От липсата на политики в агросектора и в МЗХ се оплакаха вчера земеделските производители от НАЗ и с гневен тон казаха, че в това ведомство трябвало да започне да се работи, защото нямало да търпят повече сегашното безхаберие. Което е меко казано странно, защото само допреди седмица отправяха горещи комунистически благодарствени речи към същото това министерство.
За кое точно безхаберие и за кои подсектори говорят конкретно не знаем и от обърканите приказки не се разбра, но е известно, че най-безхаберната работа в българското земеделие досега, и то вече от десетилетия е работата, която се върши, или която по-точно не се върши покрай напояването.
За него със сигурност може да се каже, че никой в държавата и респективно в агроведомството не се интересува, не работи за него, не повдига дори и въпроса за неговите инфраструктурни проблеми.
Всички само си знаят и си повтарят, че България е пълна с вътрешноканална мрежа, която е толкова разбита и разграбена, че не се знае откъде да се подхване работата по възстановяването й, дори само на теория, а на практика да не говорим.
Категорично могат да се възстановят поливните системи в държавата, казаха смело вчера от НАЗ, ама никой не обяснява откъде ли може да се започне.
Ние предлагаме да е от общините, които вече получават много средства и с актуализацията на бюджет 2024, но за които средства вчера в парламента имаше опасения, че могат да се влагат от кметовете безконтролно, защото нямало конкретен механизъм за контрола им. А пък и доколкото знаем голяма част от вътрешноканалната напоителна мрежа е именно тяхна собственост. Само че кой да ги накара общинските ръководства в тези тежки и сухи години да обърнат внимание на това. Само правителството е в състояние, ако има план и стратегия обаче. Може и местните структури на земеделските организации по места, тъй като техни представители са част от общинските ръководства по места и важни части от партийните структура. Но както е известно, по-лесно е да се хвърля вината на държавата. Защото тя е нещо обезличено, далечно и необяснимо. А персонална отговорност вече е друго нещо.
Фермерите дават за пример как е станала работата в съседна Румъния и как там са увеличили за 3 години поливните си площи до 35 млн.дка и тамошните стопани вече напояват една трета от земеделската си земя. Ама северната съседка много отдавна започна да работи с конкретен план и има стратегия да възроди напояването, а у нас това го няма.
Имаше например едни обещания, много щедро дадени от предишния аграрен министър, че ще се започне с инвентаризация на напоителните площи, за което дори МЗХ било заделило 5 млн.лв. Само че обещаното си остана там при предишния аграрен министър.
Защото е известно, че у нас един министър като дойде е толкова вдъхновен, че ще започне всичко отначало, че забравя и не поглежда какво е обещал и евентуално започнал предшественика му.
И така…хем е безспорен фактът, че бъдещето на земеделското ни производство е силно зависимо от климата и е тясно свързано с напояването, хем никой не започва да трасира пътя му.
Но сушата от ден на ден става все по-фатален фактор
от който занапред ще зависят земеделците ни. А утре може да е късно за мнозина от тях, защото за земеделските производители напояването вече е равносилно на оцеляване.
Каналите и съоръженията ни са в окаяно състояние, не работят, развалени са, казват много фермери от Добруджа и други земеделски райони, а без поливни съоръжения за никаква конкурентоспособност не може да се говори нито със съседите, нито на пазара на ЕС. Да не говорим, че е още по–изключително трудно и откъм пари, и откъм време, и откъм процедури да се създаде нов сондаж в днешно време.
Но да се върнем пак на обещанието, дадено от Министерството на земеделието, че ще инициира едно
преброяване на поливните площи у нас, защото последното такова е било преди 25 години
По думите на бившия зам.-министър на МЗХ Тошев това трябваше да стартира в началото на тази година и да продължи година или две. За целта в бюджета на министерството, както казахме, са били предвидени 5 млн. лева. Щяха да се съберат данни, които после да бъдат нанесени и в кадастъра. Но сякаш днес всичко това е забравено.
Така още не е започнала въпросната обещана инвентаризация на поливните площи
Нито е станало още ясно как ще бъде пуснат прием по поливната подмярка 4.1, че поне някои да инвестират. Та камо ли водата да потече по каналите и грохналите тръбопроводи, където ги има.
Само едно нещо се случи…създадоха дирекция по хидромелиорации в МЗХ, за която обещаха, че ще работи активно с преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Както и че ще има създаден експертен съвет от научни работници, които са от Катедрата по хидромелиорации. Трябваше да се подпише меморандум за сътрудничество, но не знаем дали и това е станало.
Миналата година
1035 земеделски производители са получили компенсации до 80% от цената на водата
Та поне това увеличава интереса към поливното земеделие…но цената е на последно място. Първо трябва да има читави канали и вода.
В момента обаче и двете е трудно да се осигурят. Изграждането на сондажи също никак не е лесно. В момента една процедура за издаване на разрешително отнема 2-3 години, а понякога и повече.
