Докладът на Стратегическия диалог за промяната на ОСП вече е публикуван. Той предвижда съществени трансформации в селскостопанската политика на ЕС. Най-значимата от тях е преминаването от субсидии на площ към подкрепа на доходите на фермерите.
Друг важен аспект, по който ще върви новата ОСП са ползите за климата и почвата. Земеделието трябва да спази усилията на ЕС да стане климатично неутрален континент до 2050 г.
„Секторът, който е ключов за здравето и икономиката на континента, е изправен пред сериозни предизвикателства, включително засилващата се глобална конкуренция и драматичните последици от климатичните промени, отбеляза Урсула фон дер Лайен на пресконференция при представянето на доклада.
Както знаем, Европа е най-бързо затоплящият се континент. Познаваме и преживяваме всички екстремни метеорологични явления, които стават все по-чести, независимо дали става дума за горещи вълни и суши или наводнения, градушки, проливни дъждове. Но също така наблюдаваме нарастващо количество изтощени и замърсени почви. И тези почви са по-малко плодородни и по-малко устойчиви на наводнения и са с намалена способност да задържат както вода, така и въглерод. Знаем, че в някои части на Европа наличието на вода вече е сериозен проблем. Фермерската общност е сред първите жертви на тези кризи. Но в същото време секторът разполага с много решения за смекчаване или понякога дори обръщане на ефектите. И ние не започваме от нулата.
Както знаете, постигнахме важен напредък към повече устойчивост. Това е направено от всички сектори и участници в секторите, но всички знаем, че трябва да се предприемат по-амбициозни стъпки”, заяви фон дер Лайен.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази задоволство от постигнатите резултати и подчерта, че въпреки постигнатия напредък към по-устойчиво земеделие, са необходими по-амбициозни действия. Един от ключовите аспекти на доклада е важността на постигането на консенсус сред различните заинтересовани страни в сектора, което вече е било постигнато в процеса на работа на диалога.
В предстоящите 100 дни от следващия мандат на Европейската комисия ще бъде представена нова визия за бъдещето на земеделието и храните в Европа. Основни цели включват осигуряването на справедливи доходи за земеделците, подкрепа за устойчиво земеделие и намаляване на бюрокрацията, особено за малките и семейните ферми.
Професор Щрошнайдер и неговият екип представиха конкретни препоръки, които ще помогнат за изграждането на по-устойчива и конкурентоспособна агро-хранителна система в Европа.
В поредица от статии запознаваме нашите читатели с документа, за да са наясно каква ще е политиката в сектора след 2027 г.
ОСП трябва постепенно и напълно да премине към новите инструменти, които бяха очертани от Стратегическия диалог, така че фермерите и държавите членки да могат да се адаптират към поетапен и планиран подход, като се вземат предвид дългосрочните инвестиционни цикли в сектора. Това предполага, че посоката и времето на трансформацията на ОСП са ясни и недвусмислени от самото начало. С напредването на прехода ще е необходимо да се коригират динамиката и финансовите обеми на различните цели, за да се насърчи устойчивото развитие на агро-хранителния сектор. По-специално, трябва да се продължи възнаграждаването на екологичните системни услуги. В рамките на Визията за земеделието и храните, обявена от президента на ЕК Урсула фон дер Лайен, трябва да се предостави първоначален план с времеви и процедурни стъпки.
Бюджетът и целите трябва да съвпадат: При подготовката на по-целенасочена ОСП в съответствие с тези принципи, трябва да се гарантира:
- че средствата не се разпределят за практики, вредни за екосистемните услуги и социалните и трудовите стандарти,
- че Европейският гаранционен фонд за земеделие и Европейският фонд за развитие на селските райони работят координирано,
- че европейските фондове и политики извън ОСП (като ЕСФ+ и ЕФРР) се използват последователно по начин, който създава синергии между тях,
- че части от бюджета са отделени независими консултантски услуги.
Конкуренцията за бюджетни средства увеличава натиска върху финансирането на земеделието. Постигането на целите на ЕС в областта на земеделието и производството на храни, развитието на селските райони, климатичната неутралност и възстановяването на биологичното разнообразие изисква специален и съответстващ бюджет, който да отговаря на всички амбиции по балансиран и равнопоставен начин. Такъв принцип е от съществено значение за икономическата рентабилност на прехода, насърчаването на поколенческото обновление, оживяването на селските райони и подпомагането на ферми в конкурентно неблагоприятно положение, но същевременно важни за земеделското разнообразие в ЕС.
