Най-накрая България има разработена Национална програма от мерки за контрол на вредителите по лозата. В нея са разработени от специалисти всички агротехнически мерки. начини на формиране, напояване, торене, болестите и неприятелите по лозата, както и нови такива и техните причинители, гостоприемници, симптоми и епидемиология.Поставен е фокус не само по отношение на добива, но и на качеството на добитaта продукция.
Известно е че, един от най-големите проблеми, пред които са поставени лозарите е опазване на реколтата
от болести и неприятели. В зависимост от агрометеорологичните условия ежегодно в лозовите масиви се размножават и нанасят загуби икономически важни вредители като мана, брашнеста мана, сиво гниене, екскориоза по лоза, шарен гроздов молец, лозова щитовка, жълт лозов акар.
При подходящи условия по лозите се появяват и намножават и много други вредители.
Новите изисквания на европейската политика, по отношение устойчивата употреба на пестициди е вплетена в програмата с цел намаляване на тяхната употреба.
Програмата обхваща целия период на отглеждане на лозата – от фенофаза „покой“, през цялата вегетация до „начало на опадване на листата“.
Разгледани са всички вредители, при които от изключително важно значение е моментът, в
който да се предприемат първи действия за контрол, за да не се допусне причиняване на повреди по растенията и загуби.
Посочени са и конкретни химични мерки за контрол при определени вредители
И фазите, в които да се прилагат. Например срещу причинителя на брашнестата мана – преди настъпване на зимния покой, преди есенните слани и окапването на листата – третиране с продукт за растителна защита, съдържащ активно вещество сяра. Това е нужно, за да се намали зимуващия запас на патогена, което ще осигури нормално развитие на растенията в
началото на вегетация и ще намали броя на вегетационните третирания.
Това е растителнозащитно мероприятие, което не е популярно сред лозарите в България, а се прилага от водещи в лозарството европейски страни. Предложението е направено от учени от Аграрен университет – Пловдив, в резултат на проведени изследвания.
Третирането на растенията срещу причинителя на екскориоза по лоза в самото начало на вегетацията -от фенофаза „начало на набъбване на пъпките“ до
фенофаза „третите листа са отворени“ – е друг основен момент, който се пропуска от
лозарите, а болестта е особено вредоносна за младите леторасти и води до загиване на основните пъпки, изтегляне на рамената и тяхното отмиране.
Особено внимание в програмата е отделено на „векторите“ – организми, които пренасят и разпространяват причинители на болести – вирусни и фитоплазмени. Лозовата щитовка например е вектор на редица вирусни заболявания по лозата.
Програмата предвижда да се намали зимуващия запас на неприятеля с прилагането на
продукт за растителна защита с активно вещество – парафиново масло.
В програмата е предвиден и контрол на вектора Американска лозова цикада – преносител на фитоплазмата, която е причинител на Златисто пожълтяване на лозата. Фитоплазмата е включена в Списъка на карантинните вредители на ЕС и е от вредителите, за които е известно, че се срещат на територията на Съюза. Тя е установена вече и на територията на България. Някои европейски страни (Франция) вече прилагат програми за задължително инсектицидно третиране или за санитарно изкореняване на лози, с цел да се ограничи разпространението на златистото пожълтяване на лозата.
Националната програма е предназначена за специалисти – агрономи и земеделски стопани.
Разработена е от работна група, в която влизат най-изтъкнатите специалисти от МЗХ, БАБХ, Център за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ), Аграрен университет – Пловдив; „Агрономически факултет“ към Лесотехнически университет, Институт по лозарство и винарство в Плевен.
Агрономите и лозарите могат да се запознаят с цялата програма, както и с препоръчваните мерки и препарати за борба с болестите и неприятелите – на страницата на БАБХ.
