Пишат в писмо до редакцията граждани на областния град
Продължителната суша става все по-сериозен и нарастващ проблем, който трайно засяга райони от България, както и много части от света, включително утвърдени земеделски ареали, констатират климатолози.
Според тях сушата може да има значителни негативни последствия за екосистемите, земеделието, водоснабдяването и икономиките и не се знае това с каква продължителност ще бъде.
Според родните специалисти по климата мащабите може да се разрастват, но тази година показа, че най-страдащи са Южна България от Ямболско до Пазарджишко, както и Северна Централна България.
Според родните фермери, сушата все повече внася песимизъм сред тях и ако няма валежи, и то чувствителни, не се знае напролет дали ще може да се полива.
След като областни градове като Плевен, който се смята за нещо като столица на болниците, вече закъса и изпитва сериозно безводие и е принуден да бъде поставен на режим на водата…тогава за какво напояване в този плодороден район можем да мечтаем и да планираме, казва фермерът Георги Илиев от Плевенско, който е разтревожен отсега за пролетната ситуация.
На фона на това, че реките и водоемите пресъхват, а водните резервоари намаляват нивото си, и когато под заплаха са доставките на питейна вода за хората и животните, какво да говорим…Естествено е, че още сега държавата трябва да вземе някакви мерки и да потърси алтернативни варианти и пренасочване на водни количества, за да има вода за пиене и миене– това пък ни пишат в писмо до редакцията граждани на областния град, някои сред които са и фермери, но се вълнуват и искат първо да се помисли за битовия проблем, а после за напояването.
Ако вече сме в ситуация на сериозен дефицит на вода, то става ясно, че за напояване ще трябва да се разчита на второ място, а това естествено ще затруднява земеделските дейности, и ще носи загуби на фермерите, казва земеделецът Илиев.
Той и негови колеги
се приканват отсега да мислят за смяна на културите
които изискват големи количества вода, ако сушите се повторят и през пролет-лято 2025. И смятат да се обърнат към земеделските институтите, за да знаят все пак как да направят избор на култури.
Много фермери започват да се адаптират към изменящите се климатични условия, като на първо време променят времето на засяване и жътва, както и използват различни стратегии за устойчиво управление на продукцията.
Някои от тях могат да внедряват нови технологии, като сензори за влага на почвата и прецизно земеделие, което позволява по-точно приложение на водни ресурси и торове.
Повтаряме, че фермерите казват, че
искат по-активно да заработят в сътрудничество с научните институти, които отсега да им дадат идеи
Също искат и държавни органи, и НПО-та да им обърнат внимание, за да получат достъп до нови знания, технологии и подкрепа в борбата с климатичните промени.
Все пак, както всяка голяма промяна, така и тези практики изискват време, инвестиции и ангажираност от страна на фермерите, както и подкрепа от правителствата и обществото.
