На 9-ти юли тази година изтече 60-годишната спогодба между България и Гърция да осигурява 186 млн. кубика вода от р. Арда за напояване на земи в Гърция при 85% обезпеченост.
Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между двете страни е влязла в сила на 9-ти юли 1964 г. и срокът й изтича на 9-ти юли тази година.
Тя на практика урежда и други спорни въпроси между двете съседни държави и има характер на следвоенна компенсация от България към Гърция.
С нея се финализират насрещните претенции, датиращи от периода отпреди Първата световна война. Включват се претенции от всякакво естество между двете държави, по-специално произтичащите от Мирния договор от 10 февруари 1947 година – за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са били засегнати пряко или косвено от национализация, секвестиране, отчуждаване, ликвидация, колективизация и др., продиктувани от структурните реформи на българското народно стопанство. Също така и на тези, чиито имущества, права и интереси са били сведени до състояние, правещо невъзможно тяхното връщане на правоимащите или пък изоставени от гърците на българска територия, поради каквато и да е причина до онзи момент.
Българското правителство също така е поело ангажимент да плати на Кралство Гърция сумата от 7 000 000 щатски долара. От тях 12% са постъпления от неявни сделки и износ на български стоки за Гърция, с изключение на машините и съоръженията, заделянето от стойността на които възлиза на 20%.
В случай на доставки на машини и съоръжения от всякакъв вид, поръчани в НРБ от гръцката държава или от организации, контролирани от гръцката държава, заделянето възлиза на 50%.
У нас още не се говори по тази тема, но гръцки медии вече пишат, че двете правителства се готвят за подновяване на спогодбата
В ход са процесите по сключване на ново междуправителствено споразумение между Гърция и България, което да предвиди канализирането на водите на река Арда от българските язовири към страната ни. Координатори на действията, които вече се предприемат, са министерствата на външните работи, а от гръцка страна и министерството на околната среда и енергетиката, което всъщност пристъпи към създаване на специална комисия по този въпрос, в която е поканен да участва като член GOEB Orestiada – това пише гръцкото издание E-Evros. Абревиатурата GOEB е на Генералната организация за подобряване на здравето в Гърция.
Директорът на местната структура на GOEB Орестис Вурнелис отбелязва, че със спогодбата от 1964 г. „съседната страна канализира 186 милиона кубични метра вода годишно към гръцката страна през летните месеци, за да напоява директно 202 000 акра в северен Еврос и косвено още 80 000-100 000 акра от същата територия, както и хиляди акра земя в централния и южния регион.
„Ползите от количествата вода не се ограничават само до напояването, тъй като тези води обогатяват водоносния хоризонт на района като цяло, така че това е свързано и с питейната вода“, обяснява Вурнелис, подчертавайки, че тези води „ имат много важен отпечатък върху околната среда до делтата на Еврос“.
Той уточннява, че количествата, канализирани за 60 години в Гърция, са задоволителни и че на базата на тези 186 милиона кубически метра са регулирани всички нужди от напояване.
С по-малки количества ще нарушим този баланс, посочва пред гръцки издания Вурнелис, като допълва, че „по време на дискусиите по новото споразумение количеството вода, което ще се канализира, няма да бъде проблем, но дискусиите ще се фокусират относно върху другите условия и другите подробности, които трябва да бъдат включени в тях“.
По поречието на река Арда в България има изградени три язовира, обединени в каскада – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.
Каскада Арда е единствената система от големи язовири у нас, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 км2 и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидро-енергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда кубични метра е на първо място в страната. Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток.
Изворът на Арда е на 900 метра североизточно от Ардин връх в община Смолян. Началото й е планински поток, който преминава през селата Арда, Горна Арда, Могилица, Кошница, Смилян, Рудозем, Средногорци. В Кърджалийско минава през село Бял извор и Аврамово, след което се влива в язовир „Кърджали“.
Преминавайки през град Кърджали, водите на Арда веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. До следващия язовир „Ивайловград“ има 25 км. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България и навлиза в Гърция.
