Остават ли националните паркове табу за животновъдите през 2025 г.
Може ли МЗХ да организира за целта природните паркове
През изминалото лято много животновъди се оказаха пред невъзможността да изведат животните си на високопланинска лятна паша, което ги постави в изключително тежко положение и невъзможност да изхранват стадата си. Причината бяха въведените ограничения в годишните планове за паша в трите национални парка за тази година.
Когато спорът се разгорещи през настоящата година се проведоха доста срещи, на тях адвокат Емилия Тончева, бивш заместник-министър на околната среда и водите и други радетели за животновъдния сектор заявиха, че е трудно да си представим как е възможно държавната политика да се движи в посока, в която се унищожава един сектор от селското стопанство, какъвто е животновъдството. И попита защо не се правят политики, които да стимулират развитието на биологичното земеделие и животновъдството, а се въвеждат такива, с които му се пречи и то де факто се ликвидира. Тя коментира факта, че територията на пасищата в трите национални парка е около 3% от общата им площ, но посочи, че представена по този начин цифрата е спекулативна.
Тончева подчерта, че тъй като години наред този въпрос е подценяван и пренебрегван, затова сега е време Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите заедно да разгледат проблема и да потърсят решение, което да е в полза и на животновъдите и на околната среда.
Естествено е, че опазването на околната среда е приоритет – наш и на европейската общност. Само че селскостопанските политики, развитието на земеделието, опазването на ценните породи и сортове също е приоритет на селскостопанската политика на ЕС. И в самата политика на ЕС изрично е посочено, че
всички екологични мерки трябва да бъдат разглеждани като част от селскостопанската политика
Колкото и да убеждаваме днес, факт е, че засегнати се оказаха много животновъди, и то най-остро онези, които нямат друга алтернатива да изхранят стадата си. Заради което те дори сами декларираха, че за тях пашата е по-важна от получаването на субсидията за пасторализъм. Те коментираха дори, че тази субсидия се е оказала от една страна вредна, защото е привлякла към териториите в националните паркове много животновъди, които биха могли да ползват пасищен ресурс и на други места.
Според становище на Българска асоциация биопродукти, внесено неотдавна в МЗХ решението отново се препраща към МОСВ. По повод второто изменение на Стратегическия план, асоциацията настоява да бъде взето предвид становището й при формиране на крайните изводи и промени към второто изменение.
Част от това становище са конкретните забрани или ограничения, свързани с онова Становище по екологична оценка № 5-4/2023 г. , където бяха въведени цифри за натоварване на пасищните системи от 0,3 до 0,4 ЖЕ/ха.
Тези въведени ограничения за гъстота
НЕ са съпътствани от извършването на оценка на въздействиет им върху животновъдството
По-конкретно и по отношение на това, как същите биха се отразили и какво въздействие ще окажат върху животновъдите в България, казва Албена Симеонова от БАБ.
Според нея днес не се намира нито един публично достъпен документ, от който да е видно, че е направен анализ за това, как прилагането, респективно ограничаването на сезонната паша, ще се отрази върху съществуващите животновъдни стопанства и тяхната финансова и икономическа стабилност и обезпеченост.
БАБ възразява срещу констатацията в екологичната оценка /ЕО/ и изготвения Доклад за оценка на степента на въздействие /ДОСВ/ в Стратегическия план за периода 2023 – 2027 г. и твърди, че те следва да бъдат преразгледани и направени по правилата!
Защото поддържането на пасищното животновъдство е от съществено значение за запазване на селското стопанство на цялата ни територия и за опазване на жизнеспособността на селските райони.
Симеонова напомня, че Европейският комитет на регионите подкрепя необходимостта да се даде възможност за признаване на пасищните площи с храстовиден и дървесен компонент за селскостопански производствени площи, отговарящи на условията за правата на основно плащане. Призовава за преразглеждане на окончателния вариант за въвеждане на понятието пасищна площ.
