Господин Върбанов, през 2024 година Асоциацията на земеделските производители в България отбеляза своята 20-а годишнина. Каква е кратката равносметка на тези 20 години?
През тези 20 години АЗПБ се утвърди като една от водещите организации в земеделския сектор. През всичките тези години сме работили в полза на интересите на земеделските производители в България, независимо дали са членове на нашата асоциация или не. Установихме трайни отношения с администрацията както в България, така и на ниво ЕС. Смятам, че постигнахме един добър диалог, разбира се с различна успеваемост по различните теми и при различните правителства. Но в крайна сметка, има много положителни резултати от дейността на АЗПБ.
Ще маркирам само някои от тях. Участвали сме в изготвянето на по-голямата част от нормативните документи, които регламентират взаимоотношенията в сектора. Няма тема, по която да не сме давали становища. Понякога тези становища са били взимани предвид, понякога – не. Но винаги сме били активни участници във всички събития, които са се случвали в земеделския сектор. Като се започне от поземлените отношения, всички наредби, които са приемани, законодателната програма на различните Народни събрания – всичко това, което е важно за работата на земеделските производители.
Работим последователно, устойчиво и сериозно. Никога не сме си поставяли за задача да правим някакви състезания с останалите неправителствени организации. Винаги сме протягали ръка към всички и сме се стремели да взимаме съвместни решения, от които да печели целия сектор земеделие.
Смятам, че едно от постиженията ни, което и досега си остава безпрецедентно, е създаването на т.нар. Национален земеделски форум, който подготви позицията на България за новия програмен период, която беше приета от тогавашния министър на земеделието Румен Порожанов и беше входирана в Брюксел. Тази инициатива на АЗПБ тогава събра целия земеделски сектор на едно място и изработената съвместна позиция беше одобрена от българското правителство и представена в Брюксел. Това е един успех на цялото българско земеделие, защото тогава доказахме, че можем да сме обединени и заедно да си отстояваме интересите. АЗПБ работи и ще продължи да работи в тази посока.
Интересите на земеделците са еднакви, независимо в коя организация са избрали да членуват. Това становище сме застъпвали последователно вече 20 години и това ни прави горди, защото организациите не бива да позволяват да се прави разлика между различните земеделски производители. Всички сме на един хал, живеем и работим при едни и същи условия.
АЗПБ има няколко важни предложения, касаещи финансиране през последните месеци, включително предложение за заделяне на средства от националния бюджет за следващата финансова година, чрез които Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ) да кредитира бенефициенти с одобрени проекти по ПРСР 2014-2020. Какво точно имате предвид?
Първо искам да направя едно уточнение, за нашата асоциация парите никога не се били водещи. Ние сме имали много повече претенции да работим по конкретни политики отколкото по отделни искания с финансови измерения. В конкретния случай обаче ситуацията е такава, че ако не се заделят още сега средства в бюджета за следващата година за украинската помощ това означава, че ще пострадат всички земеделци. В същото време, знаем, че имаше прием по ПВУ. Подадените проекти са на стойност 4 пъти повече от ресурса, който е предвиден. Имаше едни 100 млн. лв, които бяха предвидени по ПВУ, но така и не могат да бъдат заделени за нашия сектор. Затова АЗПБ инициира среща със заместник министрите на финансите и на земеделието, които отговарят за програмата, и поискахме да бъдат заделени тези средства от националния бюджет, за да могат повече проекти да бъдат финансирани. Тези проекти са преминали през цялата тежка процедура на изготвяне, оценки и на финала се оказва, че няма пари. Така че инициирахме среща със зам. министър Василева и заедно с нея направихме среща със зам. министъра на финансите Дановски. Получихме пълно разбиране и ангажимент за подкрепа. Много се надяваме, че от МЗХ ще направят необходимото в бюджета за следващата година да се предвидят пари както за украинската помощ, така и за 100 млн. лв от националния бюджет за финансирането и реализирането на повече проекти по ПВУ.
Уточнението за политиките, а не за пари е много добро, но все пак вие винаги сте казвал, че един приоритет не е приоритет, ако не е заложен в бюджета…
Точно така е. Последните 2-3 години си говорим, че напояването е приоритет, но никъде не го виждаме във финансови измерения и заделени средства в бюджета.
