Господин Работов, как започвате новата година вие и членовете на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив? Какво е настроението сред вашите членове?
Надяваме се, както в началото на всяка година, новата да бъде по-обнадеждаваща, по-плодородна, по-спокойна, с повече валежи. Надяваме се също така и на облекчаване от страна на административните изисквания. Всички тези документи, които се изискват от нас в различните държавни институции, трябва поне малко да намалеят. Много от енергията, която земеделските производители трябва да насочат към полето, се изразходва за попълване на документи. Ако се направи добра преценка, повечето от тази бумащина на практика е излишна.
Наистина, тази част от работата е изключително натоварваща. Ние сме семейна ферма и цялото семейство на практика се занимаваме с документация, което почти не ни оставя време да отидем на полето. А именно полето е нашето призвание и сила. Реално, ние трябва да насочим усилията си точно там, за да произвеждаме по най-добрия начин и да постигнем максимални добиви, съобразени с всички изисквания, които ЕС ни налага.
Тези изисквания не са лесни за изпълнение, но съобразявайки се с тях, ние трябва да постигнем максимални добиви, за да бъдем конкурентоспособни на световните пазари.
В началото на стопанската година всички бяхме изправени пред сериозни притеснения, най-вече заради сушата, която продължава да бъде основен лимитиращ фактор за нашето производство. Миналата година този проблем удари нашия район изключително тежко, оставяйки ни с катастрофално ниски добиви както при есенниците, така и при пролетниците.
Там, където беше предоставена вода за напояване от „Напоителни системи“, резултатите са значително по-добри, особено при царевицата. За съжаление, в районите, където фермерите не успяха да направят втора и трета поливка, голяма част от царевицата в Пловдивска област беше прибрана за силаж. Това решение обаче далеч не е най-рентабилният вариант, към който всички се стремим.
Сушата остава фактор, от който не можем да избягаме, но напояването доказва своята ключова роля за стабилизиране на производството и подобряване на добивите. Въпреки трудностите, фермерите продължаваме да търсим решения, които да ни помогнат да се справим с този критичен проблем и да направим производството си по-устойчиво.
За земеделците печалбата, макар и минимална, е жизненоважна. Стопанствата трябва да се самоиздържат, но без вода това става практически невъзможно. Сушата е основен лимитиращ фактор, който засяга цялото селскостопанско производство. Особено тежко се отрази на оризопроизводителите, които бяха принудени да редуцират площите си, както и на рапицата, която пострада значително.
В Пловдивска област много посеви с рапица не успяха да се развият пълноценно. След краткотрайни локални валежи, които провокираха поникването на културата, липсата на последващи дъждове доведе до изсъхване на растенията. В резултат на това фермерите трябваше да бракуват голяма част от посевите и да ги презасеят или да ги оставят за пролетни култури. Това не само нарушава сеитбооборота, но и създава допълнителна несигурност, тъй като никой не може да предвиди каква ще бъде пролетта и дали условията ще позволят успешен добив.
Положителното е, че в края на ноември и началото на декември имаше добри валежи, които бяха от съществено значение за посевите. Допълнителни валежи паднаха и в края на декември, осигурявайки около 100-150 литра на декар. Макар и закъснели, тези количества значително помогнаха на посевите да се развият. В момента пшениците и ечемиците са в добро състояние и влязоха в зимата във фаза малко преди братене. Надяваме се зимата да е по-мека, за да избегнем отрицателното влияние на ниските температури върху посевите. Дай Боже, да има и сняг.
Много фермери вече се ориентират към протеинови и азотфиксиращи култури, които също показват добро развитие към момента. Тези култури са добра алтернатива, като освен че подобряват структурата на почвата, предлагат и допълнителни възможности за рентабилност. Това разнообразяване на културите в стопанствата е важна стъпка към по-добро управление на ресурсите и устойчивост на производството.
Казахте, че се надявате на облекчаване на административните изисквания. Но от тази година вече е в сила и „социалната условност“, която ще увеличи още повече изискванията пред земеделците. Наясно ли са те с нея?