Освен това казва, че „животновъдите се нуждаят и от площи, определени като „буферни зони“, които може и да не се използват всяка година или да се използват за паша с най-различна интензивност, но са необходими в случай на сезонна суша…“
БАБ настоява да се обърне специално внимание на значението, което има въвеждането на реално био животновъдство в България и пашата
Да припомним, че също тази година Комисията по земеделието, храните и горите реши да изслуша служебния министър по земеделието и храните Георги Тахов и заместник-министъра по околната среда по болезнената тема за пашуването на животни в националните паркове.
А към съм средата на май т.г. депутатът Васил Тодев отправи писмен въпрос към служебния министър на земеделието Георги Тахов, свързан с интервенцията пасторализъм.
Въпросът бе защо след като в екологичната оценка на Стратегическия план е записано, че посочената интервенция трябва да се прилага само до 2025 г. включително, в Наредба № 10/2023 г. за интервенциите в областта на околната среда и климата, липсва текст, че мярката „Пасторализъм“ ще бъде прекратена на териториите на трите национални парка след 2025 г.
Земеделският министър тогава посочи, че въз основа на Доклада за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) на Стратегическия план върху защитените зони, който е изработен от МОСВ, са наложени корекции в интервенцията пасторализъм, одобрени от службите на ЕК. Така в тази интервенция е записано, че подпомагането може да се осъществи само в първата половина на периода на финансиране, тоест до 2025 г. включително, „като се даде възможност до три години постепенно тази мярка да отпадне от подпомагане по Стратегическия план от всички територии над 1500 м н.в. за защитена зона, съвпадаща с територията на националния парк „Централен Балкан“ и всички защитени зони над 1800 м н.в., съвпадащи с териториите на националните паркове „Рила“ и „Пирин“, както и природните паркове „Рилски манастир“, „Витоша“ и „Беласица“, както и защитените зони, които не са в защитени територии с тези физически характеристики над 1800 м н.в.
Тази мярка е изменена в Становището по екологична оценка на министъра на околната среда, като компетентният орган я трансформира в две нови мерки, като втората изцяло изключва (и то без преходен период) подпомагането на територии над 1800 метра в трите природни парка, както и на същата надморска височина в защитени зони по Натура 2000.
ДОСВ налага и други 4 мерки, сред които и натоварване на пасищата с от 0,3 на 0,4 ж.е./ха.
При първото изменение на Стратегическия план МЗХ се е съобразило с издаденото Становище по екологична оценка от еко министъра.
Според министъра в окончателните текстове на Наредба 10 е въведена нова разпоредба, според която интервенцията може да се осъществява на планински пасища в периода 2023-2025 г., като постепенно отпада във всички територии над 1500 м н.в. в „Централен Балкан“ и над 1800 м в „Рила“ и „Пирин“.
Но по повод тотално прекратяване на мярката, Георги Тахов отговори, че няма нормативно изискване да се прекрати приложението на подпомагането по интервенцията, защото това подпомагане се предоставя по силата на европейското законодателство, като Стратегическият план придобива правно действие от момента на одобряването му от ЕК, което е факт от 2022 г. А становището по екологична оценка е издадено от МОСВ чак през септември 2023 г.
Земеделският министър още посочи, че алтернативният вариант, предложен от МОСВ, животновъдите да ползват природните паркове, не е добър вариант, тъй като на природен парк „Българка“ е отменен по съдебен ред планът на управление, а подходящите площи в планинските пасища в останалите природни паркове са с ограничен размер и различно право на ползване.
По-късно обаче агроминистърът призна, че тъй като трудно се работи с МОСВ
аграрното ведомство ще търси всякакви варианти за паша и в природните паркове
Да уточним, че националните паркове са към МОСВ, а природните – към МЗХ.
Сега ще предстоят корекции на Стратегическия план, които МЗХ трябва да внесе за одобрение в Брюксел. Дали те ще касаят интервенциите, свързани с пашуването, и дали екоминистерството ще промени оценката си, все още не е ясно. Но очакваме с интерес да чуем изслушването на министъра пред Комисията по земеделие на парламента по повод пашата. Защото с нея животновъдите бяха разигравани като на „тука има – тука нема“ , а те искат да знаят как ще е регламентиран въпросът през 2025 година.
Диана Ванчева
