Защо всичко правим по принуда? Защо трябва да има или задължение, спуснато ни от Изпълкома или ЕК, или съмнителен като икономически стожер изкуствено определен финансов стимул, за да променим нещо, да увеличим биоразнообразието и да предприемем полезна промяна в своето производство?
Година 2015. Зелената сделка влиза в атака. Това беше прекрасен старт за нашия чисто нов договор със SAATBAU LINZ. Същинска протеинова фиеста. Телефонът прегря. Давай соя – камион, два-три-много…. Чакайте бе хора, вие соя гледали ли сте, аз в нея сълзи съм ронила….Тц, какъв си ти търговец, давай соята! Е дадохме я. И то нашата капка в морето, имаше традиционни фирми със соя – български, балкански, всякакви. Който гледа тогава соя – не повтори. В България има много малко майстори и приятели на соята, другите опити бяха обречени на забрава. А и пазарът на соя засега не минава през нашата страна.
Обаче имаше и друга линия на интерес – високопротеинов грах за зърно. Имахме опит вече с него – приятна, полезна и не толкова капризна култура, която ползва ранната пролетна влага и изпреварва летните суши и горещини, така че в този сегмент без съпротивление доставихме на желаещите семена и точно от тези първи клиенти голяма част и досега поддържат протеиновия грах като част от своя сеитбооборот. Грахът за зърно е с едри, светли зърна с високо съдържание на протеин, цъфти с бели цветчета, по-голямата част от листата са преобразени в мустачки, растения тип полу-афила, сплитат се едно в друго, не полягат.
На следващата година експлодира пък нахутената бомба. Ние тази култура я нямахме по онова време, та бяхме само странични наблюдатели – ни добив, ни цена, нито изобщо реализация – и тук с традиция и познавачи си останаха малко на брой стопанства в страната, основно в Южна България, които отпреди това имаха и опит и купувачи. Не е виновен нахута – той си е добра култура. Но пазарът – пазарът не е наш! По неволя проядохме и хумус. Имаше тогава едно изказване на клиент – аз слънчоглед повече няма да гледам, ще гледам нахут! Нищо общо нямат двете култури, но ей така, да обичам на инат. Така се хвърляме презглава в търсене на изчезналия кивот, вместо да търсим равновесие и постепенно надграждане в сеитбооборота.
Тази сага помогна да се наложи полският зърнен и в частност познатият фуражен листен грах като култура, на която се гледа сериозно. Провалът на соята и нахута ни помогна да покажем предимствата не само на граха, но и на покривните култури – те не заемат самостоятелна стопанска година, не крадат големите надежди за реколта, подобряват почвеното плодородие и т.н.
Разбира се лайтмотивът си остава субсидията. Освен всичко друго азотфиксиращите култури, които всъщност са протеиновите култури от списъка за обвързано подпомагане, получават немалка протеинова надбавка и добре, че е така, иначе наистина нямаше да останат трайно в землищата на повечето стопани. Важното обаче тук е онова „всичко друго“. На практика грахът почти не се тори. Дава се само минимална стартова доза, всяко прехранване е вредно. Има технологии на нашия сайт. Грахът за зърно има разход за хербицид и инсектицид, но пък фуражният грах за листна маса не се нуждае от никаква растителна защита освен в случайни извънредни ситуации. Разходите за семена, когато се купуват не са малки, но всеки, ползвал оригинални семена от главни размножения може да си заготви семена за следващата година и да подновява както прави при житните. Това не са подробности, а основни аргументи за отглеждане на грах било като зърнопроизводител, било като животновъд за фураж.
А онази другата „не“-видимата полза за почвата, нея ако сложите в сметката, ще получите крайната висока печалба от тази култура. Храни се самостоятелно от азота във въздуха, оставя след себе си една структурирана, добре аерирана и обогатена почва. Ако листният грах оставя само стърнище и коренова маса с грудки, то грахът за зърно оставя и фината си богата на азот, фосфор и микроелементи надземна маса, която се разгражда бързо и служи за храна на следващата култура. Бобовите са най-добрите предшественици за останалите култури. Забележка: Повечето видове азотфиксиращи изискват разтеглен период на ротация в сеитбооборота поради някои болести или умора на почвата. За граха ротацията е най-дълга – 5-6 години. За нахута е най-малка. Няма идеални неща в земеделието, така че спазвайте сеитбооборота.
