Климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването, както и загубата на земеделски, горски и други полуестествени и естествени земи изправят Европа пред все по-многобройни рискове и уязвимости. Освен това, геополитическите и икономическите развития все повече оказват натиск върху земеделието и хранителните системи. За справяне с тези рискове е необходимо укрепване на трансформативната устойчивост на агро-хранителния сектор, т.е. неговата способност ефективно да реагира на и да устоява на стресове, като същевременно се адаптира и трансформира. Подходите трябва да комбинират както краткосрочни, така и дългосрочни решения и трябва да се фокусират върху предотвратяване и намаляване на рисковете чрез адаптация, като същевременно се укрепват традиционните инструменти за управление на риска (като споделяне на риска и прехвърляне на риска чрез застрахователни схеми) и инструменти за реакция при кризи. Във всеки случай, потенциалът за морален риск в смисъл на безотговорно поведение поради икономически дезинцентиви трябва да бъде надлежно разгледан, за да не се възпрепятства трансформацията и адаптацията на агро-хранителните актьори в разумен срок.
Устойчивостта трябва да бъде разглеждана и планирана на ниво отделни ферми, както и на регионално, национално и ниво на ЕС, и да включва всички съответни участници от гражданското общество и агро-хранителния сектор.
По-добро запазване и управление на земеделските земи
Земята и почвата са в основата на визията за земеделие, която ЕС иска да насърчи, тъй като те са свързани с много социално-икономически, екологични и териториални цели. Въпреки че националните закони регулират частната собственост, земята и почвата остават тема на ЕС поради трансграничните си характеристики и ролята си в основните секторни политики на Съюза (т.е. земеделие, кохезия, околна среда и климатични действия). Най-належащите предизвикателства са следните.
Използване на земята:
Устойчивото използване на земята е основен интерес на всеки фермер, тъй като тя е основата на земеделската дейност. Изоставянето на земя може да има негативни социални и екологични въздействия. Климатичните промени влияят върху количеството и качеството на останалата земя. В същото време има голяма конкуренция за нейното използване: между различни земеделски цели и с други неземеделски дейности. От гледна точка на стратегическата автономия има жизненоважен интерес за запазване на обработваемата земя за земеделска употреба. Финансовите ограничения на участниците извън земеделския сектор често са несвързани с тези, с които фермерите конкретно се сблъскват, както и с възможната рентабилност на земеделското производство на даден парцел земя. Освен това, алтернативните разходи за други употреби от други участници влошават тази конкуренция (напр. въглеродни компенсации).
Достъп до земя:
Ниският капитал и неподвижните обезпечения, както и нарастващите цени както за собственост, така и за наем, правят достъпа до качествена земя предизвикателен, особено за младите фермери. Освен това, липсата на дългосрочни атрактивни договори затруднява сключването на наемни споразумения и не стимулира инвестициите в качеството на почвата.
Мобилност на земята:
Междугенерационната мобилност на земята е ограничена, със специфични ограничения за нови участници извън семейния контекст, но също и за роднини, които поемат семейната земя. Задържането на земя от по-възрастни фермери често е мотивирано от ниски пенсии и желанието да се запази доходът от субсидиите на ОСП и наема на земята, както и различни очаквания, свързани с бъдещето на фермата. Увеличаването на размера на фермите и концентрацията на земя, изискващи твърде голям финансов капацитет за покупка от млади хора, допълнително затрудняват предаването на фермите. Стратегическият диалог призовава Европейската комисия да приложи следните мерки:
Нулево застрояване на земя до 2050 г.
Застрояването на земя остава заплаха за здравето на почвите и биоразнообразието. Това включва загубата на земеделски, горски и други полуестествени и естествени земи за градски и други обекти като индустриални обекти, пътища или жилища. Поради променливите нива на защита в цяла Европа, застрояването на земя, както и други заплахи за здравето на почвите, включително запечатване на почвата, ерозия на почвата, загуба на органичен въглерод от почвата и дисбаланс на хранителните вещества в почвата, остава пренебрегван въпрос на колективно ниво. Критично е да се установи ясен път за справяне с него чрез определяне на цел и предоставяне на инструменти на публичните власти за прилагането му в техните решения за градско планиране.
Използвайки Стратегията за почвите на ЕС, Европейската комисия трябва да установи, заедно с държавите членки и Европейския парламент, правно обвързваща цел за „нулево застрояване на земя до 2050 г.“, за да се съобрази с екологичните си амбиции и да осигури на управителите на земя достъп до техния работен инструмент, като им предостави условията за прилагане на устойчиви практики за управление на почвите, справяне с ерозията на почвата, загубата на органичен въглерод в почвата, дисбаланса на хранителните вещества в почвата, уплътняването на почвата, замърсяването на почвата и загубата на биоразнообразие в почвата. За да се постигне това, се препоръчва на съзаконодателите да интегрират целта в текущо преговаряната Директива за мониторинг на почвите на ЕС.
