Валентина Певливанова, директор на Института по тютюна в Прилеп:
Ползваме органичните продукти на Амитица-България
Колко получават зърнените фермери в Македония – събират им се 300 евро на хектар
На събитие на Амитица в екологичната им ферма заварихме и немалка група фермери и специалисти от Република Северна Македония, които вече работят с българската компания за биологични продукти. Питаме директора на Института по тютюна в Прилеп какво ги е довело в България.
Започнахме да работим с вашата фирма Амитица. Прилагали сме нейните продукти Липосан, Фолиамин на житните полета, третирахме и във фаза изкласяване. Синът ми е агроном, той е привърженик на техните микробиологични продукти. След прибирането на зърното заорахме стърнището, но заради сухите условия не го направихме веднага след жътва, а по-късно с някои валежи. И третирахме с Екостърн преди заораването – резултатите са много добри.
Имате ли вече впечатления от тези продукти, които са биологични?
Нямахме болести през вегетацията, получихме 420 кг зърно от декар, като се има предвид, че нашите почви са слаби, с малко хумус, песъчливи и засолени, така че на единица площ добивът е много .
С Амитица смятате ли да работите и занапред?
Да, търсим новостите, освен това сме институт и искаме да изпробваме всяка иновация и нова технология.
И при вас има фирми, които предлагат рз продукти?
Да, но предлагат не микробиологични, а минерални…А разликата между двете е доста голяма.
При вас говорили се вече усилено, както в България, че на първо място трябва да започнат да се опазват почвите?
Да, досега никой не се е грижил за тях, а това вече е записано и в регламентите на ЕС и в последните програми за опазване на почвите. Една от основните точки е вече да се опазва структурата на почвата, да се опазва плодородието, и да се съхранява хумусът.
Въпреки че не сте член на ЕС, спазвате директиви и регламенти?
Да…все пак ние сме научно звено, а на второ място и като агрономи искаме да опазим почвата, която е основният ни ресурс за производство на нас и на поколенията.
В последните 3-4 г.в института започнахме и програма за зелено торене. Задължително в по-голяма част от годината гледаме да има покривна или житна култура, или тревни смески, а сега започнахме и с вашите микробиологични препарати.
Фермерите ви правят ли го?
Да, практикуват го вече немалко от тях, които са по-напредничави. Те искат и новите органични препарати да изпробват.
Зърнените ви фермери получават ли добри субсидии за зърното?
Получават по 3 денара на 1 кг зърно, но само за произведена и реализирана продукция, ако добивът им е бил между 400 и 500 кг от декар.
Но взимат и субсидия на площ, която досега беше 100 евра на хектар, а от следващата година ще стане 200 евро на хектар.
Получават и 100 евро на хектар, ако използват сертифицирани семена, та стават общо 300 евро на хектар.
