Засега българското МЗХ и експерти не изказват мнение по текстовете
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен получи окончателния доклад от Стратегическия диалог относно бъдещето на селското стопанство на ЕС. Предаден й бе от председателя на групата професор Петер Щрохнайдер.
Докладът е озаглавен „Споделени перспективи за селското стопанство и храните в Европа“.
С доста общи приказки той оценява предизвикателствата и възможностите и дава набор от препоръки. Те ще направляват ЕК при изготвянето на нейната визия за селското стопанство и храните, която ще бъде представена в първите 100 дни от втория мандат на фон дер Лайен.
Изводът е, че днешните резултати показват, че може да се постигне консенсус между основните интереси по цялата агрохранителна верига. Но продължава диалога между различните гледни точки за конкурентоспособни, издръжливи, разнообразни и устойчиви системи в ЕС.
Комисията казва, че ще направи внимателна оценка на препоръките в доклада за създаване на нова платформа, обединяваща участници от целия сектор, както и от гражданското общество и науката.
Сред авторите на стратегическия диалог има консенсус, че икономическата, екологичната и социалната устойчивост в хранителната верига ще могат да се подсилват взаимно, особено когато се подкрепят от съгласувани политически мерки.
Препоръките, описани подробно в доклада, са структурирани в 5 стълба:
- Съвместна работа за устойчиво, стабилно и конкурентоспособно бъдеще – в тази част се разглежда необходимостта от адаптиране на ОСП към по-устойчиви и конкурентоспособни системи. Тук е важно укрепването на позицията на земеделските стопани във веригата за създаване на стойност, достъпа до финансиране и ролята на търговията и международните стандарти.
- Вторият раздел се отнася до подкрепата и насърчаването на устойчиви селскостопански практики, включително за животновъдството, и за повишаване на осведомеността относно хуманното отношение към животните и овластяване на потребителите да избират устойчиви и балансирани хранителни режими.
- Третият стълб са инструментите за управление на риска и управлението на кризи. Тук влиза по-доброто опазване и управление на земеделската земя, насърчаване на устойчиво ползване на водата и разработване на иновативни подходи за селекция на растения.
- Приемствеността между поколенията и равенството между половете, както и на жизнените селски райони – това е следващият раздел, включително необходимостта от защита на работниците.
- По-добър достъп до знания и иновации и тяхното използване – в този раздел с препоръките се стига до заключението, че достъпът до знания и умения трябва да бъде улеснен и че цифровизацията е важна възможност.
Докладът, изготвен в рамките на Стратегическия диалог е адресиран до Европейската комисия, Европейския парламент, държавите членки и заинтересованите страни. Въз основа на него в следващите 100 дни ще бъде оформена рамката на ОСП след 2027 г., когато вече е ясно, че парите няма да стигнат за ОСП както досега.
Засега от българското МЗХ няма коментар или кратки аналитични разсъждения по доклада. Важно е обаче отношение да бъде взето и да има диалог в земеделската общност. Защото зад общите приказки на брюкселски новговор се крият много важни промени, които ще засегнат българските земеделци. Някои от тях са преминаване от субсидиране на площ към субсидиране на доходите, финансиране на земеделските субсидии отчасти от бюджета на ЕС, отчасти от националните бюджети, намаляване на животновъдството, нулево застрояване на земеделски земи и изоставяне на протекционистичната търговска политика от страна на ЕС. Например намаляването на животновъдството е замаскирано под евфемизма “ Подкрепа и насърчаване на устойчиви селскостопански практики, включително за животновъдството, и за повишаване на осведомеността относно хуманното отношение към животните и овластяване на потребителите да избират устойчиви и балансирани хранителни режими“. А промяната в начина на субсидиране е заявена като „Справедлива подкрепа за доходите на земеделците“. Което впрочем е нормална практика в политическите среди.
