Климатът е непредсказуем, но производството трябва да бъде планирано и предсказуемо
Агроном Маринова, какво е Лидер Консултинг днес? Какъв път изминахте и какво ви отличава от останалите компании на пазара?
Лидер Консултинг през август 2024 направи 10 години, повод за юбилейно тържество, но поради минорните настроения в сектора към момента няма място за празници, а за усилена работа – условията стават все по-трудни – както за земеделците, така и за нас.
Нямах намерение да се занимавам с търговия. През 2014 година основахме фирмата с цел да бъдем модерна консултантска единица в областта на агрономията и на аграрикономиката. Така както в нормалните европейски страни фермерите ползват услугите на специалисти за да водят агрономически и икономически издържано земеделско производство. Веднага стартирахме с няколко договора – обнадеждаващо начало. Поддържахме връзка с голяма немска консултантска фирма, която включихме в няколко проекта. Не проекти за субсидии, не се занимаваме в тази сфера, просто проекти за развитие на малки и средни земеделски стопанства.
Обмяна на опит в Южна Германия
Българското земеделие изживя луд възход, по-скоро период на първоначално натрупване на капитала, едно опиянение, което игнорира числата, а се цели в Космоса. Опитвах се покрай обходите на полетата да направя пълен анализ на дадената производствена единица, да се опитам да оптимизирам визията на стопаните за експлоатацията на машинотракторния парк, натоварването на машините и да осъзнаят свързаните с това инвестиции в минало и бъдеще време, но това разбира се беше посрещнато с нежелание за разбиране. Не казвам неразбиране, защото някои много добре го разбираха, но меракът се гаси с пари. Пари за по-по-най машини и мноооого торове и препарати. Един земеделец ми каза – пари ми дай, акъл ти не искам – стани търговец и ще те слушам!
Бял синап при Калоян Момчев, Телериг.
Невероятно, но факт. Така функционира българското земеделие – който има какво да продаде, бива чут, който има само акъл, т.е. иска да помогне със съвети, няма чуваемост. Еми значи и кучето според тоягата, кандидати не липсваха, имахме предложение от няколко чуждестранни семенарски компании и през февруари 2015 година избрахме ЗААТБАУ ЛИНЦ, станахме техен партньор и официален представител в България. Те имат история тук и преди нас с няколко други фирми, но нашият договор е нов етап на налагането на техните продукти в България и от анонимните „австрийски семена“ с много труд ние направихме марката ЗААТБАУ вече добре позната и разпространена в цялата страна.
Не мога да кажа, че се отличаваме с нещо генерално, освен с това, че не сме дъщерна фирма, а българска фирма и предлагаме само това, което наистина харесваме, което сме подбрали и бихме отглеждали и на свои полета. И винаги казваме право куме в очи какво мислим. Критикуваме, хвалим, ядосваме се, караме се, страдаме и се радваме с нашите клиенти.
На страницата си във Фейсбук показвате актуалното състояние на междинните култури през октомври на полетата на фермери от цялата страна. Прави впечатление, че се развиват много добре, дори и в Добруджа, където се смята, че не стават. Каква е тайната?
Наша запазена марка са няколко неща, но това, което беше ново и непознато в България и ние прокарахме пътя от 2015 година насам – това са покривните култури. Може да проследите публикации, каталози, семинари, статии – тази тема години наред се разработваше задълбочено само от нас. Темата се споменаваше и от няколко компании, които предлагат техника за но-тил земеделие. Чак към 2020 година започна раздвижване и сред няколко други фирми, които намериха смисъл в покривните култури.
Сашка Тодорова, агроном на Лидер Консултинг в района на Добрич, Варна и Силистра мелиоративна ряпа ФОРЦА в Клас 94 ООД Крушари
Държа да подчертая, че покривните култури не бива да се отъждествяват с но-тил технологията. Покривните култури са за всички почви и за всички технологии, просто подходът е различен. От десетилетия се практикуват зимни покривки в много европейски страни, но там все още малко се практикува директна сеитба или но-тил технология. Обаче както знаете, като се създаде един стереотип на работа и на никой не му се разваля рахата да включи някакво ново надграждане, което не познава и ще му коства малко повече труд и мисъл. Просто по-смелите смениха технологиите си и оттам много хора останаха с впечатление, че покривни = нова технология с нови машини. Ние имаме клиенти в цялата страна, които ползват покривни култури, намаляват обработките, опитват се гъвкаво да се приспособяват според условията, но като цяло практикуват конвенционални технологии. В земеделието няма еднозначно най-добра технология. Всяка има своите „за“ и „против“.
Имаше прекрасни години да свикнем с класическата технология за междинни култури – 2015-2018 имаше прилични есени и хубави типични зими и всичко се развиваше по учебник. А кой е казал, че в Добруджа най-не стават? Лимитираща е есенната влага. Тази есен в Източна България валя доста – и на север и на юг и покривните култури растат в топлото време със сила. В Централна и Западна България в момента е адска суша и няма поникване нито на есенници нито на покривни култури, същото е в 2/3 от Южна България.
