Опасност надвисва над трайните насаждения! Черната златка опустошава градините, а никой не взема мерки, алармира Мариян Пеев, председател на ЗКПУ Мъглен.
Кооперацията е позната на всеки в България, който се занимава със земеделие. Тук идват от цялата страна, за да се учат как се прави съвременно земеделско производство по еталон. Наскоро нейният председател Мариян Пеев разказа как е решил проблема с този опасен и упорит неприятел – черната златка, след като е загубил за 2 години 80 декара черешова градина. Разговаряме с нейният председател Мариян Пеев за това как се е справил с неприятеля и за още много тънкости, които земеделците могат да научат от него.
За 2 години черната златка приключва 80 декара черешова градина на 12-а година. Унищожени са на 90%. Мариян Пеев спасява градина от 60 декара, на 6-а година, и друга от 35 декара, която е на 9-а година. Както и 125 декара череши на 5-а година. За да се спре разрастването на неприятеля трябва всички да вземат мерки да се ограничи популацията чрез превантивни мерки: поливане с разтвор и пръскане напролет. Мариян Пеев алармира, че предстои много голяма опасност, реална пандемия в земеделието. Нападението от Черна златка в страната взема заплашителни размери. Решение има, и той го намира за своите градини. В неговия случай, с помощта на технология, изготвена заедно с фирма Амитица. Технологията включва препаратите БМВ + Фитосейф+ Биостарт, както и различни почвени агенти.
„95 % от работата свършихме с тази технология“ казва Мариян Пеев и обяснява „Това не е малко. Установихме, че и в корените на дърветата има загинали яйца. Има и ларви и възрастни загинали в корените на дърветата. Проблемът е труден за решаване, защото една възрастна черна златка снася между 300 и 1000 яйца. Дори и половината от тях да се излюпят в почвата, това е огромно количество. Какво видяхме? Във всяко дърво на 2-а година има между 5 и 8 ларви в корена, които прекъсват сокодвижението под шийката и растението нагоре изсъхва. Винаги растенията, нападнати от черна златка, загиват отдолу нагоре. Ако стопаните искат да видят ефект от борбата с неприятели, винаги трябва да видят съседните площи и гори. Неприятелят идва от там и снася яйцата си в културните растения.
Въпросът е следният – какво правим ние? В момента ние просто прекъсваме цикъла. Никакви ПРЗ-та не могат да помогнат, както показва моят опит и опитът на още десетки стопани. Справя се само биологичната борба. Трябва да използваме природата, за да се борим с този неприятел. И тук на помощ идват нематодите. Те са полезни – унищожават ларвите на черната златка, на мъхнатия бръмбар и само вредните ларви. Технологията, която гарантирам, че работи, се състои от два етапа.
В момента се третира почвата с почвените продукти, както и се прави стимулиране на корена, защото повечето от растенията вече са наранени. Говорим за растенията, които имат 50-60% повреди. Останалите вече са загинали. Но при повредените се залага една стратегия със специален фунгицид на биологична основа плюс хранителна среда, необходима за корена, за да може да се възстанови. Всичко това се прилага сега, за да презимуват растенията.
Препаратите в технологията, която сме заложили, унищожават яйцата. Не убиваме само ларвата, а започваме още от яйцата. А напролет, когато вече дойдат от съседните имоти нови възрастни вредители, отново започваме борбата. В зависимост от процеса на развитие на трайните насаждения, в началото на април отново се пръска с биологичен продукт.
Какво прави този продукт? Когато възрастните вредители дойдат в насажденията, те първо се хранят с листата на овошките и когато поемат от отровата, след 10 дни престават да се хранят, а яйцата, които снасят, са нежизнеспособни и не се излюпват. Така се затваря цикълът.
