Най-важно за рапицата е да презимува успешно

За да дочака зимата в оптимално състояние, културата трябва да отговаря на някои критерии

Оптималните параметри за успешно презимуване на рапичните растения  са следните:

. Височина на растенията: 15 – 25 см

. Количество листа: 8  – 12 (фаза розетка)

. Диаметър на кореновата шийка: 1,5 – 2,5 см

. Височина на растежната точка над повърхността на почвата – 1 см.

Опасност от измръзване има както за недоразвитите, така и за прерасналите растения

Недостатъчно развитите рапични растения могат да измръзнат през зимата поради недостиг на запаси от хранителни вещества, а прерасналите  –  от измръзване на точката на растеж, ако тя се намира прекалено високо над повърхността на почвата.

За формиране на растения с оптимални за влизане в зимата параметри на рапицата са необходими 80 – 100 дни есенна вегетация със сума на ефективните температури 400 – 600°С. От това произтича и изключително важното значение, което има правилният избор на срока на сеитба.

В България за такъв оптимален срок специалистите смятат третата половина на август. Съответно сеитбата преди 15 август се счита за ранна, а след 31 август – за късна. Но дали това правило трябва да важи и при сегашната промяна в климата, когато синоптиците прогнозират продължителна и топла есен? Практиката у нас обаче показва, че масовата сеитба на рапица се прави от началото до края на септември.

През последните години в почти всички части на страната ни, влагата се превърна в най-важният фактор за селското стопанство. Затова успешното отглеждане на рапица зависи от правилно избраното време за сеитба и хибрида, съобразено със запасите от продуктивна влага

Прецизно преценяване срока на сеитба

Тази година вече има земеделци, които започнаха да сеят рапица по-рано, стремейки се да се възползват от влагата в почвата. Защото опитът досега показва, че основните причини за разочарование от културата през последните години се появяваха още от есента, когато семената не поникваха поради суха почва. Но дали прекалено ранната сеитба няма да доведе до прерасване на растенията и поради това да понесат измръзване? Само времето ще покаже! За да се предотврати това, специалистите съветват: първо –  прецизно да се подберат хибридите, и второ – технологията и грижите за културата да се коригират съобразно конкретните условия. По-специално трябва непременно предварително да се знае генетично обусловеният темп на растеж на избрания хибрид през есента. За по-ранни срокове на сеитба се препоръчват хибриди с умерен темп на растеж през есента, за оптимални срокове – със средни и интензивни темпове на растеж, за късна сеитба – с интензивен темп на растеж.

В зависимост от темповете на развитие на хибрида през есенния период се регулира и гъстотата на сеитбата: колкото по-бързо расте хибридът, толкова по-малка трябва да бъде сеитбената норма. Освен това посевите с ранни срокове изискват допълнително третиране с ретарданти. Например рапицата, засята в оптимални срокове, би трябвало да се третира с  ретарданти един или два пъти, без да се смята последната обработка с фунгициди, които също имат ретардантен ефект. Разбира се, броят на ретардантните обработки зависи и климатичните условия през есента.

Гъстотата на засяване на рапица е от голямо значение

Препоръчителната сеитбена норма е в диапазона 25 – 55 хиляди семена/дка, за да има плътност 20 – 45 растения/м² през пролетта. Специфичната стойност на плътността на засяване се препоръчва да се избира в зависимост от датата на сеитба, наличието на влага в почвата, хибрида (масата на 1000 семена) и дори сеялката. Експериментално е доказано, че най-високият добив (над 450 кг/дка) е постигнат при гъстота на посева от 40 растения/м² и намалява до 200 – 250 кг/дкa както в резултат от прореждане (рядък посев), така и при прекомерно сгъстяване.

За да се получи възможно най-равномерно и дружно поникване, се препоръчва сеитбата на зимната рапица да се извършва в добре подготвено сеитбено легло и с уплътняване на повърхността след сеитбата за възстановяване на капилярите на почвата. На леки почви препоръчителната дълбочина на сеитба при оптимални условия е 2,5 – 3 см, а на тежки почви –  2 см.

