Даниела Колева, собственик на „Еко ферма Даниела“, с. Големо Малово, общ. Драгоман, е член на УС на ОЗП, експерт по животновъдство в организацията. Отглежда 350 овце във високопланински район.
Страх ли ви е от чумата по овцете?
Да, страхувам се. Спряла съм овцете да пашуват от 2 седмици. Не допускам други фермери до идват в моето стопанство и аз не ходя в други ферми. Не допускам и работниците ми да ходят в други стопанства. Тези заболявания не са шега работа и трябва да спазваме мерките за биосигурност. Хубавото в случая е, че при нас няма голяма гъстота на овцефермите. Това ме успокоява донякъде, но е факт, че съм уплашена, както от чумата, така и от шарката.
Тези заболявания няма как да ги спреш. Но е факт, че нямаше сериозна информационна кампания сред животновъдите. Трябваше, когато стана ясно, че има такива болести в съседните държави от МЗХ или БАБХ да съберат животновъдите и да ги информират как да се предпазват. В общините има лепенки с информация какво е чумата, но кой ги вижда не е сигурно. При нас БАБХ направи информационна кампания по стопанствата, но дали това е било навсякъде, не знам. Но генерална кампания нямаше. Трябваше да се ограничи търговията и движението на животните.
От ветеринарните лекари аз лично съм много доволна. Вършат си работата съвестно и отговорно. Всичко е документирано.
Защо се получава тази пропаст между животновъди и власти и няма доверие помежду им? Виждаме какво става във Велинград …
Има много апетити в държавата. Недоверието има основания.
Как се прави овцевъдство в България?
Много трудно. Всичко е трудно. Трудно е да се намери работна ръка. При нас терените са изключително каменисти и няма пасища. А през юли вече дори нямаме трева. На моите овце от август им слагам сено. Пашата не им е достатъчна. Връщат се гладни. Млеконадоят пада поради горещините.
Как се справяте?
Работя заедно с работниците. В момента имам 2 работници. Много пъти отивам сутрин, работниците ги няма, просто са си отишли. И почвам сама. Трудно е.
Къде реализирате продукцията?
При нас е хубаво, че София е близо, имам постоянни клиенти. Млякото го даваме на мандри, но цената е много ниска. Трудно се намира пазар, но може би с времето сме доказали, че нашата продукция е качествена, районът, в който я отглеждаме е екологично чист, животните пасат билки, месото и млякото им са много качествени и вкусни.
Опитвала съм да зареждам магазини, но при нас няма кланица. Най-близката е в Пловдив и не ми излиза сметката.
Има ли проблем с пасищата, както в други части на страната?
При нас проблемът е че няма пасища. Основно са гори и храсти, камънаци. Иначе нямаме проблем с достъп до земя. Дават ни общински пасища. Но ни ги дават с камънаци, заради които имаме санкции. С гори и храсти, които ние трябва да почистим. Но плащаме около 20 лв/дка за пасище.
Вие сте член на УС на ОЗП. Защо се нагърбихте с тази задача и върху какво работите?
След протестите през пролетта, когато затворихме границата на Калотина и Сливница, ни изкристализира, че нещо трябва да се направи. Досега само мълчахме и не правехме нищо. Тогава станахме членове на ОЗП. Станах представител от района на Драгоман и ме избраха в УС. Като си член на такава организация имаш някакво спокойствие и сигурност. Решаваме проблемите. Участвам лично в междуведомствената група за пасищата и пасторализма.
Аз лично не разбирам с какво овцете и кравите пречат на пеперудите, но трябва да се премине процедурата и работим за това да се намери решение. За мен животните не преизпасват тревата, а естествено я наторяват. Преизпасване при нас няма.
Нещо промени ли се към по-добро след онези протести?
Както каза при откриването на семинара нашия председател, Венцислав Митков, има неща, които постигнахме – отмяната на зимния период в ДЗЕС 6, наклоните. Това ни облекчи работата. За нас не са важни толкова парите, колкото да се облекчи работата ни. В ОЗП членуват производители от всички сектори и се опитваме да помогнем на всичките ни членове. Помагаме на колегите с административната работа. Трябва да има колегиалност.
Достатъчни ли са субсидиите?
Специално аз не кандидатствам по екосхеми, животните ми не са под селекция. На глава животно получавам по около 40 лв на година на овца. Спасява ме това, че сама си произвеждам храната и не си включвам труда в разходите.
Какво ви интересуваше по време на семинара?
За влажните зони, които влизат в сила от 2025 г. Интересуваше ни какво можем изобщо да правим в районите, които попадат в обхвата им. От презентацията на МЗХ стана ясно, че всички наши села попадат в обхвата на Драгоманското блато. Разбрахме, че поне за пашата на животните няма да има проблем. Няма да има проблем и с косенето. Но ще трябва да се правят само повърхностни обработки на почвата. Много колеги обаче все още не знаят, че такова изискване ще влезе в сила от догодина.
Другият въпрос, който ни интересуваше беше за Натура 2000 и по специално за косенето. При нас то е разрешено от 16 юли. Виждаме, че вече няколко години подред с тези температури тогава вече сеното е станало на слама. Надяваме се този срок да бъде променен и да можем да започваме косенето поне 2 седмици по-рано. Въпросът обаче е в компетенциите на МОСВ и възнамеряваме да внесем предложение от името на ОЗП там. Ние, животновъдите сме много зависими от климатичните условия. Качеството на сеното зависи много от времето.
Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с животновъдство?
Преди работех в бутик за луксозни бижута и часовници. И от лъскавия бутик отидох да рина тор и да израждам агнета. Дори нямам семейна традиция в този сектор. От малко животни станаха много, и така вече 10 години. Харесва ми. Успокоявам се, когато ходя на паша с овцете. Според мен е много по-лесно да се работи с животни отколкото с хора. 15 години съм работила с клиенти и установих, че с животните е по-приятно.
