Спазването на правилен сеитбооборот за зимните житни пшеница и ечемик става още по-важно в сухи условия.
У нас масово се използват като предшественици за пшеницата слънчоглед, царевица, рапица и бобовите култури.
Но от фермерите трябва да се знае, че най-добре се развиват посевите след предшественици бобови култури: грах, полски фасул, леща или соя. Ето защо те се препоръчват за отглеждане преди пшеницата, особено ако става дума за по-сухи условия.
За да имате добри резултати пшеницата не трябва да се отглежда след предшественик житна култура (пшеница, ечемик, ръж, лимец), поради риска от нападение от сродни болести по тях, предупреждават агрономите.
В случай, че се наложи повторка, то тя да се прави за предпочитане след ръж или ечемик, с предварителна предсеитбена оран на минимум 20 см. и с нагласа за прилагане на по-интензивна растителна защита през следващия сезон.
Подготовката на почвата в класическия конвенционален вариант изисква след основните предшественици рапица, слънчоглед и царевица да се правят няколко плитки обработки чрез дискуване, обикновено по двата диагонала на парцела, на дълбочина на сеитбата (10-15 см).
При торенето стопаните да имат предвид, че пшеницата е отзивчива на азот култура при която за всеки 100 кг добив зърно са необходими 2.5-3,5 кг азот (активно в-во), в зависимост от естественото почвено плодородие на конкретния район.
Това означава, че за получаване на добиви над 700 кт/дка са необходими над 15 кг азот (акт. в-во), на дка.
Фосфорният тор се внася винаги предсеитбено, като дозата му е в пряка зависимост от предшественика. Препоръчително е да се спазва съотношението 1: 0,6-0,8 между азотния и фосфорния елемент. Това означава, че пшеницата има нужда от около 10 кг/дка фосфор (акт. в-во), или 15-20 кг физически по време на активния си вегетационен период.
При избора на подходящ сорт е важно да се знае, че в никакъв случай не трябва да бъде използван само един сорт, особено при отглеждане на хиляди декари с пшеница в едно стопанство, казват селекционерите от института в Генерал Тошево.
Според тях изборът на сортове трябва да бъде максимално съобразен с почвено-климатичните условия на дадено стопанство.
Препоръчително е да се отглеждат сортове от най-малко три групи пшеници
според качеството и да са разпределени в поне две групи по ранозрялост – тоест различни по изкласяване и узряване.
Конкретна детайлна информация за всеки сорт може да се получи още при закупуване на семената.
За сеитбата трябва да се използват сертифицирани семена със задължителна за пшеницата кълняемост.
Всички семена трябва да бъдат обеззаразени срещу причинителите на гъбни болести и патогени в почвата.
Посевната норма е редно да се определя според срока на сеитба, като колкото по-късен е той, толкова тя е по-висока
Посевната норма също така е конкретна за всеки използван сорт, в пряка зависимост от неговата продуктивна братимост, едрината на зърното и неговата кълняемост за сезона.
Не трябва обаче да се увеличава сеитбената норма с повече от 20 % дори при късна сеитба
Това е важно, поради опасност от негативни последици за посева като полягане или болести.
