Дъждът – този дар от небето, който е източник на живот и плодородие. Но какво се случва, когато той спре да идва? Когато снегът го няма? Когато земята се напуква, културите вехнат, а фермерите се борят със силите на природата, само за да оцелеят? В ерата на климатичните промени сушата вече не е изключение, а новото нормално. И тогава се изправяме пред въпроса – може ли земеделието да оцелее без напояване?
Сушата – тиха заплаха
Години наред сме свидетели на все по-чести и тежки суши. Дъждовете стават капризни, а реките и язовирите не успяват да компенсират нуждите на земеделието. Всеки фермер знае какво означава липсата на вода – по-ниски добиви, по-малки приходи и отчаяние. Това не е просто финансов проблем – това е въпрос на хляб, на сигурност и на бъдеще.
Водата – златото на земеделието
Напояването е спасението. То не е просто инструмент, а инвестиция с невероятна възвръщаемост. Водата внася живот в полетата, увеличава добивите и качеството на продукцията. Според експерти, правилното напояване може да повиши добивите с 30% до 50%. Това означава повече зърно, повече плодове и зеленчуци, повече храна за всички нас.
Но напояването е и повече от цифри. То е сигурност за фермерите – увереност, че техният труд няма да бъде напразен, че няма да се молят на небето за дъжд, а ще могат да разчитат на система, която работи за тях.
Инвестицията, която се изплаща
Някои казват, че напояването е скъпо. Да, изграждането на системи и инфраструктура изисква ресурси. Но каква е алтернативата? Земеделие, което зависи от капризите на времето, без гаранция за успех? Инвестицията в напояването е инвестиция в устойчивост и в бъдещето на агросектора.
За всяко левче, вложено в напояване, възвръщаемостта е многократна. Проучванията показват, че модерни напоителни системи могат да удвоят или дори утроят доходите на фермерите. Те не само осигуряват стабилност, но и позволяват диверсификация – отглеждане на по-доходоносни култури, които изискват повече вода, но носят и по-високи печалби.
Моралният дълг на държавата
Въпросът за напояването не е само икономически – той е морален. Държавата носи отговорност към фермерите, към тези, които хранят нацията. Възстановяването на напоителната инфраструктура и инвестирането в модерни технологии не трябва да бъде лукс, а приоритет. Защото без вода няма земеделие, а без земеделие няма живот.
Сушата е изпитание, но и възможност за промяна. Земеделието не може да оцелее без вода. Напояването е ключът към устойчивостта, към бъдещето, към надеждата. Нека не чакаме дъжда. Нека създадем условията, при които дъждът ще бъде просто допълнение, а не отчаяна необходимост. Защото всяка капка вода е капка живот, а земеделието е животът на България.
Ася Василева
