Необходимо е ново разбиране за принципите при избор на оптималните сортове зимна пшеница за фермата, смятат от руски земеделски център.
Те дават на агро предприемачите съвети какво трябва да имат предвид при избора на сорт – да следят не само данните му за производителност, но и системата от агротехнически мерки, която ще прилагат.
Пред стопаните се набляга на това, че различните сортове реализират потенциалните си добиви по различен начин в естествени условия.
Някои сортове значително намаляват добивите при липса на торове и защита от болести, докато други поддържат относително висока производителност при всички тези условия на отглеждане.
Важна е и препоръката към фермерите
да предпочитат екологично пластични сортове
и непременно вече да отглеждат 2-3 сорта, които ще се допълват взаимно.
Експертите наблягат, че тези сортове трябва да се различават по време на зреене, по изисквания към предшествениците, по дати на сеитба и торене.
Казва се, че е особено важно фермите да могат ефективно да управляват културите, дори когато не използват високи дози торове и комплексни технологии за растителна защита. Следователно икономически слабите и силните стопанства ще трябва да прилагат различен подход и сортове.
Още производителите получват съвети сами да се научат как да прогнозират прибирането на реколтата, възоснова на прогнозите за времето, познаването на климата и фазите на развитие на културите.
Важно е и разбирането на биологичните характеристики на сорта и неговия генотип и технологичните мерки, които ще задоволят нуждите на този сорт.
Освен това интересна констатация е, че
сортовете пшеница се представят най-добре през първите години след засяването
Това се обяснява с факта, че през този период те реализират максималния си генетичен потенциал.
В зависимост от качествения генотип пшеницата се разделя на три категории: силна, ценна и слаба (фуражна) пшеница, цитира центърът, според световни данни.
Силната пшеница е в недостиг, делът й в световното производство е само 15-20%. Принадлежи към пшеница от 1-2 група за качество и се използва като подобрител за брашно със слаб глутен. Съдържанието на протеини в такава пшеница трябва да бъде най-малко 14%, а глутенът – най-малко 28%.
Ценната пшеница има средно качество на зърното. Може да се използва за приготвяне на добър хляб без използване на подобрители, но не е подходяща за подобряване на качеството на слабата пшеница. Делът на тази пшеница в световното производство е 25-30%. Съдържанието на протеин е най-малко 11-14%, а глутен е най-малко 23-25%.
Слабата пшеница представлява 50-55% от общото световно производство. Зърното има съдържание на протеин най-малко 11%, а съдържанието на глутен е най-малко 15%.
Така че следва изводът, че влошаването на качеството на посевите от зимна пшеница е свързано съ с сеитбата на един сорт прекалено дълго време.
Според експертите това води до механично и биологично замърсяване, както и до повече болести по посевите, което намалява както добива, така и качеството на зърното.
За да се предотврати влошаването на семената, се препоръчва да се извърши обновяване на сорта, при което семената с ниско качество – IV размножаване и по-долу, да се заменят с по-висококачествени и продуктивни семена от суперелит, елит, и първо размножение.
При закупуване на семена е необходимо да се следят всички документи, придружаващи сорта, наличието на сертификат за качество, както и договорите със собственика на патента.