Стратегия има и тя работи. Но не става дума да се пръска с един препарат. Става въпрос за цялостна стратегия за борба. Освен да убием неприятелите, трябва да се погрижим и за растенията, да засилим имунитета им и да излекуваме вече нанесените рани. „Да, под 1 лв на дърво разходът няма как да излезе. През пролетта отново трябва да се инвестират 7-8 лв/дка. Тогава вече се ползва БМВ и съм убеден, че това е единственият продукт, който може да пребори златката, мъхнатия бръмбар в цъфтеж и в същото време да не вреди на пчелите и полезните насекоми.“
На песимизма на колеги, че е скъпо, Мариян Пеев отговаря така: „Да кажем, че продуктите излизат 10 лв/дка. Но ползите отчитаме ли ги – те се справят освен с неприятели като черната златка и мъхнатия бръмбар, но и с листни въшки, нематоди, мухи, диабротика, телени червеи и т.н., и при това без да вреди на полезните насекоми. На това трябва да се гледа като инвестиция в бъдещето. Ясно е, че първата година ще се направят 2 пръскания по 10 лв/дка, но на втората вече няма да е така.“
Мариян Пеев в своето стопанство залага и на междинни култури. За тях той казва следното: „Темата е много интересна. Важно е да кажа, че междинните култури не бива да се сеят само, за да се вземат онези 10 лв/дка по екосхемата. Междинната култура се сее в началото на август до 15-20 август. Не се сее вече на 15 септември. Това се прави, за да можем да хванем дъждовете.
Междинните култури подобряват структурата на почвата. Сеем комбинация от синап, ряпа и черен овес от Лидер консулт. Черният овес отблъсква нематодите и неприятелите през есента. Важно е, че постоянно има фотосинтеза на площите с междинни култури. Вкарваме в почвата въглерод и получаваме кислород. Нашето стопанство участва и във въглеродната програма на Карбонсейф. Но освен, че секвестираме въглерод, междинните култури отделят много азот в почвата. Реколтираме ги между 1 и 15 февруари, за да можем да вкараме всички хранителни вещества в почвата – азот, фосфор, калий. Така намаляваме торовата норма. А това е съществен разход в земеделието. Вече няма да внесем 20 кг на дка NPK предсеитбено, а 10 кг, например.
Ние и тук не използваме химически торове, а предсеитбено гранули от оборски тор, в които има и 5 вида микроорганизми, които разграждат растителните остатъци вътре в почвата и разблокират блокираните елементи в почвата. Получава се следващата фаза на разлагане на растителните остатъци. От тук през юли-август идва храна за слънчогледа. Първо. И второ, покривната култура продълбочава почвата. При оран почвата се сбива и кореновата система на слънчогледа не може да се развива в дълбочина. А кореновата система на слънчогледа по своята природа е в дълбоките слоеве на почвата“.
Ако кореновата система на слънчогледа не може да достигне дълбоките почвени слоеве, културата не се развива добре. Затова слънчогледите в България са зле, казва Мариян Пеев. Той подчертава, че решението на този проблем е в междинните култури. Освен че разрохкват и продълбочават почвата, техните корени способстват за инфилтриране на водата от дъждовете в дълбоките почвени пластове. Още веднъж Мариян Пеев подчертава, че е важен целият процес в своята цялост и във всеки един елемент от него в комбинация. Не можеш да приложиш само един етап и да чакаш различни резултати.
„Не може да сееш пшеница, след нея слънчоглед, след него ечемик, рапица и пак пшеница. Ние не правим сеитбооборота с 3 култури, а вкарваме и четвърта – междинна. Това е много важно и не само сушата е причина за ниските добиви в България. Тази година нашите слънчогледи на 25 август бяха зелени и прекрасни. Но имахме засети 700 дка междинни култури.“
Мариян Пеев подчертава, че технологията, която прилагат, не е но-тил. При но-тил междинната култура не се терминира и се използва глифозат. В технологията, която прилагат в ЗКПУ Мъглен, не се използват вредни за околната среда препарати. Единственото, което не достига в стопанството, за да стане напълно биологично, е липсата на пазара на екологичен хербицид.
