Имаше един виц по времето на комунизма, който гласеше: “ Те се шегуваха, че ни плащат, ние се шегувахме, че им работим“. Горе-долу така се случва и с екосхемите. А екосхемите продължават да будят дискусии. Веднъж с неплащане и второ с една екзотична идея за пълното им обединяване в една мега еко схема. Една за всички и по равно. В духа на комунизма.
Много може да се изговори за екосхемите, но днес ми се иска да се спра на само един аспект от проблема. Той беше изтъкван и като аргумент за обединяването им. А именно административната тежест върху земеделците. Тя, разбира се, генерално трябва да се намалява. Но когато става дума за екосхемите е странно да се говори за административна тежест.
Екосхемите не са задължителни за никого. Няма как да се аргументираш с искания за административна тежест, при положение, че говорим за изпълнение на доброволни обществено полезни действия. Никой нищо не иска от теб. Но, ако случайно решиш да тръгнеш по този път, ОСП ще те възнагради за избора. Подходящо е да повторим, защото се предполагаше, че е кристално ясно за всички, но се оказа, че не е – екосхемите не са задължителни за никого. Те са по желание.
А Стратегическият план казва – ще дадем 40 млн. евро на всички, които извършват действия за възстановяване на почвеното плодородие, например. Ако са 1 млн. декара ще вземат по 40 евро, ако са 20 млн. декара ще вземат по 2 евро. Не тръгва да смята кой колко ще спечели.
Ние обаче казваме – ама ние ще я извъртим работата, или всички ще я извъртят, и след 2 години ще са 40 млн. декара такива и ще вземем по 1 евро и няма смисъл. Но смисълът на екосхемата не е тя да е субсидия за всички. И определено смисълът й не е да имитираме, че правим нещо, за да вземем едни пари. Смисълът на екосхемата е дългосрочно да се стимулират правилни действия, които ще доведат до повишаване на почвеното плодородие, което дългосрочно и трайно носи много ползи за земеделците.Няма как със ставка дори от 10 лв/дка да се разхвърля оборски тор по нивите, дори да си животновъд и да не трябва да го купуваш, например. Но тези, които разбират ползите от това, ще го правят със и без екосхеми. Те просто ще компенсират част от направените реално разходи с тези ставки, ако ги има. Не може да се смята бюджета по екосхемите със съответните ставки, като част от доход на декар.
Абсурдно е на фона на това предназначение на екосхемите да кажеш – дайте да ги обединим и всички гарантирано да взимаме по 11 лв/дка. Което няма да се случи в реалността. След като земеделците намериха вратичка да изпълняват схемата за почвено плодородие срещу 2 лв на декар с някакви неясни препарати или само с фактури за 0.50 ст, няма как да очакват субсидия повече от 2 лв/дка.
Но животновъдните стопанства ще разхвърлят тор по нивите, собствениците на биогаз инсталации – също, и убедените в ползите от покривните култури ще ги сеят, без значение дали има и каква е ставката. В масовия случай на стопанствата, които прилагат безспорни практики за подобряване на почвеното плодородие и увеличаване на органичния състав на почвата в забележима степен, го правят без значение дали има ставка и какъв е размерът й.
А бутафорията с „биостимулаторите“, „“фрешът от мръсни чорапи“ и фалшивите фактури разводнява нещата и в крайна сметка обезсмисля „труда“ на схемаджиите. Накрая ще имаме 40 млн. декара, кандидатстващи за 40 млн. евро и реален резултат 35 млн. декара с падащ процент на органичен състав. Но все пак хората не бива да сме като скакалците, които не сменят полето, което са опоскали и остават и си умират на него от глад. Всъщност, не, скакалците се местят на друго поле. Само хората унищожаваме земята, която ни храни и от която не можем да се преместим.
И ако осъвременим вица от едно време, то винаги в тоя живот, когато имитираш, че вършиш нещо, някой рано или късно имитира, че ти плаща. Така че е редно да се запитаме – а дали не мамим първо себе си и децата си.
Ася Василева
Из „Избрани произведения“, том 9, изд. 1 КИК
