Пшеницата презимува успешно във фаза братене и преминала фазите на закаляване
Развитието на пшеницата преминава през фенологични фази, които по отношение на изискванията се делят на 4 подпериода:
– от сеитба до пълно поникване;
– от поникване до начало на вретенене;
– вретенене – изкласяване и цъфтене;
– цъфтеж, наливане и узряване на зърното.
Както липсата на валежи, така и преовлажняването са неблагоприятни за първия период в развитието на пшеницата. При неравномерно овлажняване след сушав летен период се получава ефектът на така наречената „пъстра влага” – покълване и никнене без достатъчно влага за вкореняване, при което голяма част от младите растения загиват. За успешното презимуване на пшеницата е необходимо тя да е навлязла във фаза братене и да е преминала през двете фази на закаляване: първата фаза протича за около 10-15 дни при безоблачни есенни дни и голяма денонощна температурна амплитуда (между +10 и минус 2 °С), а втората фаза – в началото на зимата, при средна температура на въздуха малко под 0°С. Тези изисквания в голяма степен са определящи за оптималния срок на сеитба на тази култура.
Зимоустойчивостта е генетично обусловена
Съществуват генотипни различия в зимоустойчивостта при пшеницата, които следва да се имат предвид при създаване на сортова структура в районите с риск за презимуването им.
Презимуването на пшеницата в условията на нашата страна може да бъде застрашено по две причини – безснежна зима с критично ниски температури на въздуха (причина за масово измръзване) и редуване на периоди с много студени и топли дни (причина за изтегляне на посевите). По-рядко и на по-малка част от територията на страната причина за лошо презимуване е дълготрайната дебела снежна покривка (причина за поява на „снежна плесен”). Топлата и влажна зима също може да се окаже неблагоприятна, най-вече поради невъзможността да се извърши качествено зимното подхранване на есенниците с азотни торове.
