Всеки един долар (приблизително 0,90 евро), инвестиран във възстановяване на деградирала земя, ще донесе печалба от 7 до 30 долара (приблизително 6-27 евро), сочи нов доклад на подкрепяното от Програмата на ООН за околната среда движение „Спасете почвата“ (Save Soil).
Докладът идва, след като на 4 септември приключи Стратегическият диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС на Европейската комисия (ЕК), в който се изтъква, че климатичните и икономическите съображения, наред с други, трябва да бъдат основни двигатели на селскостопанските политики.
Тъй като финансирането на борбата с изменението на климата ще доминира в дискусиите на тазгодишната Среща на върха на ООН по въпросите на климата КОП29 (COP29) в Баку през ноември, важен въпрос е несъответствието между въздействието на дребните земеделски стопани върху световното предлагане на храни и минималния размер на финансирането за борба с изменението на климата, което те получават. Тези земеделски производители, които са от жизненоважно значение за изхранването на света, са на предната линия на климатичните сътресения и опустошителното влошаване на почвата, но въпреки това те не получават достатъчно финансиране, посочват от „Спасете почвата“.
По данни на ЕК от 2022 г. 60-70 процента от почвите в Европа са в нездравословно състояние.
„Деградиралата земя е земя на възможностите. Чрез превръщането ѝ в здрава почва могат да се събират премии. Тя е толкова икономически привлекателна, че един инвестиран долар ще върне от 7 до 30 долара“, казва в доклада д-р Мурали Туммарукуди, директор на Бюрото за координация на глобалната инициатива за земята на Г-20 към Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Доказано е, че всяка година обезлесяването и деградацията на земите струват на света 6,3 трилиона долара под формата на загубени екосистемни услуги като селскостопански продукти, възможности за отдих и чист въздух – еквивалент на 8,3 на сто от световния БВП през 2016 г.
Въпреки това инвестициите в подкрепа на деградацията на почвите и земите получават само малка част от необходимото финансиране.
Как да подобрим структурата на почвата, нейното плодородие и секвестирането на въглерод?
„Дори и бизнес аргументите да са ясни, земеделските стопани може да не разполагат с капитал, за да преминат към регенеративни практики. Трябва да популяризираме земеделските стопани, чиито земи могат да бъдат изгодни за частни инвестиции, и да създадем видимост за тях. Конвенцията на ООН за борба с опустиняването създава глобална карта на перспективите, която ще каже от 2 – 2,5 милиарда хектара земя, която е деградирала, коя от тази земя може да бъде възстановена чрез инвестиране на частно финансиране“, уточнява д-р Тумарукудади.
По думите на Правеена Шридхар, главен технически директор на движението „Спасете почвата“, когато земеделските стопани преминат към устойчиви практики, те виждат по-високи добиви, намалени разходи за производствени ресурси като торове и по-добра реализация на цените на продукцията си от по-висок клас. Предизвикателството е да се направи мост между инвеститора и земеделския производител, смята той.
Според Джиотсна Пури, асоцииран вицепрезидент в отдел „Стратегия и знания“ на Международния фонд за развитие на селското стопанство (IFAD), има нужда от икономии от мащаба – в света има над 600 милиона земеделски стопани и един частен инвеститор не може да се включи във всички тях. Съществува и усещане за риск, че земеделските стопани нямат обезпечение и тук идва ролята на ARCAFIM – финансов механизъм за адаптиране към изменението на климата на стойност 200 млн. долара, открит на КОП28, за да се подпомогне катализирането и увеличаването на финансирането на частния сектор за адаптиране към изменението на климата, насочено към дребните земеделски стопани и селските предприятия в Африка и Южна Азия.
„ARCAFIM може да обобщи възможностите за частни инвестиции и да създаде набор от инвестиции с различни рискови профили, които са привлекателни за различни инвеститори. Също така може да осигури заеми с 0 процента лихва за фермерите и оформя нови пазари за предоставяне на зелени кредитни линии“, коментира Пури.
