Въобще не се знае как „ще се хванем за зелено“ …
Напрежението в земеделието е голямо и ще избие в един момент. Така беше до скоро. Вече – не. Земеделците са в ступор и дори поредната гавра с „украинската“ помощ вече не ги трогва. Те все повече се осъзнават, че биват просто използвани в предизборните ситуации, а дългосрочно никой не мисли за тях.
И ще трябва да свикнат с това. Разбира се, че никой не мисли за тях, ако те самите не мислят за себе си. Унесени в хъбове, семинари с абсурдни цени и хора по празни жежки полета, получили някой лев европейско финансиране за замазване на очи, те пропуснаха много важни процеси и изведнъж трябваше да се събудят с главоболие и махмурлук, пред действителността.
Икономическата и политическата ситуация в страната, а и не само в нея, предзимно се променя с дни и то към много по-сериозно. Поскъпването на дизела, така необходим при есенната кампания, се случва с часове. Пазар за зърното все така няма.
Да не говорим за политическата криза, защото в нея си живеем доста дълго и трябва вече да сме й свикнали. На икономическия терен обаче знаците започват да стават много, много тревожни. Вече има и криза в производството, предупреждава шефът на Асоциацията за индустриален капитал Васил Василев.
По тази причина тези дни не само той, но и цели бизнеси много сериозно поставят въпроса пред политиците кога ще започнат да си говорят поне по тази тема – как ще преминем през задаващата се зима.
Ясно е безпределно, че на България неистово й трябва правителствен кабинет за най-най-близкото бъдеще, който да гласува бюджет и да предложи редица закони, отнасящи се за Плана за възстановяване и устойчивост, да се изработи Стратегия за земеделие на България за новия програмен период, който наближава със страшна сила и за който ние пак ще се окажел изненадани, поне Втората поправка на Стратегическия план за земеделие замина за Брюксел. Тъй като тези цели се оказват далечни, вече се подмятат и смехотворни, но може би логични предложения да бъде съставено едно зимно правителство, което да ни преведе през зимните месеци, за да се хванем поне за зелено.
Но това „зеленото“, както е известно от векове, изцяло зависи от сектор земеделие. Политиците го знаят, но си позволяват да се гаврят със сектора. То всъщност част от парите ще дадем сега, част – след изборите. Ако слушате и има правителство.
И не са виновни политиците. Земеделците и техните браншови организации сами се поставиха в положение да зависят от милостта на текущото правителство. Опитваха се по втори и трети начин да покажат кой кой е и защо е, вместо твърдо и независимо да си уредят важните неща законово, а не да се борят за маловажните. Дали нарочно или поради недостатъчна политическа и икономическа грамотност, няма да се наемем да кажем.
Зърнопроизводителите дадоха на няколко пъти знак, че нещата и при тях никак не вървят на добре. И е време политиците да дадат отговори.
Сектор зърнопроизводство за България е решаващо важен. Той обработва десетки милиони декари и дава близо 2 милиарда лева рента, което е огромна социална помощ за голяма част от населението. Защо тогава и неговата съдба вече е поставена на карта?
Защо браншът бива яхван от политиците, когато им е необходим и е изоставян тогава, когато не им е полезен? Това също е една от причините да се накърни имиджът му и да се смята, че там работят само едни глезеници, едни забогатели хора, които само плачат за субсидии.
Но въобще не е така, секторът вече е в колапс, което е резултат на пълната липса на национална политика спрямо него, както е и към останалите сектори.
В зърнопроизводството имаше що-годе положителни резултати през изминалите години, но днес вече не е така, казват производителите. Днес, на фона на 30-те лева субсидия на декар и неимоверно порасналите цени на всичко, с което се произвежда зърнената и маслодайна реколта, нещата са коренно изменени.
Нечестно е отношението към сектора от страна на тези, които трябва да решават съдбата му, е изводът на фермерите.
А последният удар над тях, след зърнения, беше слънчогледовият, който ги лиши от пазар и цени, в условията на война недалеч от нас. Този пример за сетен път показа, че държавата ни пак проигра шансовете си да бъде една нормална пазарна държава, която е годна да прави политика и да защитава производителите си. Тоест видя се, че нямаме държава, затова след години може и зърно и семена да нямаме.
Докато ние си мерихме кой е по-голям вожд на земеделците и политик, Румъния изгради логистичен и напоителен капацитет, какъвто ние можем само да сънуваме. Изостанахме с десетилетия дори от Румъния.
Сега ще се принудим да продаваме на мародерите, само и само да получим някаква цена и да освободим складовете си, казват земеделците. И така ще бъде. Те вече изцяло зависят от политиката на държавата и като всички зависими хора останаха изцяло изоставени от нея – с пълни складове и без шанс да получат цена за стоката си.
Всичко това сериозно разклати и устоите на сектор зърнопроизводство, който не от днес също се крепи на глинени крака. Резултатът е нелицеприятен – и този сектор е заплашен да бъде заличен, нищо че е експортно ориентиран, че носи валута, че помага за БВП, и че дава всяка година по 70-80 лева рента на декар на много хора.
Според прогнозата на зърнопроизводителите нещата догодина ще отидат на още по-зле, но нека първо да се опитат да приключат що-годе сносно есенната кампания, която им излиза солено.
Така ще е докато не се виждат и отразяват причините, а всяко държавно и аграрно ръководство бори само следствията и се опитва да използва земеделците като биомаса с трактори, както се изрази един от тях. Но земеделците лесно се оставят да бъдат подвеждани и заблуждавани. Така че днес нещата и при богатите не са добре и те също ще плачат, за успокоение на тези, които им завиждат.
Искрено се надяваме следващата статия по въпроса да не е под заглавието „Последният пирон в ковчега на българското зърнопроизводство“.