Междинна култура в ЗКПУ „Мъглен“ с председател Мариян Пеев и Ивайло Иванов от Лидер Консултинг
Друг фактор е почвата – ефектът за следващата култура най-бързо и осезателно се вижда на по-слаби почви и на наклонени терени – когато се постигне добра покривна култура, следващата основна профитира много. На богати почви не се усеща така бързо ефекта, затова и тези които обработват почви с добър воден, хранителен и топлинен обмен, са по-скептични и не намират смисъл да инвестират в подобренията. Казвам усеща, което е смехотворно за специалист, но такива са обстоятелствата – все още малко хора правят истински анализи на почвата си или ги правят еднократно и забравят да ги гледат и не ги повтарят, не следят нейните параметри преди-след и т.н. в числени измерения. Но като видят нещо с просто око, тогава вече му вярват.
И още един фактор, който наистина в Добруджа най-беше хванал корен. Тази порочна практика да се хвърля за покривна култура рапица и пшеница от купа или самосевка пшеница с рапица от купа. За пшеница и ечемик като част от покривната култура ние много сме писали, говорили, възмущавали, но глас в пустиня. В меки зими самосевката покафеняваше от ръжда, развъждаха се всякакви гъби и затова някои хора анатемосаха междинките. Но затова е виновен българският списък и нежеланието на тези, които го пишат да го променят. Разгеле, вече доста земеделци чуха, видяха, вникнаха и разбраха, че не е виновна междинката, а самосевката-повторка, която поддържа на полето патогенен фон и по този начин колкото полза, толкова и вреда. Вече 9 години дъвчем този казус. А пък за рапицата какво да кажем – много стопани ползваха каквото имат в двора – зимна рапица, тя прави някакъв малък корен през зимата и розетка – полза нищожна.
Белдас, с. Къпиново, Форца, Синап и Фацелия
Така че – тайни няма. Лека полека всичко си идва на мястото. В Добруджа. Но за съжаление в други райони в сегашната суша може да има разочарование и отлив. Това е порочен кръг. Ако се практикуват покривни култури с по-голямо постоянство, почвата става по-влагоемка, животът в нея кипи – това може да се види на полета, които в сеитбообръщение над 5 години са били сяти и с междинна култура, не са оставяни да зимуват голи.
Какви покривни и междинни култури предлагате? Как ги избирате за конкретния фермер? Какво е необходимо за успех с тези култури?
Междинна и покривна култура са две понятия за едно и също нещо. Кой и защо измисли в екосхемите да разграничат тези 2 термина, остава загадка.
Ние предлагаме всички типични покривни култури, които са основни компоненти в световната практика. Предлагаме и професионални смески различни видове. Почти всичко е подходящо за всяка почва, има дребни тънкости, има разлики при видовете ряпа например, но може да има разлика според избраната технология, има икономически измерения в стойност на единица площ и т.н., но като цяло всяка покривка, различна от предходната и следващата култура, е полезна. Прекъсване на сеитбооборота му казваме на това. Важно е. На един дъх не може да се изговори всичко, поне на глътки може по-лесно да се запомни.
На какви култури от вашето портфолио могат да заложат фермерите, за да разнообразят сеитбооборота?
А относно разнообразяване на сеитбооборота – на теория можем да предложим различни култури и имаме клиенти, които наистина не гледат само 3 култури, айде за екосхема и 4 да са, но в крайна сметка накрая надделява икономическата изгода. Бобовите култури не може да са голяма част от площите, но грахът за зърно е една добра алтернатива. Разбира се в година като тази с ниски добиви пак ще има спад на площите. И за него мога да говоря много. Соята от австрийската селекция е много ценена в Европа, но аз не съм почитател на тази култура за България, досега няма основание да се отглежда на големи площи, тъй като горещините и сушата са лимитиращ фактор почти винаги. Лен може да се отглежда, ако има пазар. Ние предлагаме семена лен. Соргото също не е от любимите ми култури, но също е някаква алтернатива. Овесът е хубава култура, непретенциозна, има си свои предимства за почвата, не е конюнктурна култура, но има добър марж на печалба. Понякога не се прави разлика между приход, печалба и каква разлика взел-дал ни носи всяка култура. Един скромен овес няма висока цена, няма огромен добив, но има ниска себестойност и чисти почвата много добре от плевели, брати силно и подобрява структурата на почвата. В тази посока трябва да се мисли.
ЕТ Спиридон Спиридонов с, Одърци, смеска от различни покривни култури
Традиционните култури царевица и слънчоглед нямат заместител, нямат аналог. Може би сега има леко увеличение на рапицата тук-там, ще засеем и повече зимни житни, поне така се очертава тенденцията в настроенията, до днес на обяд ми звънят хора да търсят семена – но дали ще се повтори пак хубавият добив при зимното поникване? Не го приемайте за правило все пак. Защото това се очертава в 2/3 от страната – няма да има нормално поникване и братене.
Няма по-добра стратегия от равновесието. Всяко голямо стопанство трябва да поддържа своите култури в равновесие за един разумен сеитбооборот, а не да увеличава една година слънчогледа на 50%, а другата – пшеницата на 80%. Това неминуемо води до объркване на сеитбооборота и хазартен тип доходи – ту ги има, ту ги няма. Климатът ако е непредсказуем, производството трябва да бъде планирано и предсказуемо. Да се напасва плавно и премерено към евентуалните промени на климата и пазара.