Ние сме направили и още едно предложение, когато става дума за водене на политики. Не знам дали си спомнят земеделците, каква беше ролята на Фонд Земеделие, когато беше създаден. Тогава, в началото на 90-е години на миналия век банките нямаха никакъв интерес към земеделския сектор и тогава една от функциите на Държавен фонд земеделие беше кредитирането на земеделските производители. Кредитирането беше до определен диапазон. Сега отново сме предложили да се заделят средства в републиканския бюджет и ДФЗ да започне отново кредитиране на одобрени проекти. Такова нещо сме правили и още веднъж – доколкото помня през 2010 г., отново по предложение на АЗПБ. Тогава, одобрените проекти по ПРСР, бяха кредитирани от ДФЗ и земеделските производители нямаше нужда да се молят на търговските банки.
В момента ситуацията е повече от критична. Трета поредна тежка година. Трета година, в която почти всички земеделски производители ще приключат на загуба. И вече наблюдаваме леко отдръпване на банките от сектора. Особено от приоритетните сектори. Най-чувствителните сектори са най-пострадали в такава ситуация. Затова АЗПБ внесе предложение ДФЗ да кредитира земеделски производители, които имат вече одобрени проекти. Смятаме, че това ще е помощ за тях. А и не виждам кой друг освен държавна институция като ДФЗ може да прояви в този момент такова разбиране към земеделските производители.
За да приключим за момента с парите, имате ли опасения, че при този изтъняващ бюджет на държавата и очертаващия се огромен бюджетен дефицит, отново украинската помощ може да не бъде заложена в бюджета за следващата година?
Да, ние имаме такива опасения, затова продължаваме да настояваме за това сега, когато му е времето. За да не се стига до това, което се случи миналата година. Ще продължим комуникацията си с колегите от останалите организации и ще настояваме да се обединим в това искане сега, когато ще се приема бюджета. Защото след това отново да изкарваме хората по протести вместо да си вършат работата не е редно. А и след приключването на бюджетните процедури ще е като след дъжд – качулка. Тогава под натиск се взимат едни решения, които едни ги взимат, други ги изпълняват и влизаме в един омагьосан кръг, който не е необходим на никого.
В АЗПБ имате наблюдение върху всички сектори на земеделието, може ли да се отдели някой сектор, който е особено пострадал от настоящата криза?
За всички е тежко, много е тежко за зърнопроизводителите. Но не можем да делим земеделските производители. В много малко райони от страната имаше някакви що-годе нормални валежи. Сушата беше повсеместна и унищожи реколтите. Съответно липсата на стока затруднява и животновъдите, особено по-малките, които не разполагат със земя и трябва да си купуват фуражи. В тази суха година има проблеми с грубите фуражи, сеното, люцерната, със зърното. В зеленчукопроизводството положението е трагично. В овощарството – също. Няма сектор на земеделието, който да не страда. Цените не са добри. В момента има някакво раздвижване, но като цяло ситуацията е много тежка.
И като капак, специално при украинската помощ, с таваните, които са сложени, тези които са най-пострадали и имат най-много разходи – да поддържат стадата и да плащат заплати на работниците, са изключени. Те плащат и най-високи данъци. Това са стопанствата, които са инвестирали много, за да се развият, но през последните 2 години не получават никаква помощ и са наказани. А следващата година стопанствата, достигнали тавана на помощите ще станат още повече. Не случайно в АЗПБ упорито се борим тази несправедливост да бъде отстранена.
Има ли надежда това да се случи? Министър Тахов вече няколко пъти поставя този въпрос в Брюксел …
Да, министър Тахов ни подкрепя в това отношение и работи по въпроса. Но трябва да се вземе политическо решение. За съжаление, политическото положение е сложно. Поредните избори минаха, но отново още не е ясно как ще се развият нещата и дали ще имаме правителство. Много е сложна ситуацията в политически аспект, но е още по-сложна на терен.
Наистина е сложна. А и се задава коренна промяна в ОСП. Вие сте били и от страната на законодателната, и от страната на изпълнителната власт, имате опит и в политиката, и в браншовизма. Водили сте много битки и от двете страни на барикадата. Какво бихте посъветвали българските политици да правят отсега, за да извоюват максимално оптимални условия за българските земеделци?
