проблемите на производителите.
Първите равносметки по райони показват, че докато едни стопани направо изгоряха, като пловдивските и прибират малка реколта в резултат на разразилата се суша, други не могат да се оплачат чак толкова. Което пак би трябвало да подскаже на едно сериозно аграрно ведомство, че може би е редно картината вече да се разглежда по региони.
Като цяло иначе, земеделският министър не крие доволството си, че страната очаква повече от 6 млн.т. зърно от пшеница и близо 850 000 т ечемик, с което той естествено ще може да се похвали, че държавата е подкрепила зърнопроизводителите с каквото може.
Ако погледнем прогнозите на експертите от FAS към Министерството на земеделието на САЩ (USDA), те също като цяло са оптимистични. Предвиждат, че у нас реколтата от родна пшеница ще бъде и малко над 7 млн. тона, докато при ечемика ще отчетем по-голям интерес и завишение на площта с 36%, което ще увеличи производството със 7% спрямо 2023.
Само че картината, както казахме, е твърде противоречива. Такива са и отделните данни, които по-късно ще бъдат обобщени на базата на всичко – общо близо 11 млн. дка с пшеница и 1,6 млн. дка с ечемик.
В Добруджа повечето ечемик е ожънат, отчита се засега среден добив от 630 кг/дка, най-висок е при земеделските производители от община Генерал Тошево – със 100 кг от декар отгоре над средното.
При тези добиви тамошните производители естествено се надяват да спечелят и от количеството зърно, и от цената му. Но споделят с нас, че цената, които им предагат сега изкупвачи варира от ден на ден и то към десетина-двайсет лева надолу.
В други области като Ямболска фермерите твърдят, че отчитат с 50-60 кг/дка по-ниски резултати от миналата година. Засушаването е откъснало количество и е довело до 560 кг/дка ечемик и 520 кг/дка пшеница. Сушата в момента удря сериозно и пролетниците.
Да не говорим за районите на Пловдив, Чирпан и Стара Загора, където ситуацията определено може да се характеризира като тежка. Жънат се 300-350 кг/дка пшеница, тук-там 400 кг/дка, но това е нищо при сегашната им себестойност и цени, които чуват от търговците. А и пролетните култури вече се мъчат. Там слънчогледът не се полива, а на царевицата са успели да дадат само една поливка и повече вода няма.
Не се радват и в Северозапада, там имаше опустошителни валежи, над посевите преминаха и градушки, които свалиха немалко от зърното на земята, както и във Великотърновско.
Така твърде разнородната жътвена картина, провокира фермерите да повдигнат пред МЗХ въпроса може ли ведомството да погледне и регионално на състоянието и климата. И да изработи на първо време вид компенсации за силно пострадалите от природни бедствия райони. Сушата удари силно и есенниците, но особено пролетниците в Пловдивско и Старозагорско, където държавата не успя да осигури напояване. Затова е редно да се помисли за компенсиране на пострадалите стопани в тези райони.
В случая въобще не говорим за едно сериозно райониране, което правят западни държави, като Франция например, и съобразяват субсидията с това в кои райони се отглеждат подходящи за там култури, и само те се субсидират. Но ние сме далеч още от този европейски подход.
