Господин Димитров, разкажете повече за събитието Зърнена академия за нашите читатели – каква е целта му и какво е значението му за земеделската общност? Какво наложи създаването на подобно събитие?
Зърнена Академия е най-важното събитие в сектора, утвърдило се като водещо на Балканите, което се провежда ежегодно във Варна от 2016 насам. Първата по рода си международна конференция в региона всяка година става място за анализи и дискусии, посветени на пазарите на зърнени и маслодайни култури. Целта на събитието е да събере на едно място водещи анализатори и експерти, които не просто да представят най-новите пазарни данни пред делегатите, а да ги интерпретират като част от по-глобални стратегически концепции, очертавайки своите визии за бъдещето на зърнената индустрия. А информираността е един от най-важните фактори за успешен бизнес.
Приключи осмото издание на Зърнена академия. Каква равносметка можем да направим?
Осмото издание на конференцията за пореден път успешно предостави платформа за диалог и обмен на идеи и експертиза за бъдещето на агробизнеса. Над 300 участници от близо 20 държави се събраха за да чуят най-актуалните анализи и тенденции на пазарите на зърнени и маслодайни култури. Имахме честта да посрещнем 20 впечатляващи лектори от България, Балканите, Европа и Черноморския регион, които адресираха най-належащите теми пред сектора – от глобалните баланси на зърно и маслодайни, през възможностите и предизвикателствата в балканските страни и България, до ефектите от климата, волатилните пазари на торове и логистичните рискове. По време на конференцията стана ясно, че текущата година е една от най-трудните и бизнесът вече не толерира грешни стъпки. Досега сме успявали да генерираме положителни резултати, въпреки някои не оптимални решения, сега трябва да сме 100% ефективни за да просперираме.
Какви са основните тенденции на пазара, които се очертаха по време Зърнена академия 2024? Какво е важното за земеделците, което стана ясно?
На първо място климатичните предизвикателства от последните години ще продължават да са в основата – сухото и горещо лято все повече подтиква фермерите да експериментират с нови технологии като стрип-тил и но-тил, и да изпробват различни култури и сортове. Соргото и твърдата пшеница се очертават като добър вариант за сухото време. Тази година имаше значителен ръст на площите с дурум пшеница и фермерите постигнаха добри резултати. От друга страна мелничарската индустрия в региона поощрява отглеждането на високопротеинови култури чрез премии в цената. България се превръща все повече в надежден износител на качествена хлебна пшеница към страни като Алжир, Египет, Мароко, Тунис и други в региона. За да се възползват от влагата през зимата, вероятно фермерите ще увеличат площите с есенници, за сметка на пролетниците. Царевицата губи все повече популярност, а високите цени на слънчогледа в момента вероятно ще подтикнат увеличение в площите догодина. Да, фермерите експериментират, но това струва пари и време (поне 3 години за да се тества успешно дадена култура), а девиацията от нетрадиционните култури поражда и друг проблем – кой ще закупи продукцията? Вярваме, че заедно сектора ще намери решение и ще се приспособи успешно.
Разкажете ни за вас като организатор на събитието
Нашата цел е да сме максимално полезни на земеделската общност. От стартирането си през 2014 г, АгроПортал се утвърди като отправна точка за вземане на информирани решения за покупко-продажба и риск мениджмънт. Чрез партньорството ни с водещата брокерска компания Агрикор, винаги сме в центъра на търговията в страната и имаме реален поглед върху пазара. Постоянно сме в процес на подобряване и разширяване на услугите и информацията, която предлагаме. Смятаме, че сме допринесли значително за развитието на сектора през годините. Както казах по-рано, точната и навременна информация е ключът към успеха в брашна. Именно и върху това надграждаме с организирането на Зърнена Академия вече за осма поредна година.
Как виждате бъдещето на зърнопроизводството в България? Съществува ли такова?
Аз винаги съм оценявал много позитивно развитието на зърнопроизводството в страната ни. Необходимостта от производство на храна винаги е била от първостепенно значение за човечеството и поради тази причина е от изключителна важност в икономически и политически аспект. Фермерите се налага да произвеждат все повече и по-ефективно и фактът, че голяма част от населението живее в изобилие, невиждано до момента в човешката история, доказва недвусмислено това.
В интерес на обществото ни е да се осигурят условия за добро развитие на зърнопроизводството. Доколко това се случва и какви са пречките, е отделен въпрос, но резултатите от последните десетилетия ясно показват, че в България секторът се развива в правилната посока.