Тази година нашите хм, не знам как да се изразя, наредботворци може би, спуснаха една дерогация и после махнаха същата дерогация – няколко месеца след като хората бяха изпълнили условията по дерогацията! Не коментирам абсурда на ситуацията. Може би във всички сектори на българското селско стопанство трябва да се въведе понятието ПРАГ НА ТЪРПИМОСТ. Всъщност няма нужда, той явно клони към неизчерпаемост и безкрайност. Тази дерогация (замяна на угарта) беше пак така едно морковче да се засеят повече площи с азотфиксиращи култури, в частност и с грах. Обаче годината скапана…Грахът масово беше окупиран от въшки, за кратко време сгризан от пренесени от тях вирусни заболявания и първични и вторични гъбни болести. Това се случва и с други протеинови и непротеинови култури. Тук отварям друга тема, тя е екзистенциална за цялото земеделие.
ПРАГ НА ИКОНОМИЧЕСКА ВРЕДНОСТ (ПИВ ) – за разлика от гореспоменатия праг на търпимост на българина към най-разни безумия, който няма граници, спрямо вредителите българският земеделец няма грам търпимост и има нулев толеранс. Вероятно така компенсира другата си търпимост.
30 години инсектицид във всяка пръскачка – ей така профилактично. Който не го е правил, да не се засяга, изключение е, това масово се правеше/прави. Няма препарат инсектицид с профилактично действие, върви обяснявай, това е класация за друг един праг. Видим – не видим някакво буболече – ооо, аз сега ще вкарвам хербицид, я да туря и малко инсектицид, нали е 30 ст. (фигуративно).
30 години, във всяка пръскачка инсектицид за 30 ст. – почти в 80% от пръсканията с едно и също активно вещество – когото трябваше да унищожи, стана резистентен – разбирай в случая въшките, а който трябваше да бъде естествен враг на вредителите, беше унищожен – разбирай на практика в този случай калинките. Това е конкретен пример, но тези примери ще стават все повече. Спомнете си ечемика 2022-23 г. Ние нарушаваме равновесието в природата и така за щастие не всяка година, но вече все по-често, се явяват каламитети от един или друг звяр. Че ние самите се алергизираме от прекомерното пръскане, че си тровим белите и черните дробове и въпреки по-високия стандарт на живот сме болни от всякакви болести – това е бонус, за да се радваме, че сме живи. Нашенска логика. И ако сме лишени сега от някои активни вещества, които наистина ни трябват, може би и ние имаме принос към това, че се е пресолила гозбата – в европейски мащаб… тема за размисъл. Ние сме тук да съветваме и критикуваме. Консеквентно и конструктивно. Може пък и нещо да успеем да помогнем.
Та този ПИВ или ИПВ – икономически праг на вредност, дава представа, научно определена чрез много години наблюдения, изследвания и изчисления, колко броя насекоми и в коя фаза на квадратен метър или на растение трябва да сме намерили, за да има реална заплаха за добива и да започнем да третираме. За целта има и помощни средства за мониторинг. ПИВ НЕ Е ИЗМИСЛЕН ОТ СОЦИАЛИЗМА! В ЦЯЛ СВЯТ СЕ ВОДИ МОНИТОРИНГ И СЕ ПРЪСКА ПРИ ДОСТИГАНЕТО НА ПРАГА!
В един предишен мой трудов стаж раздавах жълти паници. Елементарно, но удобно средство за определяне на ПИВ в рапицата. Малцина ги ползваха по предназначение. Намирах ги и като копанки с вода пред кучешките колибки на дворните охранители. Да се смееш ли, да плачеш ли. Дойде ред на феромоновите уловки. Тук хаосът в наредбите е пълен, но какво ни пука за наредбите, ако можем с помощта на няколко ст./дка да определим има ли няма ли, кога, какво, ще сме много по-спокойни и уверени в действията и разходите си. Няма субсидия – няма уловка. В полето до определена фаза може да се обследва и с метровка, с ентомологичен сак … Гледа земеделеца, кима с глава, разбира ни, но това е неговата реколта, няма търпение, не може да чака, вижда на синора няколко бръмбара – глобална заплаха и вади артилерията. За болестите одисеята е същата, може би още по-сложна.