Да, за съжаление, правилата стават все по-тежки. Доста от по-малките колеги реално се замислят дали да продължават дейност. Но със сигурност всеки се опитва да намали максимално персонала, защото всичко това много утежнява администрирането и организацията на земеделското производство. Не знам дали думата „репресия“ е подходяща, но на нас, земеделците, ни изглежда точно така.
Моментът е изключително неподходящ за още по-голямо утежняване на нашата работа. Струпаха ни се изключително много неща наведнъж – условията за производство и екосхеми, изключително труден пазар, ниски цени, сушата. С кое по-напред да се бориш? Хората, колкото и да са оптимистично настроени, а земеделците, смея да кажа, сме най-големите оптимисти, виждам едно разочарование в очите на колегите. Те не знаят как всяка една трудност и предстоящо усложняване на изискванията ще рефлектира върху стопанствата им.
Надяваме се все пак да има някакво разбиране от страна на проверяващите и да се предвиди някакъв преходен период, за да могат хората по-плавно да свикнат с правилата и да се избегнат допълнителни санкции, защото наистина вече няма откъде да поемем допълнителни финансови тежести.
Всеки един от нас се старае да остане рентабилен. Всички имаме кредити, задължения към партньорите, дистрибуторите, банките. Всичко това трябва да се обслужва.
Остава ли протестната готовност на земеделците, която Националната асоциация на зърнопроизводителите обяви в края на миналата година?
Остава, но в ситуация на липса на правителство всичко се обезсмисля. Знаете, че освен парите, за нас са по-важни другите ни искания, които са фундаментални. Но в момента няма от кого да ги искаме. Когато знаеш, че имаш условия да правиш устойчиво и стабилно производство, 5-10 лева подпомагане не са толкова важни. За нас е важно да имаме спокойствие и сигурност по отношение на базови неща – арендните договори и дългосрочни отношения със собствениците на земеделската земя.
Чакаме да се случат законови промени, които да ни дадат рамка за по-добро планиране на бизнеса и прогнозируемост на земеделските стопанства. Всичко това би облекчило инвестирането в поливни съоръжения, там където има възможност за тях. Нуждаем се от стабилност и ясна перспектива, за да можем по-спокойно да погледнем в бъдещето. Но без стабилно правителство нищо от това не може да се случи.
В същото време, в бюджета не е заложена „украинската помощ“. Липсват и инвестициите за разширяване на напояването, хидромелиоративните съоръжения, реконструкцията на съществуващи и изграждането на нови язовири и канали, за които толкова много се говореше. Реалността не кореспондира с обещанията, които се даваха по медиите.
Говореше се за 300 милиона лева инвестиции годишно и 1,4 милиарда лева за следващите четири години. Но това вече е национална стратегия, която очевидно няма да се реализира в близко бъдеще. Което е трагично. Виждаме как съседните ни държави се стараят максимално и с бързи темпове увеличават поливните си площи, а ние оставаме в застой.
Поливното земеделие в условия на продължаващо засушаване е от критична важност, не само за земеделския сектор, но и за националната сигурност. Осигуряването на прехраната на населението е основна характеристика на независимата държава. Въпреки това, в новия бюджет липсват разпоредби за държавна помощ за компенсиране на разходите за напояване.
През последните две години се възползвахме от 16 млн. лв. помощ, която осигуряваше известна стабилност за фермерите с възможности за поливане. Тази подкрепа беше ключова за спокойствието и ефективността на земеделските производители. Но сега, при липсата на такава помощ, фермерите са изправени пред още по-големи предизвикателства.
Въпреки липсата на стабилно правителство, от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще продължим да отстояваме поставените искания. Ако е необходимо, няма да се поколебаем да прибегнем до ефективни протестни действия отново. Нашата цел остава ясна – създаване на стабилна законова рамка, която да даде възможност на земеделските стопанства да правят дългосрочни планове за развитие, не за година напред, а за 5 или 10 години.
