Тази година имаме 1,4 млн. т. слънчоглед, зеят мощности за 4 млн. тона
Това отчитат днес от Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели
Кръгла маса, посветена на предизвикателствата и перспективите пред преработвателния сектор в България ще се проведе на 28 ноември 2024 г. в София.
Събитието е по инициатива на Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, които искат да отбележат 30 години от създаването му, но и да маркират актуалните проблеми и предизвикателства в сектора.
Сдружението е от малкото асоциации, която обединява цял един бранш цели 3 десетилетия, което е ясното доказателство, че секторът е единен.
Той днес може да се похвали с
над 10 000 работещи и с около 90% експортна продукция и потенциал
След тежката година с лоша реколта, кръглата маса ще засегне основно въпроса
дали ще има достатъчно суровини
за което производителите на растителни масла и преработватели в последните години сигнализират нееднократно, че им е проблем и работят едва ли не на ръба на бръснача.
От сдружението искат да отбележат за фермерите, че
в нито един момент не е съществувала заплаха за България, продиктувана от вноса на слънчоглед от Украйна
и това са повтаряли нееднократно.
Според тях политиката на солидарност на България с исканията на Полша, Унгария, Словакия и Румъния в този аспект е просто една заблуда и е нелогично да се твърди, тъй като, основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през Полша, Румъния, Унгария и Словакия, за което тези страни получават такси за превоз и претоварни операции на тяхната територия, за което ЕС са се инвестирали огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.
Във връзка с
продължаващите повече от 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури
с Украйна продиктувани от защитните мерки, въвеждане на различни механизми, лицензионни режими и квоти за вносните суровини, увеличаващи административната тежест се забелязват няколко основни проблема, казват от съюза
Първият е невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели.
На второ място производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а
очакваната реколта за тази година ще бъде не-повече от 1,4 млн. тона, което количество е крайно недостатъчно за нуждите на преработвателите, които са над 4 млн.тона годишно
Направени са многомилионни инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи, който са в застой, а гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно.
Каква е действителността?
Преустановена е преработката или е намален обемът на преработка в редица български заводи поради липсата на суровина. Пропусната е преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед.
Въпреки тези факти, българските българските маслопреработватели
няма да допуснат шоково поскъпване на олиото
за което казват, че най-често ги питали журналистите и потребителите.
Малко важни данни от съюза:
През 2022 година по информация от МЗХ са преработени над 3,5 млн. тона слънчоглед от които 1,4 млн. тона от внос. Изнесени са 910 012 слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби са надвишили
6 милиарда лева – резултати, които нареждат България на водещите места в света.
За сравнение през 2023г. по официална информация от МЗХ, сме разполагали с вътрешното производство на слънчоглед 1,620 млн. и внос от 492 хил. Тона – суровина, крайно недостатъчна за сектора, довела до изключително негативните резултати по официални данни на НСИ по стандартната външнотърговска класификация.
Загубил е не само секторът, но и бюджетът е загубил 1 милиард лева
Днес от Сдружението на производителите на растителни масла и преработватели на маслодайни култури в България, отбелязват, че са готови да предложат мерки и решения, които да спрат политиката на бавно задушаване на една от големите и успешни до момента преработвателни промишлености, които са устойчиви на международния пазар. Едно от възможните решения е да се премахне административната тежест при вноса.