Рапицата е взискателна към храненето

За да презимува успешно рапицата, е необходимо съответстващо на потребностите ѝ хранене. Рапицата е култура, която има висока потребност от хранителни елементи. Със 100 кг семена тя изнася 6 – 6,5 кг азот, 2,4 кг Р₂О₅, 4,2 кг К₂О, 0,85 кг магнезий и 0,8 кг сяра. Освен това рапицата се нуждае от микроелементи като манган, молибден и бор. За есенния период зимната рапица използва една четвърт от общото количество хранителни вещества, необходими за вегетацията. При изчисляване на торовата норма окончателното количеството тор се коригира съобразно плодородието на почвата и предшественика.

След предшественик зърнени култури рапицата изисква допълнително внасяне на 1 кг/акт. в-во азот на всеки тон слама на декар. Това е необходимо за ускоряване на  минерализацията на растителните остатъци. Тук е важно да не се превишава дозата на азота, защото излишъкът му наесен води до влошаване на зимуването на растенията.

Фосфорните и калиеви торове се внасят с основната обработка в норма 2 –5,2 кг/дка акт. в-во фосфор и 2 – 3,5 кг/дка акт. в-во калий. Заедно с тези елементи е препоръчително внасянето и на 0,5 – 2,0 кг/дка акт. в-во сяра.

При правилно избран хибрид, при спазване на всички изисквания за създаване на посева и осигурено достатъчно минерално хранене може да се разчита, че в момента на прекратяване на есенната вегетация рапичните растения ще са в оптимално състояние и ще презимуват успешно.

Най-често културата не достига до потенциалния си добив поради неспазване на агротехническите изисквания

При използване на съвременни хибриди и спазване на агротехническите изисквания при отглеждането на зимна маслодайна рапица могат да се достигнат добиви от 700 кг/дка. Въпреки това на практика стопанствата прибират значително по-малко. Вина за това имат климатичните условия, вредителите, болестите и пропуски, които фермерите, волно или неволно, допускат. В помощ на земеделците и като превенция предвид предстоящата сеитба на рапица, ще посочим седемте най-често срещани грешки.

1. Лоша подготовка на почвата. Резултатите са трудно и лошо поникване,както и неравномерно развитие на растенията. На полето едновременно има както прерастнали, така и недоразвити растения. Съществува голям риск от измръзване на части от посева през зимата.
2. Некачествено раздробяване на сламата след прибиране на зърнените култури и лошото й заравяне. Това причинява формирането на въздушни кухини в почвата. Лошият контакт на семената с почвата води до трудно покълване и поникване на семената, което по-нататък предизвиква изтегляне на растенията. Такива растения обикновено са по-слаби, което е предпоставка за голяма вероятност от загиване.
3. При лошо обработена слама семената поникват неравномерно и пониците са неизравнени.Микроорганизмите, участващи в разлагането на сламата, поглъщат азот от почвата, необходим за начално хранене на рапичните растения. Това налага да се направят допълнителни разходи при сеитбата за внасяне на азотни торове (средно10 кг/дка амониева селитра във физическо тегло).
4. Прекалено дълбоката сеитба води до продължително прорастване на пониците на зимната рапица, докато поникнат.Те се появяват на повърхността на почвата доста отслабени, което увеличава вероятността от тяхното измръзване.
5. При повишена сеитбената норма растенията формират сгъстени посеви.В тях те се конкурират помежду си за влага, светлина и хранителна площ. Не се развиват добре, изтеглят се и лошо зимуват. Стъблата стават тънки, което води до значително полягане на посевите.
6. Неспазване сроковете на сеитба. При ранни срокове растенията в посевите прерастват, а при късни са недоразвити, кореновата шийка към момента на влизане в зимата е дебела по-малко от 8 мм. Всичко това завършва с измръзване.
7. При излишно азотно хранене растенията прерастват, стават крехки и чупливи. Лошо зимуват и са уязвими на болести.

Високи и стабилни добиви от зимна рапица обикновено се получават при внедряване в стопанствата на специализиран рапичен сеитбооборот (делът на рапицата трябва да заема до 20 – 25%), максимално наситен със зърнени култури. Насищането на сеитбооборота с рапица води до увеличаване на пораженията на растенията с бяло гниене, фома и алтернария. Връщането на културата в сеитбооборота на предишното полеслед 4-5 години позволява оздравяване на почвата, съществено намаляване инфекциозния фон от причинителите на болести.