Целта за нулево застрояване на земя не цели да намали запечатването на почвата или строителството до нула. Става въпрос за избягване на запечатването на земеделски и естествени земи колкото е възможно повече и фокусиране върху строителството на земя, която вече е запечатана или в употреба. Ако нова земя бъде заета от изкуствени обекти, това трябва да бъде компенсирано другаде. Неизползваната или деградирана земя трябва да бъде върната за култивация или за възстановяване на природата.
Паралелно с това, Европейската комисия трябва да създаде йерархия за планиране на земята, обявена в своята Комуникация за дългосрочна визия за селските райони през 2021 г., като поддържащ инструмент за държавите членки и техните регионални или местни власти за прилагане на целта.
Европейска обсерватория за земеделска земя
Както препоръчва Европейският парламент, тази нова Обсерватория трябва да бъде стартирана от Европейската комисия с участието на националните органи, компетентни по въпросите на земята. Тя ще подобри прозрачността и сътрудничеството в области като сделки със земя и прехвърляне на права за ползване на земя (покупка, наем, контрол на акции), тенденции в цените и пазарно поведение, промени в използването на земята, загуба на земеделска и естествена земя, качество на почвата и ерозия. Обсерваторията трябва да има мониторингова роля, включително издаване на годишни доклади и предоставяне на препоръки въз основа на набор от критерии, включително цели на ОСП и екологични цели.
Като част от дейностите на Обсерваторията, Комисията трябва да стартира проучване на органите за управление на земята. То ще изследва различните органи в цяла Европа, включително техните правила за управление и принос към целите за достъп до земя, мобилност, преструктуриране и устойчивост. Това проучване ще помогне за сравняване на съществуващите модели, установяване на добри практики и идентифициране на области за подобрение.
Увеличаване на адаптацията
Основна стъпка за повишаване на устойчивостта на европейския агро-хранителен сектор е проактивното предотвратяване и намаляване на рисковете, особено тези, произтичащи от климатичните промени и деградацията на околната среда. Това изисква увеличаване на адаптацията на сектора както на ниво ферма, така и на ниво ландшафт. В много случаи адаптацията изисква промени в земеделската система, така че природата и земеделските практики да могат да се съчетаят за средносрочно и дългосрочно устойчиво използване на природния капитал. Устойчивите земеделски практики и новите бизнес модели трябва да бъдат увеличени, за да се насърчи по-ефективното използване на природните ресурси, особено водата, по-малката зависимост от земеделски входове, защитата на почвите, възстановяването на природата и разнообразяването на културите и животинските породи. В екстремни случаи земеделието може да стане невъзможно без адаптация. Затова фермерите трябва систематично да бъдат подкрепяни в прилагането на мерки за адаптация.
Опазване на водите и адаптиране на земеделието към суша
Недостигът на вода и сушите, както и силните валежи и наводненията, са едни от сериозните последици от климатичните промени в нарастващ брой европейски региони и създават все по-големи предизвикателства за производителите на храни. Като се има предвид това належащо предизвикателство, държавите членки трябва да разработят и осигурят финансиране за планове за управление и опазване, адаптирайки земеделието към променящите се условия, с подходяща целева инвестиционна помощ (която трябва също да включва природосъобразни решения за съхранение на вода). В този контекст трябва да се използват ползите, предоставени от здравите водни и почвени екосистеми, както и тези, предоставени от агробиоразнообразието и намаленото потребление на вода. Следните области изискват особено внимание:
- Мерките за естествено задържане на вода върху земеделските почви трябва да бъдат подобрени чрез мерки за подобряване на здравето на почвите, системи за използване на земята с адаптирана ротация на културите, буферни ивици и живи плетове или ивици култури по контурите, както и действия на ниво водно тяло, като ренатурализация и стабилизиране на речните брегове и възстановяване на капацитетите за задържане на водоносните хоризонти.
- Трябва да се подкрепи приемането на адаптирани сортове или преминаването към различни култури с намалени водни изисквания и по-голяма устойчивост на суша, както и приемането на подходящи практики за управление на почвите.
- Трябва да се насърчава използването на рециклирана вода. Трябва да се преодолеят бариерите за предоставяне на допълнително водно разпределение за земеделски цели и в крайна сметка да се подобри задържането на вода. Такъв подход върви ръка за ръка с по-доброто разглеждане на цикъла на хранителните вещества и използването на стойността на градските отпадъчни води. Държавите членки трябва да подкрепят земеделския сектор за оптимизиране на потреблението на хранителни вещества, включително чрез използване на ресурси (нитрати и фосфор), възстановени от пречиствателните станции за отпадъчни води.
