Новият проект на Методиката за прилагане на предварителните условия за подпомагане определя системата, по която ще се извършва контрола и спазването или неспазването от земеделските стопани на предварителните условия по степен, тежест и продължителност.
Това ще служи за изчисление и налагане на съответните административни санкции относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП.
Правилата относно предварителните условия се състоят от законоустановените изисквания за управление, свързани климата и околната среда; общественото здраве и здравето на растенията; хуманното отношение към животните.
Земеделските стопани с максимален размер на стопанствата до 10 ха земеделска площ се освобождават от проверки за спазване на предварителните условия и от санкциите.
Как ще изглежда прилагането на националните стандарти за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС)
Стандарт за ДЗЕС 1 „Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство“ определя, че съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение между постоянно затревени площи и обща земеделска площ от 13,17%, определено през 2018 г.
Съотношението на постоянно затревените площи ще се определя всяка година въз основа на площите, декларирани за същата година.
Съотношението ще се определя от компетентната дирекция в МЗХ.
При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани се задължават обратно да възстановят в постоянно затревени площи (ПЗП) разораните през съответната година ПЗП.
Стандарт ДЗЕС 2 „Опазване на влажни зони и торфища“ определя, че в границите на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забраняват:
- всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран – 20 – 35 см или плитка оран 10 – 20 см), дълбоко разрохкване
(60 – 80 см); - пресушаването и дренирането;
- преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
- изгарянето на растителността;
- използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита.
Териториалният обхват на влажните зони в България с международно значение се определят от МОСВ.
Стандарт ДЗЕС 3 „Забрана за изгаряне на стърнища“ определя забрана за изгарянето на стърнища от зърнено-житни култури.
Стандарт за ДЗЕС 4 „Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения“ определя забрана за използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферни ивици.
Стандартът е приложим за изпълнение, когато земеделска площ от стопанството граничи с повърхностен воден обек-реки, потоци, канали, езера, язовири, море.
Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) с ширина минимум 5 метра от водния обект и в която е забранено прилагане на минерални и/или органични азотсъдържащи торове и/или третиране с ПРЗ, трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове.
За отправна точка при измерване на буферната ивица служи отрезът на брега, който реката прави при пълноводие, или брега на водния обект.
При наличие на естествена или изкуствено създадена тревна или залесена ивица с дървесна или храстовидна растителност, тя ще се счита за част от оставената буферна ивица.
При наклон на парцела от 5% до 10% включително, затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 5 м площта може да се обработва и засява, но не може да се тори с минерални и/или органични азотсъдържащи торове и пръска с ПРЗ – общо 10 м.
При площи с наклон над 10 % затревяването на буферната ивица се отнася за 5-те метра от водния обект, а в останалите 45 м. площта може да се обработва и засява, но не може да се тори и пръска с ПРЗ – общо със затревената буферна ивица да не се тори и пръска – 50 м.
Стандарт за ДЗЕС 5 „Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона“ е приложим за изпълнение, когато обработваеми площи или площи с трайни насаждения от стопанството са с наклони над 10 %.
Оризовите клетки (оризища) са изключени от изискванията на стандарта, както и трайни насаждения, различни от овощни видове и лозя, оранжерийни площи, разсадници, дървесни култури с кратък цикъл на ротация.
Стандарт за ДЗЕС 6 „Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“ се прилага през чувствителен период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка.
Чувствителният период за територията на страната е от 1 юни до 30 септември.
За да се изпълни стандартът трябва да е осигурена на минимум 80% от обработваемата земя на стопанството минимална растителна (почвена) покривка в периода от 01 юни до 30 септември.
При обработваемите земи минимална почвена покривка може да се осигури чрез прилагане на следните практики:
- налична основна култура; или
- налична втора или междинна/покривна култура; или
- оставяне на растителни остатъци, включително стърнища и/или самозасети площи; или
- мулчиране.
При изпълнението на стандарта се дава възможност да бъде осигурена последваща култура в рамките на:
- две седмици след премахването на предходната растителна покривка;
- три седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица.
При трайните насаждения (овощни видове и лозя), осигуряването на минимална почвена (растителна) покривка се постига чрез:
- затревяване на междуредията и/или
- засяване на покривни култури в междуредията и/или
- мулчиране.
