Ако сравним данните от 2017 до 2023 г., САЩ имат ръст на преките чуждестранни инвестиции от 17 процента, в Китай този ръст е 24 процента, в Европейския съюз забавянето е с 4 процента. Това са много ясни индикатори за вече започналата рецесия в ЕС, която неминуемо засяга и агрохранителната верига. Това посочи Стоян Чуканов, фермер и представител на българското земеделие в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), по време на Международната научна конференция на Института по аграрна икономика „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“, която се провежда днес и утре в София.
Чуканов припомни, че Зелената сделка не засяга само земеделието, въпреки че земеделците бяха първите, които изразиха най-бурно своето негодувание. Тя касае много други сектори.
По думите му желанието да се говори само за земеделие не е най-правилният подход, защото то е само една брънка от агрохранителната система. Поглеждайки всички 13 000 законодателни акта, приети в последните години, те не помагат в утвърждаването на европейската конкурентоспособност, каза Чуканов, допълвайки, че ЕС има положителен търговски баланс от земеделска продукция в размер на над 80 млрд. евро годишно. Загубата на тези пазари би била доста негативна за агрохранителната система на ЕС.
Според Чуканов е важно да се оттласнем от идеята, че сме център на света и да погледнем в един по-широк план как би се отразило разширяването на ЕС. По думите му, ако приемем, че страните от Западните Балкани не са много голям земеделски фактор, то с Украйна нещата не стоят така. Присъединяването на Украйна към ЕС би имало своите последствия, защото 40 млн. хектара земеделска земя (преди да започне войната с Русия) при запазване на същите условия на подпомагане в Общата селскостопанска политика (ОСП) би било пагубно от гледна точка на бюджета. „Всичко това, сега когато предстои да започне дискусията за многогодишната финансова рамка, трябва да се вземе под внимание… При последния бюджет на практика номинално частта, която отива за ОСП, не беше намалена, но не беше отчетена инфлацията. Тоест имаме вече намаляване на бюджета за ОСП, а отсега има анонси и то на големите държави донори, не бенефициенти, че искат да се намали процентът на бюджета за ОСП като процент от многогодишната финансова рамка“, обясни Чуканов. По думите му, ако това включва и присъединяването на новите държави членки, бюджетът просто няма как да издържи. Освен това някои от държавите, които са бенефициенти, трябва да станат донори, като например Полша, каза той.
Чуканов смята, че българските организации трябва да имат правилната информираност, за да може дебатът да бъде базиран на информиран анализ, защото емоционалният подход не е подходящ, той обикновено е краен.
Той все пак отчете, че има желание от Европейската комисия за намаляване на административната тежест, но вече и най-голямото политическо семейство в европейски мащаб откликна на нуждата от това да се реформират плащанията на площ и от следващия програмен период те най-вероятно няма да бъдат така. „Което донякъде съвпада и с голямото желание от наша страна за външната конвергенция, защото преминавайки към плащане на стопанство, ще елиминираме този дисбаланс“, посочи Чуканов. По думите му, след като това е преминало през стратегическия диалог и вече на политическо ниво започват дискусиите как да бъде реформирана за трети път ОСП, за да има по-целенасочен ресурс, който да помогне в борбата с климатичните промени.