Държавите членки трябва да включат в дизайна на своите национални бюджети за ОСП мерки за екологични резултати, базирани на настоящото минимално разпределение за еко-схеми и агроекологични и климатични инструменти, което в момента е 32% (в Стълбове 1 и 2), със значително годишно увеличение на този дял през следващите два периода на ОСП, за да се позволи на повече фермери да прилагат новите гореспоменати схеми за постигане на необходимия преход. Тези схеми ще покриват направените разходи и пропуснатите доходи, както и стимули, когато се надхвърлят основните изисквания на законодателството на ЕС.
1.4. Финансиране на прехода
Достъпът до финансиране е основно условие за успешния преход на европейския агро-хранителен сектор. По-специално, има належаща нужда участниците в агро-хранителните вериги да финансират преходни инвестиции в устойчиво земеделие и бизнес практики, както и иновативни технологични проекти, които трябва да доведат до подобрения в екологичните и социално-икономическите показатели на сектора (напр. емисии на парникови газове, замърсяване, потребление на вода, биоразнообразие и др.).
За да се осигури достатъчно финансиран преход, трябва да се мобилизират както публичен, така и частен капитал. Това включва приходи от пазара, публична финансова подкрепа, частни инвестиции и достъп до капитал.
В случая с банките, за да мобилизират финансиране, те трябва да са сигурни, че проектите отговарят на целите за устойчивост на политиката и че фермерът или агро-хранителният оператор ще могат да продължат дейността си през следващите години. За тази цел трябва да бъдат установени ясни индикатори и пътища и да бъдат отразени в пруденциалната рамка; в същото време банките трябва да могат да разчитат на надеждни данни, съобразени с регулациите за защита на данните и въпроса за качеството на съгласието, които са достатъчни за информиране на такива бенчмаркове и анализи на рисковете.
Стратегическият диалог препоръчва следното за по-добър достъп до капитал и за финансиране на прехода:
(1) Фонд за справедлив преход в агро-хранителния сектор (AJTF): Трябва да бъде създаден временен фонд извън ОСП, който да подкрепя инвестициите за ограничен период, достатъчно дълъг за прехода през няколко години. Фондът трябва да предоставя еднократна инвестиционна подкрепа (под формата на заеми или грантове) на фермери и други участници в хранителната система за техния преход към устойчивост. Тази подкрепа трябва да надхвърля материалните инвестиции, включително и изграждането на производствен капацитет.
Подкрепата трябва да бъде достъпна въз основа на дългосрочни бизнес планове за преход и да приеме подход за цялата ферма. Специално внимание трябва да се обърне на участниците в хранителната система с ограничени финансови средства.
Разходите, свързани с прехода към по-високо ниво на хуманно отношение към животните, трябва да бъдат подкрепени от AJTF.
2) Мобилизиране на капитал (публичен и частен):
Публичният и частният сектор трябва да си сътрудничат, за да мобилизират по-добре капитал за проекти, които позволяват както на малки, така и на големи фермери и заинтересовани страни в хранителната система да преминат към устойчиви практики и системи. Това сътрудничество трябва да включва:
- Публично-частни партньорства между частни банки и промоционални банки;
- Публично-частно сътрудничество между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и съответните участници в агро-хранителната верига;
- Специализирана пан-европейска финансова платформа, подкрепена от органите на ЕС и националните власти, банки и застрахователни компании, която улеснява защитата на кредити, механизми за споделяне на рискове и гаранции и би облекчила капиталовите разходи за частните банки и помогнала за намаляване на рисковете за фермерите и агро-хранителните предприятия.
Особено за финансирането на мащабни преходни проекти, които носят висок риск, трябва да има кредитни инструменти от ЕС и държавите членки.
3) Подходяща рамка за банково кредитиране:
Рамката, приложима за банковото кредитиране, трябва да предоставя стимули за инвестиции в устойчиви решения. Тя трябва да осигури достъп на всички участници във веригата на доставки до възможности за финансиране и да вземе предвид дългосрочната перспектива на земеделието, по-специално дългосрочните инвестиции, направени от участниците в сектора.
Адресиране на бариерите пред банковото кредитиране:
Европейската комисия трябва да оцени съществуващите препятствия за банковото кредитиране на участници в агро-хранителната верига, произтичащи от регулациите на ЕС за устойчиво финансиране, и където е подходящо, да преразгледа законодателството, за да осигури последователна и опростена рамка, като същевременно запази първоначалната си амбиция. Дефинициите и концепциите в различните текстове (напр. Таксономия, ESRS) трябва да бъдат максимално съгласувани, в съответствие с амбицията на системата за бенчмаркинг, очертана в C.1.2., за да се избегне объркване и несигурност.