Опазването на почвата за Мариян Пеев е изключително важно. За него третирането с неоникотиноиди не е отговорно пред бъдещите поколения. Реално, в стопанството правят целия цикъл на биологичното земеделие, без хербицидите. Освен на отговорно отношение към почвата и природата, в ЗКПУ Мъглен вече залагат и на качеството на продукцията. Там сеят хлебна пшеница отново от Лидер Консулт.
„Хлебната пшеница има цена, но трябва да се направи както трябва. Трябва първо да вложиш в нея. Към момента нашето земеделие се развива в тонажи, а не в качество. Включително и ние към момента. Но съм твърдо решен да променим това. В България сме свикнали да произвеждаме фуражна пшеница. Гледаме тонажа, мерим добивите в килограми, а не гледаме качеството на пшеницата. Аз се занимавам от 20 години със земеделие, на полето съм и виждам, че ситуацията не е добра. Ние изнасяме фуражна пшеница. Дори и хлябът ни в момента е с подобрители. Трябва да върнем биологичното земеделие, искаме или не искаме. Трябва да произвеждаме чиста храна. Има важни въпроси в земеделието, от които вече не можем да се крием.
Ако се върнем на овощарството, ако не се вземат спешни мерки срещу черната златка от големите производители, до една година в страната няма да има нито череши, нито кайсии, нито овошки. Какви мерки ще вземат, всеки да си решава. В нашето стопанство се доверяваме на технологията на Амитица и знаем, че тя работи. Ако искат, нека пробват нещо друго. Но нека колегите вземат мерки. Готов съм да им помогна и посъветвам във всеки един момент. Но сега е времето да се вземат мерки.“
Според Мариян Пеев не може да разчитаме само на поредната помощ от държавата и субсидиите, за да имаме успешно земеделие. Има по-ефективни начини.
„Да, ще намалим рентите. Обаче никой не мисли какво друго може да се направи. Стигаме само до помощи и ренти. Може да се намалят торовите норми, фунгицидите, инсектицидите. Да, казахме, че при биологичната борба имаме 2 пръскания по 10 лв/дка, но фермерите пръскат с химическите препарати 4 пъти по 6 лв/дка. Земеделците гледат разходите и взимат решения въз основа на единична цена. А приходите? Един химически препарат за обеззаразяване на семената струва 1,50 лв/дка. Биологичният струва 2,50 лв/дка, примерно. Аз специално ползвам Биостарт. Той покачва имунната система на растенията и прави достъпни в почвата блокираните азот, фосфор, калий и т.н. Така намалява и значително нуждата от торене по време на вегетация, което спестява още средства. Химически инсектицид няма под 4,50 лв/дка. Биологичният струва 3 лв/дка. С биологични препарати обработката на пшеницата ми излиза 8,50 лв/дка срещу 10 лв/дка при химията. А ако земеделецът сертифицира и 1000 дка биологично земеделие, субсидията ще е няколко пъти по-висока от базовата. И това са много повече средства от прословутата украинска помощ, за която се разправяме. Аз обработвам 11 000 дка с пшеница и различни овощни култури. Взимам 50 000 лв от тази помощ. Основните ми пера за разход са торове, препарати, гориво и рентата – 15% от тях. И ние не мислим как да оптимизираме разходите за препаратите и торовете, а отиваме на рентата. А тя е чак на четвърто място като разход. Защо не говорим за оптимизация на препарати, гориво, а само за оптимизация на рентата? Дошло е време за мисъл в земеделието.“
Така обобщава ситуацията за момента Мариян Пеев. И още веднъж призовава колегите си да вземат спешни мерки поне срещу черната златка, защото овощарството ни е под голяма заплаха. Съветва ги да се обърнат към силата на природата за тази цел. Защото стратегия за справяне с неприятеля има и е грехота да не се приложи, а да загубим градините си.