Стандарт за ДЗЕС 7 – „Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите“ се изпълнява чрез прилагане на ротация, или чрез диверсификация.
При избор на ротация се прилагат следните правила:
- на обработваема земя с площ над 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво земеделски парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си;
- втората култура се счита за ротация, ако е засята/засадена след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура;
- при избор на изпълнение чрез ротация, земеделският стопанин след третата година е длъжен да гарантира, че всички земеделски парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура, отглеждана през референтната 2023 година;
На обработваема земя с площ над 10 ха земеделският стопанин осигурява ежегодно разнообразяване на културите чрез диверсификация при спазване на следните правила:
- при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е над 10 и до 30 хектара включително, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне две различни култури. Основната култура не може да превишава 75 % от обработваемата земя;
- при стопанства, в които размерът на обработваемата земя е повече от 30 хектара, диверсификацията на културите се състои в засяване на обработваемата земя в стопанството с поне три различни култури. Основната култура не може да заема повече от 75 % от обработваемата земя, а двете основни култури не могат да обхващат заедно повече от 95 % от обработваемата земя.
Изискванията за ротация не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и земя оставена под угар.
Основна култура за целите на ДЗЕС 7 при изпълнението на ротация или диверсификация се счита културата, която земеделският стопанин е декларирал като основна в заявлението.
Всички основни култури или ясно различими растителни остатъци от тях следва да са налични в периода 15 май – 15 юли в годината на кандидатстване.
Земеделският стопанин може да отглежда повече от една основна култура през годината на заявяване.
Зимните и пролетните култури се разглеждат като различни култури, дори когато са от един и същи род.
За целите на изчисляване на дяловете на различните култури при диверсификация:
- площта, заета от дадена култура, може да включва особености на ландшафта, подлежащи на задължението за запазване съгласно стандарт ДЗЕС 8;
- всеки хектар в рамките на цялата обработваема земя в дадено стопанство се отчита само веднъж в една референтна година.
На площи със смесени култури, които се отглеждат в отделни редове, културите се броят като различни, когато заемат най-малко 25 % от тази площ. Площта, заета от различните култури, се изчислява, като площта, заета от смесените култури, се раздели на броя на културите, които заемат най-малко 25 % от тази площ, независимо от действителния дял на съответната култура на тази площ.
При площи, на които смесените култури представляват основна култура, която се подсява с втора култура, площта се счита за заета само от основната култура.
Площи, заети от култури в смес от семена, се считат за заети от една-единствена култура, независимо от включените в сместа отделни култури и при условие че тези видове не се използват, като култура от група „Треви и тревни фуражи”.
Площи, върху които различните култури се отглеждат една до друга, като всяка култура обхваща площ, която е по-малка от определения минимален размер от 0,1 ха, могат да бъдат разглеждани като покрити с една-единствена култура (културата с най-голяма площ).
Площи заети от видовете от група „Треви и тревни фуражи”, бобови култури или оставени под угар площи не се отчитат като смесени култури.
Стандарт за ДЗЕС 8: „Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“ задължава стопанствата да:
- запазват съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, синори, живи плетове и редици дървета, дървета в група) и тераси;
- запазват съществуващите живи плетове и дървета, които не се отрязват по време на размножителния период и периода на отглеждане на малките при птиците (от 1 март до 31 юли);
- запазват и поддържат съществуващите постоянно затревени площи от нежелана растителност – орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa).
Особеностите на ландшафта, определени за запазване са:
- отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м;
- синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция;
- живи плетове и редици дървета с широчина между 1 и 15 м;
- дървета в група с максимална площ до 0,3 ха;
- тераси.
Стандарт за ДЗЕС 9 „Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000“ изисква земеделските стопани да не преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, които са екологично чувствителни – разположени в зоните „Натура 2000“.
Когато земеделският стопанин е разорал или преобразувал постоянно затревена площ, включена в слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи“, е задължен обратно да преобразува площта в постоянно затревена площ.
Датата, до която земеделският стопанин следва да е възстановил преобразуваната площ, не може да е по-късна от датата на подаване на единното заявление за следващата година.