4) Коригиране на пруденциалната рамка:
Трябва да се обмислят работещи бенчмаркове и пътища за преход, които да бъдат отразени в пруденциалната рамка на банките. По-специално:
- Трябва да се въведе набор от нови стимули, които да позволят на банките да възнаграждават фермерите, които напредват в прехода въз основа на тяхното представяне спрямо набор от индикатори, и да облекчат изискванията за платежоспособност на банките;
- Трябва да се оцени ролята на изискванията за обезпечение;
- Трябва да се оценят критериите за финансиране на инфраструктурата, за да се приспособи финансирането на прехода.
5) Съгласуваност между различните схеми за финансиране:
Критериите за допустимост по различните схеми за грантове – както на ниво ЕС, така и на национално ниво – трябва да бъдат последователни и, доколкото е възможно, съгласувани с текущите практики за финансиране (частни или публични), включително програми на ЕС като InvestEU или Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
6) Пакети заеми с благоприятни лихви:
Подобно на 2019 г., трябва да бъде внедрен специфичен пакет групови заеми от Европейската инвестиционна банка в сътрудничество с Европейската комисия, по-специално за да се осигури най-ефективното използване на грантовете. Той трябва да бъде посветен на устойчиво земеделие и практики за по-високо хуманно отношение към животните и резултати (включително доброволни практики, които надхвърлят изискванията на законодателството на ЕС), със специален фокус върху малките и младите фермери.
Минимален процент трябва да бъде запазен за водещите фермери, които срещат финансови предизвикателства, като младите и новите фермери и тези в държавите членки с най-ниски доходи. Трябва да се създадат ясни гаранции за насочване на устойчивите инвестиции и постигане на екологични подобрения. Следните условия могат да се прилагат: преференциални лихвени проценти, гъвкавост при изплащане с възможност за използване на гратисни периоди в случаи на извънредни обстоятелства, допустимост за закупуване на земя от млади и нови фермери с ясни гаранции и инструменти за управление на свързаните рискове.
В светлината на гореизложеното, Стратегическият диалог изрично приветства решението на Групата на ЕИБ да идентифицира земеделието и биоикономиката като един от ключовите си приоритети в рамките на Стратегическата пътна карта за 2024-2027 г.
1.5. Насърчаване на глобалния преход
Търговията – извършвана по устойчив начин – може да бъде ключов компонент както на европейските, така и на глобалните хранителни системи, функциониращи в силно взаимосвързана, взаимозависима и сложна международна среда. Европейският съюз трябва да поеме лидерството в работата по глобална търговска политика за устойчиви агро-хранителни системи, която да включва общи цели и търговски принципи за насочване на резултатите и равнопоставено поле с ясни и прости стандарти и метрики, базирани на науката, за измерване на напредъка.
Въпреки това, си струва да се отбележи, че този дебат в рамките на Стратегическия диалог и извън него се формира от множество, частично противоречиви перспективи, които трябва да бъдат адресирани с цялата си сложност и дилеми. В основата на този дебат е желанието за по-голяма прозрачност, капацитет, съпоставимост и съгласуваност, изградени върху фактическа дискусия и желанието да се постигне баланс между необходимостта от по-високи стандарти за устойчивост и тяхното глобално признание, като същевременно се запази Европа като водещ износител и привлекателно място за нашите доставчици за износ. Въздействието върху местните производствени структури, особено малките производители, околната среда и здравето също са част от това и трябва да бъдат разгледани както в рамките на ЕС, така и извън него, когато се намаляват негативните и увеличават положителните въздействия.
1.5.1. Съгласуваност между търговската политика и изискванията за устойчивост
Стратегическият диалог препоръчва Европейската комисия да осигури по-голяма съгласуваност между своята търговска политика и политиката си за устойчивост. Това ще изисква ЕС да преосмисли как подхожда към достъпа до пазара за износ и внос в своите търговски политики, като взема предвид всички положителни и отрицателни външни ефекти, които агро-хранителната търговия може да има върху екологичната устойчивост, конкурентоспособността на производителите в ЕС, хуманното отношение към животните и трудовите стандарти, както и върху цената и избора за потребителя. Общата амбиция трябва да бъде създаването на по-силно съответствие на вноса със стандартите за храни и земеделие на ЕС, като се вземат предвид, доколкото е възможно, социокултурните, икономическите, географските, климатичните и регулаторните контексти на търговските партньори, както и очакванията на потребителите в ЕС по отношение на стандартите.
