Колко място ще заеме в стаята на ЕС слонът Украйна?

Истината е, че този въпрос вече все по-често  се задава и ще се задава, когато се срещат министрите по земеделие на ЕС. Пита се и това дали все по-малко ще става  съчувствието на държавите от ЕС към съдбата на нападнатата държава и дали няма все повече да преобладават пазарните мотиви.

Сега, когато земеделските министри на ЕС се събират в Брюксел, за да обсъдят ситуацията на пазара за селскостопански и хранителни продукти, включително предизвикателствата, свързани с вноса от Украйна, това проличава отново с голяма сила.

Срещата идва на фона на продължаващите нарастващи опасения относно въздействието на руската инвазия върху селскостопанския сектор както в Украйна, така и в целия ЕС.

Една от основните теми на дискусията ще бъде пак влиянието на украинския внос върху пазарите на ЕС. Министрите също ще обсъдят мерките, предприети досега за смекчаване на въздействието на войната върху селскостопанския сектор. На срещата ще бъдат разгледани и съвсем конкретни въпроси, свързани с вътрешния пазар на ЕС, което може да включва бъдещи политически мерки.

Решенията, взети на тази среща, ще имат значение не само за настоящата ситуация на пазара, но и за бъдещето на селскостопанския сектор в ЕС.

Докато земеделските министри на ЕС обсъждат  в Брюксел ситуацията на пазара за селскостопански и хранителни продукти, включително предизвикателствата, свързани с вноса от Украйна, както се очакваше от предварителна информация, Румъния и България отново ще повдигнат въпроса за вноса на украински мед, като и двете страни съобщават, че увеличените му обеми по-ниски цени оказват значителен натиск върху пазарните цени в ЕС.

Очаква се украинският министър на аграрната политика и храните Виталий Ковал, който също е на срещата, да предостави нова актуална информация за земеделския сектор на страната си и някои секторни политики.

Забелязва се обаче от наблюдатели, че все повече солидарността с борещите се фермери на Украйна търпи някакво затихване, че обстановката се изнервя и се забелязва промяна в тона на държавите, като в същото време те по-ярко проявяват своите страхове.

От юни е факт актуализирана схема за свободна търговия, която да  въведе автоматични предпазни механизми за защита на вътрешните сектори на ЕС, които се считат за чувствителни – такива са яйца, птиче месо, захар, овес, царевица, мед.

Този списък от продукти, подлежащи на потенциални тарифи, обаче не успокоява някои гранични държави-членки като Румъния и България, и други, които твърдят днес, че мерките не са били приложени адекватно в някои сектори.

Все по-често се цитира и номинираният за еврокомисар по земеделие Кристоф Хансен, който  също отбеляза по време на своето изслушване преди две седмици някои страхове, че „Украйна е слонът в стаята, когато става дума за разширяване, като селскостопанската продукция на страната се равнява на една трета от производството на Европа“.

Той смята, че е необходим  по-добре подготвен подход към интеграцията на Украйна в ЕС и съобразяване с  производствените стандарти и практики.

Украйна наистина е чувствителна тема по време на всяка среща на земеделските министри на ЕС в Брюксел.

Войната в страната и нейното въздействие върху селскостопанския сектор продължават да създават предизвикателства за ЕС, за които тепърва ще се търси решение.

Украйна е известна със своите обширни и плодородни земеделски земи, които играят ключова роля в световното селскостопанско производство и износ.

Земеделски земи в Украйна:

  • Обработваемата земя в Украйна обхваща около 41,1 милиона хектара, което я поставя на първо място в Европа по този показател.
  • Средният размер на ферма в Украйна е около 1000 хектара, значително повече от средния размер на ферма в ЕС, който е около 16 хектара.

Селскостопанско производство и износ:

  • Украйна е сред водещите производители и износители на зърнени култури в света.
  • През 2021 г. страната отбеляза рекорден добив от 100 милиона тона зърнени култури.
  • През 2022 г., поради военните действия и неблагоприятни климатични условия, производството спадна до 56 милиона тона.
  • През 2023 г. се наблюдава частично възстановяване с общ добив от 70 милиона тона.

Въздействие върху селскостопанските субсидии при присъединяване към ЕС:

  • Ако Украйна се присъедини към ЕС, тя ще стане най-големият получател на селскостопански субсидии, изпреварвайки Франция.
  • Това би довело до намаляване на субсидиите за сегашните държави-членки с около 20% на хектар земеделска земя.
  • Очаква се Украйна да получи около 96,5 милиарда евро от фондовете на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.

Тези данни подчертават значението на Украйна в глобалното селскостопанско производство и потенциалното ѝ въздействие върху селскостопанската политика на ЕС при евентуално присъединяване.

Украйна наистина може да бъде охарактеризирана като слон в стаята на ЕС.

Въпросът вече е доколко ще му бъде отредено достатъчно място. И сегашните дискусии сред министрите се въртят около тази отредена роля на  пространството на слона. Те всички казват, че искат да се постигне балансирането на нуждите на слона и спокойното пространство на европейските фермери и пазари.

 

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини