„Управителният съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) проведе събрание, на което всички регионални структури взеха единодушно решение да настояват за незабавна среща с министъра на финансите в следващите два дни по повод поетия ангажимент за изплащането на т.нар. „украинска помощ“. Това е прессъобщение, което дойде на редакционната поща буквално преди минути.
В него четем, че НАЗ апелира за конкретизиране от страна на държавата на сроковете и начина на разпределяне на средствата, от които фермерите имат спешна нужда. Към момента НАЗ остава в протестна готовност и продължава активната комуникация със структурите си по места за предприемане на необходимите действия за защита на интересите на фермерите.
Чудесно. Но закъсняло и непоследователно. За всички беше ясно, че пари, които не са заложени в бюджета, не са сигурни. Независимо с каква помпозност са ти ги обещали, те не струват и хартията, върху която са написани. Да, дори хартията да е на държавата.
Един от големите проблеми на НАЗ, както и на останалите браншови организации е, че липсва всякакъв диалог с обществото. То не е уведомено какво се случва, защо се взимат едни или други решения, защо обикновено те се взимат с огромно закъснение, което обезсмисля взимането им. Тези декларативни декларации в стил решения на ДКМС не изясняват ситуацията за хората, не ги правят част от процеса и не им казват какво се случва и защо да вярват на лидерите си. Не казват и на обществото защо да вярва на земеделците. НАЗ си настоява за нещо, което уж е решено на УС, но хората нямат идея защо и как. Често не разбират и логиката зад решенията. Спускат им се с декларации и безкритични статии по медиите. Както и в другите браншови организации. И колкото да е досадно да обясняваш на някакви хора, то след като си им лидер, си длъжен. Ако ще говориш за демокрация. Сега хората просто не се чувстват част от тези организации. В такава ситуация, дори да направиш членството 5 пъти задължително, хората пак няма да работят с теб.
В подобен декларативен (но не твърде ентусиазиран) дух са и декларациите на НОКА и НКПЗ. Плашим, понеже трябва сега. Даже за разкош искаме и още, ама знаем, че няма да стане. Къде е БАК, която уж е обединяваща за тях, и живо ли е то, се пита? Защо има претенции за много членове, а всъщност я има само отвреме на време, но предимно я няма.
Но друго е важно. Всички решения се вземат ненавреме и постфактум. Сега и да плашим държавата и да не плашим, силите, които възпрепятстват парите да стигнат до земеделците, когато те искат, са по-големи от тях. А и общественото мнение вече не е на тяхна страна. И да има протести, обществото вече не вярва на земеделците, за съжаление. То изобщо не ги разбира, особено защо винаги предизборно се вдигат на протест за пари.
Трябваше през ноември 2023 г, когато стана ясно, че средствата няма да бъдат заложени в бюджета, НАЗ да излезе с твърдо искане, а Вътев да подаде оставка, след като му отказват да защити бранша, на който е министър. Така щеше да натрупа и положителен имидж, вместо сегашния. Но кой ли мисли дългосрочно? Затова е добре, че отсега се мисли за залагането на парите за украинската помощ в Бюджет 2025.
Защо сега всички са се вторачили в НАЗ и ги обвиняват? Еми, защото те тогава не допуснаха други да се правят на герои, че са били в Гранитна зала от името на цялото земеделие. За добро или зло, героите носят и славата, и отговорността. Ако преди си твърдял, че си цялото земеделие, и сега си цялото земеделие.
И като стана дума – защо хора, които търчаха да се снимат пред Гранитна зала като „шефове на земеделците“ през февруари, снощи избягаха от позорната среща, на която дори представител на МФ не удостои земеделците с вниманието си и не се снимаха?
Въпроси, на които земеделците никога не получават честен отговор и това ги дистанцира от всякакъв обществен живот. И после ги обвиняваме, че не били активни.
Трябва да се научим да сме прозрачни, честни и обективни. Дори самокритични, когато трябва. Да действаме навреме и в комуникация с хората, вместо да ги обвиняваме, че те не ни искали. Да приемаме съвети и обратна връзка, с която да се съобразим, а не само да тропаме с крак и да декларираме. Колкото повече декларираш, толкова по-малко ти обръщат внимание сериозните хора. Защото периодът е критичен. И с неориентирани и неадекватни на ситуацията браншови организации няма да стане.
Пише се новата финансова политика на ЕС и в нея става въпрос за много повече от мизерните средства, за които се борим сега.
Подходът „пари срещу реформи“ е подходът, по който иска да поеме новата Европейска комисия и по всички структурни, кохезионни, земеделски и други фондове в следващия си бюджет. От няколко месеца говорим по тази тема, а вчера имаме първото потвърждение за това от неофициална презентация на ЕК, която нахвърля тези идеи. В общи линии предложената от ЕК посока е на отдавна нужното опростяване и намаляване на фондовете и програмите в Европейския бюджет (които са буквално стотици!), но и на обвързване в бъдещето на всички плащания с изпълнение на реформи като за основа трябва да служи опита от ПВУ. А опитът от ПВУ показва, че парите ги загубихме. Но това ще важи и за земеделските фондове, ако не се стегнем.
Най-добре ще бъде да сме наясно за тези тенденции и България да помисли добре като държава как иска да действа в следващата година, когато част от тези решения ще се вземат. Иначе ще играем както си знаем – нещата се решават, ние си мълчим, и после като дойде време да се изпълнява това, за което вече сме се разбрали, започваме да се ежим. А кандидати да се ежат има много, както виждаме.
Ася Василева