Комисията трябва да приоритизира диалога и сътрудничеството, за да стимулира напредъка и да предотврати търговските напрежения, допълващи нейните търговски споразумения и автономни мерки. Това означава приемането на:
- Балансирана търговска политика, при която отвореността на търговията се съчетава със справедливи условия на конкуренция, като същевременно се насърчават високи стандарти на глобалната сцена. Това може да бъде постигнато чрез осигуряване на по-голяма съгласуваност между търговските и устойчивите политики и чрез сравняване на представянето на селскостопанските сектори на ЕС и конкурентите, използвайки научни бенчмаркове за установяване на равнопоставеност.
- Вътрешни и търговски политики на ЕС, които са съгласувани с вътрешните производствени политики: Комисията трябва да бъде упълномощена да приеме цялостна стратегия за агро-хранителната търговия, обхващаща както износните, така и вносните политики, особено по отношение на регулациите за устойчивост и глобалната конкурентоспособност. Важно е различните служби на Комисията да бъдат включени на всички етапи от разработването на политики, за да се осигурят съгласувани търговски преговори и да се оцени въздействието на регулаторните промени върху конкурентоспособността на ЕС и осъществимостта за операторите вътре и извън ЕС.
- Търговските/устойчивите предизвикателства да бъдат последователно интегрирани в разработването на политики: С подкрепата на различните служби на Комисията този нов подход трябва да изследва по-задълбочено сложните взаимоотношения между факторите, влияещи на устойчивата агро-хранителна търговия глобално, включително положителните/отрицателните външни ефекти, както и компромисите, свързани с емисиите, въздействието върху водата, биоразнообразието и др.
- Изискванията за внос в законодателството на ЕС по начини, които са съвместими с правилата на Световната търговска организация (СТО): да се ползват фермерите, работниците, бизнеса, гражданите, устойчивостта и хуманното отношение към животните в ЕС, да се запазят безопасните и висококачествени производствени стандарти на ЕС за всички селскостопански продукти. Това може да бъде направено чрез оценка на съществуващите концепции, вече признати в споразуменията на СТО (като модели за еквивалентност или реципрочност) или чрез разработване на нови подходи, които осигуряват справедливост както за фермерите в ЕС, така и за търговските партньори.
Търговските съображения не трябва да възпрепятстват способността на ЕС да приема мерки, предназначени да подкрепят дългосрочната устойчивост на земеделието в ЕС, като възстановяване на здравето на почвите и биоразнообразието на земеделските земи, и мерки за хуманно отношение към животните, препоръчани от научните становища, изготвени от Европейския орган за безопасност на храните.
Прозрачно и подкрепящо изпълнение:
За да се осигури правилното и ефективно изпълнение на политиките и регулациите, Комисията трябва да гарантира, че процесът на изпълнение е прозрачен, инклузивен, не налага ненужно бреме на операторите и взема предвид сложността и разнообразието на веригите за доставки, включително социално-икономическата реалност вътре и извън ЕС.
В същото време ще бъде важно да се предостави необходимата рамка за ефективно спазване на политиките, които сега влизат в сила с мандата на новата Европейска комисия и които са създадени за увеличаване на отговорните вериги за доставки и бизнес поведение, като Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM), Директивата за корпоративна устойчивост на докладването (CSRD), Директивата за корпоративна устойчивост на дължимата грижа (CSDDD) и забраната на принудителния труд.
Подпомагане на оператори извън ЕС:
Прилагането на настоящите и предстоящите стандарти и регулации за вноса трябва да бъде допълнено със стабилни политики и мерки за подкрепа (техническа помощ и програми за изграждане на капацитет), за да се подпомогнат икономическите оператори извън ЕС в адаптирането на техните практики към стандартите на ЕС.
Диверсифициран достъп до пазара и алтернативни споразумения:
Комисията трябва да продължи да търси възможности за диверсифициран достъп до пазара и да преодолява техническите предизвикателства за достъп до пазара с партньори от трети страни, за да осигури устойчивост на веригата за доставки. Това ще изисква решаване на набор от предизвикателства, свързани с устойчивостта на вноса и износа на агро-хранителни продукти, които влияят на продоволствената сигурност и имат въздействие върху биоразнообразието и социалната устойчивост.