Само при такава стабилност ще можем да реализираме диверсификацията на културите, за която толкова много се говори. Никой от нас не бяга от тази идея, но за да се постигне, е необходимо да има сигурност – както при напояването, така и при реализацията на продукцията. Това изисква ангажираност и ясно управление от страна на държавата.
В Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив имате членове с най-разнообразно производство – зеленчукопроизводители, оризопроизводители, животновъди. На практика обхващате всички сектори на земеделието …
Наистина е така. Членовете на СЗП са изключително разнообразни, което е голямо предимство за нас. В организацията членуват както малки, така и големи стопанства с различен профил – оризопроизводители, животновъди, зеленчукопроизводители. Всички те работят на изключително високо ниво, следвайки най-строгите европейски стандарти, въпреки предизвикателствата, пред които са изправени.
Част от нашите членове успешно реализират продукцията си в големите търговски вериги, а други са създали собствени преработващи предприятия, което е отличен пример за устойчивост и иновации в сектора. Вярваме, че бъдеще има както за зеленчукопроизводството и овощарството в България, така и за животновъдството.
За да се разгърне този потенциал обаче, е жизненоважно да се осигурят няколко основни условия – достъп до вода за напояване, достатъчно работна ръка и сигурност в реализацията на продукцията. Това са основите, върху които може да се изгради устойчиво и конкурентоспособно земеделие в страната.
Какви са актуалните проблеми…
В момента се обсъжда методологията за определяне на цената на водата за напояване, но тук възниква един сериозен парадокс. Цената на водата за напояване за ориза е значително по-ниска в сравнение с тази за останалите култури. Това създава своеобразно скрито държавно подпомагане, което води до неравностойно положение между производителите на различни култури.
Искам да подчертая, че нямаме абсолютно никакво възражение срещу подкрепата за колегите оризопроизводители – напротив, всяко подпомагане в сектора е от полза. Но в същото време не разбираме защо зеленчукопроизводителите, царевичарите или други култури не получават подобна подкрепа. Това създава разделение в сектора, което не води до нищо добро.
Вместо това, трябва да сме обединени и да работим заедно за постигането на стабилно и устойчиво земеделско производство в България. Не бива различните сектори да бъдат противопоставяни един на друг. Само с общи усилия и справедливи политики можем да създадем условия за развитие и конкурентоспособност на българското земеделие.
Няма как да подмина стратегически важната за цялата Тракийска равнина тема за липсващите помпи на язовир „Пясъчник“. Оказва се, че в момента част от водата, която тече по река Тополница и останалите реки, не може да бъде насочена към „Пясъчник“, понеже липсват помпите, и тя си изтича към Турция. Тези помпи трябва бързо да бъдат възстановени. Това е начин, по който държавата може веднага да реагира и с неголеми инвестиции да осигури на земеделците достъп до вода за напояване.
Помпената станция на язовир „Пясъчник“ трябва да се възстанови по най-бързия начин. Това е един резервоар, който може да осигури необходимите обеми вода за напояване не само за оризопроизводството, но и за цялата Тракийска низина. Там, където има възможност да се подава вода, тя може да достигне чак до Стара Загора и Чирпан. Язовирът е с капацитет 200 млн. куб. м, а за напояване годишно са необходими около 50 млн. куб. м за досега напояваните площи. Това е напълно реално и може да се случи бързо, като ще даде сигурност на производителите. Да, по въпроса се работи, но държавната машина е много бавна, и се очаква това да се случи най-рано след 2 години.
В края на този месец ще се проведе ежегодния семинар на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив…
Семинарът тази година ще бъде в продължение на 2 дни, тъй като много фирми изявиха желание да вземат участие в него. Ще има два работни панела, които ще бъдат свързани с актуални агрономически въпроси.
Какво ще пожелаете на вашите колеги за новата година?
Преди всичко – здраве. Здраве и сила, за да може да посрещнем предизвикателствата, които ни очакват. Дано годината е добра за всички ни!
Интервю на Ася Василева
