Развиващите се икономики, които играят важна роля на международните селскостопански пазари през последните 20 години, ще продължат да влияят на развитието, според последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Докладът за перспективите за селското стопанство през 2024-2033 г. предвижда, че Индия и страните от Югоизточна Азия ще увеличат своя дял в селскостопанското производство и потребление, докато влиянието на Китай ще намалее. Очаква се общото земеделско потребление да нараства с 1,0% годишно, като потреблението на храни ще се увеличава с 1,2% поради нарастването на населението и доходите. В страните със средни доходи дневната консумация на храна ще се увеличи със 7% до 2033 г., докато в страните с ниски доходи само с 4%, което затруднява постигането на целта за изкореняване на глада до 2030 г.
Въпреки нарастващите селскостопански емисии, интензитетът на парниковите газове се очаква да намалее поради подобренията в производителността. Общото производство обаче ще увеличи емисиите с 5%. Според ОИСР реалните международни цени се очаква леко да намалеят, но местните цени на дребно може да не отразяват този спад поради инфлацията и разходите за доставки.
При стоките, използването на пшеница за човешка консумация ще продължи да доминира над продуктите за животинска храна. Птичето месо ще заема водеща позиция в месния сектор с 43% дял от производството, докато световното производство на мляко се очаква да нараства с 1,6% годишно. В рибарството, 55% от продукцията ще идва от аквакултури. Очаква се цените на растителните масла и маслодайните семена да се повишат поради нарастващото търсене както за храни, така и за суровини за биодизел. В сектора на памука, световното производство се очаква да достигне 29 милиона метрични тона до 2033 г., като Китай и Индия ще бъдат водещи производители.
Селскостопанско производство
80% от увеличението ще бъде резултат от подобрената възвръщаемост.
Според доклада, глобалното селскостопанско производство се очаква да нараства с 1,1% годишно през следващото десетилетие. Основният двигател на този растеж ще бъде животновъдството с 1,3%, следвано от риболова с 1,1% и растениевъдството с 1,0%. Растежът в растениевъдството ще се дължи предимно на повишената производителност на съществуващата земя, а не на разширяването на обработваемата площ, което ще доведе до намаляване на интензивността на глобалните емисии на парникови газове (ПГ) в селското стопанство. По същия начин, значителен дял от растежа в животновъдството и рибарството ще бъде резултат от подобряване на производителността, въпреки че разширяването на стадата също ще допринесе за увеличаване на производството. Въпреки тези очаквани подобрения, особено в по-малко продуктивните страни от Африка и Азия, значителните разлики в производителността ще продължат, което ще затрудни доходите на земеделските стопанства и продоволствената сигурност, увеличавайки търсенето на внос на храни.
По-бавен растеж в Европа
Растежът на селскостопанското производство ще продължи през следващото десетилетие, главно поради подобренията в добивите в страните с ниски и средни доходи. Европа и Централна Азия се очаква да растат най-бавно, докато в Северна Америка и Латинска Америка растениевъдството ще надделее над животновъдството.
Потребителите искат устойчивост
През 2033 г. консумацията на месо на глава от населението се очаква да бъде най-високата в Западна Европа, достигайки 52 кг на човек. Млечните продукти, особено сиренето и маслото, ще продължат да имат високи предпочитания на потребителите, докато потреблението на риба ще се увеличи, като Централна Азия и ЕС ще бъдат водещи. Моделите на потребление ще се развиват към по-здравословен и по-устойчив избор.
Маслодайни семена
Очаква се растителните масла да съставляват 55% от общото търсене на храни до 2033 г. Употребата им за биодизел, която в момента е около 16% от глобалната употреба, се очаква да нарасне, особено в Индонезия, Бразилия и САЩ. Протеиновото брашно, използвано почти изключително за храна на животни, ще бъде ограничено от по-бавния растеж на световното животновъдство, особено в страните с високи доходи. Продължаващата низходяща корекция на цените в сектора на маслодайните семена се очаква да продължи през първите години на проучването, след което цените ще се повишат леко в номинално изражение, но ще спаднат в реално изражение.
Зърнени култури
През следващото десетилетие световното производство на зърнени култури се очаква да нарасне с около 350 милиона тона до 3,2 милиарда тона, главно поради увеличаване на производството на царевица и пшеница. Растежът на потреблението се очаква да се забави в сравнение с предходните десет години, главно поради по-слабото нарастване на търсенето на фуражи, биогорива и други промишлени приложения. Световната търговия се очаква да нарасне с 16% до 551 милиона тона. Пшеницата ще допринесе с 35% за увеличението, царевицата с 52%, а оризът с 7%. Очаква се дългосрочният спад на цените в реално изражение да продължи.
Месо
В средносрочен план се очаква средната дневна консумация на месо на глава от населението да се увеличи с 3%, или с допълнителни 0,5 кг годишно до 2033 г., което е половината от увеличението през предходното десетилетие. Глобалното потребление на месо се очаква да нарасне с 12% до 2033 г. Прогнозите сочат, че световната популация на животните ще достигне 2 милиарда едър рогат добитък, 1 милиард прасета, 32 милиарда птици и почти 3 милиарда овце. Очаква се реалните цени на месото постепенно да се върнат към дългосрочната си низходяща тенденция.
Млечни продукти
Глобалното производство на мляко (около 81% краве мляко, 15% биволско и 4% козе, овче и камилско мляко взети заедно) се очаква да нараства с 1,6% годишно през следващото десетилетие, достигайки 1,085 милиона тона през 2033 г., подкрепено от увеличената продуктивност на животните. Най-силен растеж се очаква в Югоизточна Азия и някои африкански страни, макар и от ниска база. Този темп на растеж е по-бърз от другите основни селскостопански продукти. С увеличаването на доходите и населението се очаква в средносрочен план да се консумират повече млечни продукти. Очаква се по-нататъшен ръст на потреблението на сирене в Европа и Северна Америка. Като цяло, цените на млечните продукти се очаква да се развиват в съответствие с други основни селскостопански продукти.
Земеделска земя
Очаква се земеделската земя да бъде намалена с 3,4 милиона хектара, главно на пасища, като растежът на производителността ще бъде от решаващо значение за този процес. Този спад ще бъде концентриран в Европа, но неравномерно разпределен. В Западна Европа обработваемата площ и пасищата ще намалеят, докато в Източна Европа и Централна Азия спадът на пасищната земя ще бъде частично компенсиран от увеличаването на реколтата. До 2033 г. използването на торове на хектар ще се увеличи с 8%, главно в Източна Европа и Централна Азия, докато в Западна Европа увеличението ще бъде 5%. Производството на зърнени и маслодайни култури ще се увеличи главно в Източна Европа, като Русия ще отбележи значителен ръст при царевицата (26%), пшеницата (15%), соята (28%) и други маслодайни семена (17%) през следващото десетилетие.