- Иновативните решения за напояване могат да подобрят използването на водата и да насърчат спестяването на вода. Затова трябва да се стимулира тяхното приемане. Водохранилищата в селскостопанските райони, които не увреждат подземните води и реките, трябва да бъдат финансирани и инсталирани с увеличени усилия. Технологии като гравиметрични измервания за мониторинг на подземните води и дигитални инструменти за мониторинг на количественото и качественото състояние на водите и почвите са от голямо значение. Те трябва да бъдат разработени в сътрудничество със селскостопанския сектор, включително чрез създаване на съвместни структури за разкриване на съответните данни на съответните органи и на обществеността. Европейската комисия трябва да предостави насоки на държавите членки относно използването на такива инструменти.
Националните водни агенции ще играят централна роля в прилагането на новите планове за управление и опазване на водите на ниво държава членка. Държавите членки трябва финансово и технически да увеличат капацитета на водните агенции, за да играят по-значима роля в устойчивото и бъдещото управление на водите и инфраструктурата за съхранение в селскостопанските райони. По-специално, държавите членки и Европейската комисия трябва да изследват ползите от принципа на субсидиарност за укрепване на естественото задържане на вода и презареждането на водоносните хоризонти. Фондовете на ЕС, като Фонда за справедлив преход, трябва да бъдат използвани за допълнителна помощ на държавите членки и водните агенции в прилагането.
Иновативни подходи за селекция на растения
Семената са ключова суровина за конкурентоспособни и устойчиви кръгови агро-хранителни системи в ЕС. Затова е важно да има цялостна, ориентирана към устойчивост система, която подкрепя иновациите в селекцията на растения. Поддържането на добивите при все по-предизвикателни климатични и екологични условия и свързаните с тях нови вредители и болести, и по този начин осигуряването на продоволствена сигурност, изисква силен фокус върху иновациите в селекцията на растения.
Иновациите в селекцията на растения могат да допринесат за повишаване на продуктивността и качеството както в растениевъдството, така и в животновъдството, за здравето и качеството на семената, и могат също да подкрепят човешкото здраве и благосъстоянието на животните, например чрез подобрена хранителна стойност, усвояемост, преработваемост и съхраняемост на растителните продукти. Агрономическите иновации чрез селекция на растения могат ефективно да намалят зависимостта от външни и природни ресурси, например чрез подобрено усвояване на хранителни вещества или ефективност на използването на водата.
Огромните предизвикателства, породени от загубата на биоразнообразие и климатичните промени, положителните аспекти на опазването на биоразнообразието, развитието на климатично неутрални или дори климатично положителни начини на живот и установяването на кръгови агро-хранителни системи – нито едно от тези неща не може да бъде адресирано без подходяща система за иновации в селекцията на растения. Затова е критично съответните изследвания, технологично развитие и внедряване на продукти да бъдат силно подкрепени от съответните политики и регулаторни рамки на ЕС.
За да се подкрепи по-нататъшната адаптация на растенията към променящите се условия на отглеждане, които могат да обслужват нуждите на различни земеделски системи, държавите членки и Европейският парламент, подкрепени от Комисията, трябва да продължат да развиват европейския модел за селекция, като осигуряват свобода на избор за селекционерите и фермерите, като същевременно признават приноса на стотици малки и средни предприятия и фермери. Продуктите на съществено биологични методи за селекция на растения и самите тези методи трябва да останат непатентируеми. Правата на интелектуална собственост и лицензионните системи трябва да бъдат структурирани по начин, който балансира заслужената защита на интелектуалната собственост за истински изобретения с възможно най-широк достъп при справедливи, разумни и недискриминационни условия, в полза на обществото като цяло и с уважение към правата на фермерите, признати в член 9 от ITPGRFA.
В този контекст колективните практики на фермерите, свързани със семената, играят решаваща роля, тъй като те позволяват адаптирането на семената/растителните сортове към местните условия на отглеждане и климатичните, екологичните и социалните условия чрез насърчаване на агробиоразнообразието. Тяхната роля трябва да бъде защитена.
Институциите на ЕС трябва да продължат и да приоритизират текущите дискусии относно условията за разрешаване и маркетинг на продукти от растителен репродуктивен материал (PRM), за да се гарантира, че селекцията продължава да допринася за устойчивостта и качествените подобрения чрез сортове, адаптирани към местните условия на отглеждане и променящите се екологични, климатични и икономически обстоятелства, с голям фокус върху подобрените устойчивости и толерантности, както и върху здравето и качеството на семената.