На всички вече става ясно, че с приемането на Украйна в ЕС настоящият начин на подпомагане на земеделците няма как да продължи. Този подход няма как да бъде работещ с все по-намаляващите средства, които ЕС заделя за земеделието. Дори и в настоящия програмен период, политиката на ЕС в земеделието е, че трябва да се постигне повече с по-малко. Най-вероятно за следващия програмен период средствата за земеделие ще бъдат още по-намалени. Но освен това, вече усилено се говори, че трябва да се засили националното финансиране. Ясно е, че възможностите на България в това отношение не са съизмерими с възможностите на страни като Германия и Франция. Затова е много важно какво ще бъде отношението на управляващите в България, които и да са те, към сектора. И дали те ще имат желание земеделието в България да се развива. Българските фермери са на един общ конкурентен пазар, но в много неравнопоставено положение още от самото начало – от приемането на България в ЕС.
В тази трудна ситуация е много важно да търсим национални политики. Трябваше досега да се направи една национална стратегия, да се дефинират няколко сектора като приоритетни за България. И всички правителства, които се сменят, да следват тази стратегия и тези приоритети. Трябва да има национален консенсус за няколко важни приоритета, по които държавата да има една последователна и устойчива политика, която не се променя с всяко правителство. В държавите, където се работи по този начин, има положителни резултати.
Темата за поземлените отношения се поставя все по-често в общественото пространство. Вие сте бил активен участник в процеса на първата реформа в поземлените отношения в новото време у нас. В момента какво се има предвид под поземлена реформа не е много ясно, доколкото разбирам повече става дума за размер на ренти и срокове на арендни договори, но все пак какво е вашето мнение. Необходима ли е някаква поземлена реформа днес и възможна ли е тя?
Наистина зависи кой какво разбира под поземлена реформа. Когато бях министър на земеделието, министерството се наричаше Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Тогава се случи поземлената реформа и оттогава не мисля, че са правени някакви реформи. Тогава възстановихме собствеността на земеделските земи на бившите собственици и на техните наследници. Сега в момента не знам какво се разбира под поземлена реформа. Може би трябва да се направи един цялостен закон, които да обедини материята. В момента проблемите се решават в много и различни закони. А законът, който урежда поземлените отношения е правен преди повече от 20 години и оттогава досега са правени множество поправки в най-различни закони, наредби и подзаконови актове. Имаше идея да се направи един Поземлен кодекс, в който поземлените отношения да бъдат регламентирани и събрани на едно място. Да се направи един анализ на реалностите, всичко да се събере на едно място, за да бъде по-лесно за земеделците, гражданите и администрацията.
Ние сме за такова уреждане на материята, но това изисква много сериозен екип юристи, който да разработи един такъв Кодекс. Трябва да бъде съгласувано с изключително много страни. Това е много работа, която изисква много време. Винаги съм оптимист, но си давам сметка, че това е сериозно нещо, което ще отнеме много време и сили, това е дълъг и тежък юридически, преговорен и законодателен процес.
Има и неща, които вече са невъзможни. Ако говорим за комасацията, например. Моментът за тази комасация беше изпуснат. През 2000 г. аз лично бях вносител на Закона за комасацията, който с лека ръка беше отхвърлен. Но тогава беше моментът. Хората още не обработваха земята и можеше да се получи това разместване. Сега вече, когато земята е обект на сериозни финансови интереси и частна собственост, това не е възможно.
И все пак някакъв повод за оптимизъм виждате ли?
Ние винаги сме оптимисти. Свикнали сме да работим при всякакви условия. Какво ли не преживяхме – болести, войни, суши. Ще продължим да работим. И в момента в по-голямата част от страната есенната кампания тече, сеитбата почти приключи. Всички чакаме и се надяваме на дъжд. Земеделците продължаваме да работим. Оптимисти сме, надяваме се разумът да надделее и хората, на които сме си дали доверието да седнат на една маса и да се разберат. И в крайна сметка да имаме едно нормално правителство, което да работи. Надяваме се и на природата, да отмине този период на тежка суша. Но в същото време мислим и търсим решения какво да правим, за да реагираме на ситуацията.
Такива решения ще бъдат представени и на 11-тата Национална среща на земеделските производители, която АЗПБ традиционно ще проведе през март, предполагам?
Да, готвим се за поредната ежегодна Национална среща на земеделските производители в периода 5-6 март, отново в Казанлъшки минерални бани. Програмата ще е интересна, с гости от България и чужбина, ще присъства цялото ръководство на МЗХ и ДФЗ, както и на всички институции в сектора. Всички земеделски производители ще имат възможност там да участват в дискусиите и да поставят проблемите си пред хората, от които зависи тяхното решение. Така както е било през всичките години досега. Продължаваме да работим.
Интервю на Ася Василева