Ще се върнат ли някога високите маржове в зърнопроизводството? Защо запасите са ниски, но цените не се покачват значително?
Зърнените пазари преминават през цикли на възходи и спадове, които могат ясно да бъдат проследени. В момента сме в края на дълъг цикъл на спад в цените, който започна след пиковите стойности в постпандемичната реалност и особено след започване на войната срещу Украйна и продължава вече почти три години. Исторически погледнато, подобни дългосрочни тенденции могат да се проследят до началото на 20-ти век. Въпреки че високите маржове със сигурност ще се върнат, е невъзможно да се предскаже точно кога.
Наблюдава се спад, макар и незначителен, при основните зърнени култури като пшеница, царевица и ечемик, и по-осезаем при слънчогледа. В същото време запасите на соя бележат ръст – с 20% на годишна база и 35% в сравнение с 2022/23 г. Възможна суша през пролетта в основни производствени страни би могла да предизвика поскъпване, което да потвърди тезата за приближаване към края на спадовия цикъл. Същевременно трябва да се отбележи и забавянето на есенната сеитба във Франция поради прекалено влажното време.
Защо има разлика между цените на световните борси и тези, на които се търгува зърното в България?
Това е напълно нормално и очаквано, тъй като световните борси се намират физически далеч от България. Европейската борса е базирана в Париж (MATIF/Евронекст), а най-голямата борса в САЩ е тази в Чикаго (CBOT/CME). Важно е да се подчертае, че не винаги разликата е в полза на борсите. Например, цените в България често са по-високи от тези в Чикаго. Понякога дори надвишават тези на MATIF, но последната най-вече отразява пазара в Западна Европа.
Не трябва да се гледа на този факт негативно, защото основното търсене за българско зърно идва от държави в Азия, Близкия изток и Северна Африка. България е географски по-близо до тези пазари, което ни позволява да продаваме на по-високи цени благодарение на по-ниските транспортни разходи, елиминирайки конкуренцията от Западна и Северна Европа.
Земеделците в България често се чувстват на противоположна страна спрямо търговците. Дали това е така?
Подобно твърдение, мисля съществува, по-скоро като митологема и според мен не може да е по-невярно. И фермерите и търговците са част от веригата на доставки и всеки има своята роля. Всеки от тях поема рискове, печели или губи. Никой обаче не може без другия.
Каква е вашата прогноза за цените през следващите месеци?
Винаги съветвам да се следят прогнозите за времето в основните зърнопроизводителни страни: Русия, Украйна, Франция, САЩ, Бразилия, Аржентина и Австралия. Ако се появят признаци за климатични проблеми в поне две от тях, вероятността цените да се повишат значително нараства.
Анализът на текущите климатични условия сочи, че докато Русия и Източна Украйна са имали проблеми със сушата, спасителните валежи през октомври са подобрили състояние на почевната влага. Есенната сеитба във Франция беше бавна, но спирането на дъждовете през октомври помогна за наваксване. В САЩ, след лош старт, обилните дъждове подобриха условията. Сходно е положението в Бразилия и Аржентина, където сеитбата на соя и царевица върви по план. В Австралия, въпреки засушаването, очакват по-голямо производство от миналата година.
В заключение, моят съвет е да се следи и за забавянето на световната икономика, което е все по-видимо и може да донесе тежка рецесия през пролетта на 2025. Дотогава не очакваме значителни ценови колебания на пшеницата, ечемика и царевицата, още повече в посока надолу. Предстоят ни рискове през зимния период които ще държат вероятно лека ценова премия. Пазарът на слънчоглед е повлиян предимно от условията в Черноморския регион и е силно подкрепен от цените на палмовото масло и екополитиките на ЕС.
По време на тазгодишното издание имаше специални обучения по търговия със зърно и хеджиране за земеделски производители. Защо?
Да, имахме две обучения в паралелната програма на конференцията – целодневен семинар за риск мениджмънт и един полудневен семинар за водене на по-успешни преговори в агробизнеса. Хората са най-важният капитал и смятаме, че придобиването на нови знания и умения са в основата на печелившия бизнес. Особено за фермерите е много важно да знаят как и кога да продават стоката си. След месеци на труд в полето бихме искали да получат максималното срещу вложените усилия и това е в техните ръце – да знаят как да се предпазват от рисковете и в същото време да вземат максимално най-добрата цена за производството си.
Интервю на Ася Василева
