Не се съмняваме в добрите намерения на брюкселските чиновници. Все пак те не са зверове. Въвеждането на изискване за протеинови и азотни култури в сеитбооборота е правилно и добро начинание. Несъмнено – с дългосрочна полза за почвата. Така пише в учебниците в Брюксел. Но на полето е друго. Да вземем културата нахут, която тази година много български фермери засяха, за да отговорят на дерогацията за угарите.
Една от хубавите черти на тази култура е и тази, че не се нуждае от специално оборудване за нейното отглеждане – може да се използва същото като за зърнените култури. Казва учебникът, по който се водят в Брюксел. Но нахутът е твърда и специфична тежка култура. Амортизира и чупи машините много по-бързо от останалите култури.
Друга добра черта на културата е нейната сухоустойчивост. Отново твърди учебникът. При нахута не съществува нито един надежден хербицид за широколистните плевели. Всички хербициди, които се ползват при останалите бобови култури /фасул, грах, соя/ срещу широколистните плевели забавят развитието на нахута, а понякога водят до пълното му унищожение. Технологията и при нахута, и при останалите бобови, включва използването на много хербициди и пестициди, които са скъпи и вредни. А биологичното им отглеждане изисква прилагането на система, която трае години наред, а стихийното отглеждане на бобови култури без препарати, просто прави тези площи развъдници на болести и вредители.
Но най-болният въпрос е този за цената. Когато фермерът плаща рента, а и когато не плаща, не може да си позволи земята да не произвежда. В момента цената за нахута е 1.20 лв/кг, най-много да стигне 1,50 лв/дка. При максимални добиви от 120/кг от дка и разходи от 300 лв/дка, брюкселската сметка никак не излиза.
Какво казва учебника
Нахутът е една малко проблемна за отглеждане и позабравена култура. Той е сред най-богатите на белтъчини растения, като съдържа също въглехидрати и малко мазнини. Това го прави подходяща храна за хората. Стъблата и листата на нахута също са богати на белтъчини, което пък ги прави добър фураж за животните, но не трябва да се използват в сурово състояние, а добре изсушени. В зелената маса съдържанието на оксалова, лимонена и ябълчна киселина е много високо.
Нахутът е сухоустойчива култура, което го прави подходящ за региони, в които сушата е лимитиращ фактор.
В зависимост от агротехническите условия, валежите и качествата на почвата добивите варират от 120-200 кг от декар.
Нахутът не изисква почви с високо качество, с изключение на това, че не харесва особено тежката почва. Тъй като кореновата система е дълбока, песъчливите почви са по-благоприятни. Нивото на киселинност pH трябва да бъде между 6 и 9, а по-ниските стойности увеличават вероятността от гъбични заболявания.
Нахутът се нарежда сред най-студоустойчивите бобови култури. Семената поникват при температури от 2 градуса, а растенията могат да издържат студове до минус 8-10 градуса. При снежна покривка до 5 см могат да издържат до температури от минус 22-25 градуса. Ако температурата на почвата по време на засаждането е прекалено ниска кълняемостта се забавя.
Проблеми с високата температура при нахута могат да възникнат само когато е над 40 градуса. Нахутът не харесва много влажност и дъждове. Засаждането -ранна пролет. За нашите климатични условия най-благоприятно е края на февруари и началото на март.
Почвата се подготвя още след освобождаване от предшественика. В сеитбообращението се редува със зимни житни култури, но добри предшественици могат да бъдат също и царевица, картофи, памук. Той е отличен предшественик, защото освобождава рано площта за следващата култура и я обогатява. Не трябва да се засява повторно и да се отглежда като монокултура.
Нуждите на нахута от азот не са големи, но е препоръчително с есенната обработка да се внасят 25-30 кг на декар суперфосфат, а при по-бедни и леки почви е желателно торене с калиев сулфат – 12-15 кг на декар.Нахутът понася добре торенето с органични торове, но когато не се внасят такива е приемливо с пролетната обработка да се внесат 8-10 кг на декар амониева селитра.
Основният проблем при отглеждането на нахут е борбата с плевелите. Реколтата се прибира 100-150 дни след засаждането. Узряването е дружно и доколкото проблеми с разпукването не съществуват, то забавянето при събиране не създава проблеми.
Най-сложният въпрос остава борбата с плевелите.
В какво се състои сложността?
1. При нахута не съществува нито един надежден хербицид за широколистните плевели. Всички хербициди, които се ползват при останалите бобови култури /фасул, грах, соя/ срещу широколистните плевели забавят развитието на нахута, а понякога водят до пълното му унищожение.
2. Нахутът е много чувствителен към остатъчното действие на някои хербициди /например, с действащо вещество метсулфуронметил/, което се използва при отглеждането на предшестващите култури.
3. Наличието на голямо количество вегетиращи култури може да доведе до значително снижаване на количеството и качеството на нахута.
Как да се минимизира действието на плевелите?
1. Нахутът да се засява на възможно най-чисти от плевели площи. Борбата с плевелите трябва да започне при предшествениците, но в тази борба хербициди с продължителен ефект не трява да се използват.
2. Да се избягва засяването на площи с преобладаващи многогодишни плевели. Ако все пак има остатъци от такива борбата трябва да се води след прибиране на предшественика. В допълнение към механичната обработка може да се извърши третиране с глифозат.
3. Най-ефективния начин е механичната борба с плевелите.Първото брануване е желателно да се извърши преди поникване на нахута. Второто и последващи бранувания могат да се извършат когато нахутът е достигнал височина от 5-6 сантиметра, за да не бъде засипан. За предпочитане е брануването да се извършва с пружинна брана.
4. Ако през втората половина на вегетацията, по някакви причини, се появят плевели / за да не се отрази негативно на качеството/ може да се окаже необходимо обработването с десиканти.
