Световните цени на суровините могат да паднат до петгодишно дъно през 2025 г. на фона на свръхпредлагането на петрол, според прогнозата на Световната банка за стоковите пазари. Свръхпредлагането „е толкова голямо, че вероятно ще ограничи последиците от разходите за още по-голям конфликт в Близкия изток“, се казва в документа.
Общите цени на суровините обаче ще останат с 30% по-високи, отколкото през петте години преди пандемията от COVID-19.
През следващата година предлагането на петрол се очаква да надхвърли търсенето средно с 1,2 милиона барела на ден. По-значителен излишък преди това беше регистриран само два пъти – поради пандемията през 2020 г. и срива на цените на петрола през 1998 г. Свръхпредлагането се дължи, наред с други неща, на запазването на търсенето на петрол в Китай почти на равнището от 2023 г. поради забавяне на растежа на промишленото производство и продажбите на електрически превозни средства и камиони, задвижвани с втечнен природен газ (LNG).
Освен това се очаква няколко страни извън ОПЕК+ да увеличат производството на петрол. Самият алианс запазва значителен свободен капацитет от 7 милиона барела на ден, което е почти двойно повече от цифрата преди пандемията през 2019 г.
От 2024 г. до 2026 г. световните цени на суровините се очаква да паднат с почти 10%.
Цените на храните могат да паднат с 9% тази година и с още 4% през 2025 г., преди да се стабилизират. В резултат на това цените ще продължат да бъдат с почти 25% над средните за 2015—2019 г.
Очаква се цената на енергията да намалее с 6% през следващата година и с още 2% през 2026 г.
„Падащите цени на храните и енергията трябва да улеснят централните банки да контролират инфлацията“, се казва в прегледа. „Ескалацията на въоръжените конфликти обаче може да усложни тези усилия, като наруши енергийните доставки и повиши цената на храните и енергията.“
През последната година конфликтът в Близкия изток доведе до значителна волатилност в цените на петрола, особено поради опасения от възможни щети на инфраструктурата на големите производители в случай на разширяване на военните действия.
„Ако приемем, че конфликтът не се засили, средната годишна цена на суровия петрол Brent се очаква да падне до четиригодишно дъно от 73 долара за барел през 2025 г., в сравнение с 80 долара за барел тази година“, се казва в доклада.
Ако обаче конфликтът ескалира, особено ако доведе до намаляване на световните доставки на петрол с 2% до края на тази година – мащабът на смущенията, които се случиха по време на гражданската война в Либия през 2011 г. и войната в Ирак през 2003 г. – цената на Brent ще се повиши рязко до връх от 92 долара за барел.
Но производителите на петрол, които не са засегнати от конфликта, могат да реагират бързо на по-високите цени и да увеличат производството. В резултат на това скокът в стойността вероятно ще бъде относително краткотраен, като средната цена на петрола ще се повиши до 84 долара за барел през 2025 г. Това ще бъде с 15% по-високо от базовата прогноза за следващата година, но само с 5% по-високо от средното за 2024 г.
„Добрата новина е, че световната икономика изглежда е в много по-добра форма от преди, за да се справи със значителния петролен шок“, каза Айхан Косе, заместник-главен икономист в Световната банка и директор на Prospect Group.
Очаква се средната цена на златото да достигне рекорд тази година, скачайки с 21% от средната за 2023 г. През следващите две години цената на златото ще остане с 80% над средното ниво за петте години, предхождащи пандемията, прогнозира Световната банка.
„Очаква се цените на индустриалните метали да бъдат стабилни през 2025-2026 г., тъй като слабостта на сектора на недвижимите имоти в Китай се компенсира от затегнатите условия за предлагане и нарастващото търсене на някои метали поради енергийния преход. Въпреки това, неочакваният растеж в Китай може да провокира волатилност на металните пазари“, се казва в доклада на банката.