Следователно, Комисията трябва да изследва различни видове споразумения с трети страни извън настоящия модел, които може да са по-подходящи за специфичните предизвикателства на агро-хранителния сектор, при условие че включват стабилни механизми за защита и са базирани на солидна научна основа.
1.5.2. Подход на ЕС към търговските споразумения:
Стратегическият диалог препоръчва Европейската комисия да преразгледа настоящия си подход към воденето на преговори по земеделие и агро-хранителни продукти със следните елементи, които да бъдат взети предвид:
- Комисията трябва по-добре да признае стратегическото значение на земеделските и хранителните продукти в търговските преговори.
- Комисията трябва да предприеме цялостен преглед на своите стратегии за преговори и икономически модели за предстоящи споразумения и на споразуменията, които в момента са в процес на преговори, за да помогне за коригиране на недостатъците и да отрази напредъка в социалните, икономическите и екологичните цели, включително задълженията, произтичащи от Парижкото споразумение и Глобалната рамка за биоразнообразие от Кунмин-Монреал, но също така да вземе предвид елементи на устойчивост на веригата за доставки и продоволствена сигурност. Това включва лидерството на ЕС чрез прекратяване на практиката на неетични двойни стандарти. Например, държавите членки трябва да спрат износа на забранени в ЕС опасни пестициди към страни с по-малко строги регулации.
- Комисията трябва да преразгледа метода си за провеждане на оценки на въздействието преди търговските преговори. Оценките на въздействието трябва да включват конкретно и научно сравнение и картографиране на производствените методи и стандарти, както и заключения за тяхното въздействие върху земеделските производители, околната среда, здравето, труда, хуманното отношение към животните, бизнеса във веригата за доставки и потребителите както в ЕС, така и в страните партньори. Оценките на въздействието трябва допълнително да обяснят специфичните или регионалните обстоятелства на земеделското производство в страните партньори и в рамките на собствената им агро-хранителна верига. Те могат да оценят, въз основа на научни критерии, дали има солидни доказателства, че партньорите могат да спазват най-високите стандарти на ЕС за здраве и околна среда в земеделското производство с различни производствени методи в конкретни случаи. Оценките на въздействието трябва допълнително да предложат пазарни възможности за агро-хранителните износители и конкретни мерки за адаптация и смекчаване, за да се предотвратят и противодействат на потенциални негативни икономически, екологични, социални или свързани с хуманното отношение към животните ефекти.
- В този контекст Комисията трябва да преоцени подхода, възприет към съответните глави за земеделие и агро-хранителни продукти в споразуменията за свободна търговия (ССТ). Особено внимание трябва да се обърне на необходимостта разделите за достъп до пазара адекватно да адресират текущите предизвикателства, произтичащи от различаващите се стандарти. Въздействието на главите за търговия и устойчиво развитие също трябва да бъде засилено, а главите за устойчиви хранителни системи трябва да включват стабилни механизми за прилагане и система от проверки и баланси.
1.5.3. Глобалната рамка за търговска политика
Стратегическият диалог препоръчва Европейската комисия да демонстрира повече лидерство и настойчивост в реформата на глобалната търговска политика в Световната търговска организация (СТО). Тази реформа е от съществено значение за земеделието на ЕС, тъй като правилникът на СТО, създаден през 90-те години, днес изглежда остарял. В този контекст Комисията трябва особено да се фокусира върху изграждането на консенсус с търговските партньори на ЕС в международни форуми, свързани със земеделската търговия, като Codex, IPPC, OIE, ILO, FAO, OECD, UNCTAD и др.
При това трябва да се обърне особено внимание на справедлива система за разрешаване на спорове, актуализиране на производствените стандарти в ГАТТ, по-строго прилагане на защитата на правата на интелектуална собственост и преди всичко на цялостен анализ на причините за текущата стагнация на многостранната реформа, както и нови усилия за преодоляването й и постигане на по-съгласувано глобално установяване на стандарти на интерфейса между търговията и екологичните въпроси. ЕС трябва също така да покаже лидерство и положителни действия в текущите преговори за договор в Съвета по правата на човека относно бизнеса и правата на човека и да засили своите усилия за изграждане на капацитет, повишаване на осведомеността и подкрепа за прилагането на насоките на FAO-OECD за отговорни земеделски вериги за доставки.
Във всички горепосочени инициативи Европейската комисия трябва да демонстрира повече настойчивост в насърчаването на високи социални, екологични и стандарти за хуманно отношение към животните, като същевременно осигурява прозрачност и демократични принципи в това начинание, насърчава международното регулаторно сътрудничество и минимизира фрагментацията.