Праговете може леко да варират при различни източници, но в крайна сметка няма да е растителна защита на сляпо ако се съблюдават. Прилагам официалния списък на БАБХ.
Връщайки се на темата за азотфиксиращите/ протеинови култури прозрението за ползата им бавно, но сигурно се налага и добре, че има последователни и упорити стопани, които не вдигат белия байрак при първа трудност. Така че пролетта ще пукне отново с ТИП, ЕСО, ЛУПМ, СИРИУС, АРВИКА, а може би и някой друг нов сорт.
Не подценяваме нито соята, нито нахута – със соя можем да заринем полетата, австрийската селекция на соя е много силна и свръхпродуктивна! И нахут има откъде да внесем. Не става дума за търговски интерес, а за реалности. Който има пазар, може да гледа успешно леща и фасул, но и това е ограничен пазар. Има и други прекрасни азотфиксиращи растения – фий, еспарзета, лупина, звездан, детелини, всеки може да ги ползва за една или друга цел, но ако търси освен почвено подобрение икономически смисъл и пазарна стока, то изборът е ГРАХ.
Пазарът на високопротеинов грах за зърно е гарантиран. Цената му се оптимизира през 2022 г., когато на пазара се появи сериозен български купувач, нов завод, преработващ само високопротеинов грах за зърно. Граховият протеин е един от най-чистите растителни белтъци и е чудесно, че тази инвестиция се случи у нас. Така че вече има и стабилен, не инцидентен пазар. А за който не знае, че зрелият полски грах е чудесна храна за всяка кухня, ще му дам вкусна рецепта.
За финал няма как да пропуснем нейно величество ЛЮЦЕРНАТА. В България я приемаме за даденост, но в Европа на север- северозапад тя не вирее така добре както по нашите ширини, затова трябва да се възползваме максимално от тази прекрасна култура. Тя не е само за фермите с преживни животни. Тя може да бъде голям бизнес в едно чисто растениевъдно стопанство. Това е една изключително доходна фуражна култура, ако не и най-доходната. А когато имате в ръцете и сорт като ЛА РОКА, който се наложи като емблема за нас и за люцерната тук, няма от какво да се боите. Сееш веднъж, косиш много пъти, много години, разходите са атрактивно ниски. Не познавам някой, който не е могъл да си продаде люцерната, освен ако не е буренак и мухъл. Говорим за качество. Нашите люцерни гарантират висок протеин и нежна маса. ЛА РОКА е изключително сухоустойчив сорт, дълготраен, за интензивно косене, силен старт, бърза регенерация. И новите сортове, които предлагаме, не отстъпват по агрономически и хранителни качества. Разбира се има и други сортове на този пазар, всеки може да направи своя избор.
За производство на люцерна е нужен набор от машини – косачки, балировачки и т.н., това е ясно. Но ако се инвестира и в напояване и сушилни, за да не се оставя да съхне на полето, което неминуемо сваля качеството и не отговаря на изискванията на скъпите пазари, тогава бихте могли да създадете изключително доходен продукт, за който пазар няма да липсва. Да надграждате още и още. Това може да стане и чрез коопериране и сдружаване на няколко съседа за точно това производство. Имахме такова запитване преди години от чужденци, но нямаше ентусиазъм на местна почва. Колеги, пътищата към успеха и силата минават през Кубратовите съчки, не през вълците с дебелия врат. За кооперирането в Европа имаме отделен материал и може би ще е интересно за много земеделци да научат как работят хората по света и че коопериране не е мръсна дума. В момента сме още под знака на „разделяй и владей“. Може пък една люцерна да ни събере, кой знае.
Инж. агр. Евелина Маринова,
Лидер Консултинг
Качеството на пшеницата като елемент от качеството на живота
