Предвиждания ЕК за земеделието през 2025 г.
Прогнозите на ЕК за една новонастъпила година обикновено се основават на анализи и модели, които вземат предвид различни фактори като климатични промени, пазарни тенденции, технологични иновации и политически развития.
Анализ още няма и въпреки че съвсем конкретна прогноза за 2025 година също още не е налична в момента, вече са направени някои обобщения въз основа на текущите тенденции и стратегии на ЕС, които честно казано не изненадват с нещо ново, особено написани в стила на Комисията.
Основни акценти в прогнозите за земеделието през 2025 година:
Европейската зелена сделка ще продължи да бъде водеща инициатива
Ще е насочена към намаляване на въглеродните емисии и опазване на околната среда.
Фермерите ще бъдат насърчавани да прилагат устойчиви практики, които включват намаляване на употребата на пестициди и торове, опазване на биоразнообразието и подобряване на почвеното здраве.
Дигитализацията на земеделието ще продължи да набира скорост
Прецизното земеделие, базирано на данни и сензори, ще се мъчи да навлиза, за да помага за по-добро управление на ресурсите и повишаване на добивите. Инвестициите в нови технологии и автоматизация ще бъдат ключови за модернизацията на сектора.
Климатичните промени ще продължат да оказват влияние върху земеделието. Фермерите ще трябва да се адаптират към екстремни метеорологични условия като суши, наводнения и горещи вълни. С всяко нарастване на средната температура на Земята, загубите на добиви в световен мащаб могат да нараснат с 10-25%. Тази тревожна тенденция е допълнена от икономически трудности: през 2025 г. се очаква нетният доход на земеделските стопанства да спадне с 15-20% спрямо 2024 г., достигайки най-ниските нива за последното десетилетие. Адаптивните стратегии, които ще се разработват от ЕК за управление на риска, ще бъдат от съществено значение за тях.
Глобалните пазари ще останат динамични. Това ще да доведе до колебания в цените на селскостопанските продукти. Конкуренцията от страни извън ЕС ще продължи да оказва натиск върху европейските фермери.
Регулаторните изисквания ще продължат да се развиват, за да отразяват новите цели и стандарти на ЕС. Опростяването на административните процедури и предоставянето на адекватна подкрепа и консултации ще бъдат важни за облекчаване на административната тежест върху фермерите.
Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност ще бъдат ключови за справяне с новите предизвикателства. Разработването на нови сортове растения и породи животни, както и на нови технологии и методи за управление на земеделските системи, ще бъде от първостепенно значение.
Прогнозите на Европейската комисия за земеделието през 2025 година засега само маркират върху какво ще се работи през настоящата година, подчертавайки многократно повтаряната необходимост от устойчивост, иновации и адаптация към новите предизвикателства.
Но какво мислят самите фермери?
За 2025 година те не изглеждат големи оптимисти, ако се съди по някои от браншовите организации, в чийто сайтове надникнахме.
Европейските браншове очакват да се сблъскат с цялата тази поредица от предизвикателства, която изрежда ЕК и виждат повече трудности през годината, отколкото улеснения.
Естествено стреснати са от климатичните промени, които са поставени на първо място.
С нарастващото акцентиране към устойчивото земеделие и опазването на околната среда, те очакват, че ще трябва да спазват още по-строги екологични стандарти и регулации, за които очакваха да има смекчаване.
Технологичният напредък в земеделието остава много сериозно предизвикателство, казват еврофермерите, защото отчитат, че технологиите предлагат нови възможности за оптимизация и ефективност, но стопаните все по-трудно се осмеляват да инвестират.
Прецизното земеделие, базирано на данни и сензори, на мнозина им звучи като нещо, което трябва да бъде отложено за утре, защото днес са затруднени във внедряването и на тези нови технологии, изискващи немалки инвестиции и обучение.
На следващо място са глобалните пазари, които според ЕК остават нестабилни. Това естествено ще води до колебания в цените на селскостопанските продукти и никак не успокоява браншовите организации. Те цитират освен това като сериозна пречка сериозната конкуренцията от страни извън ЕС, оттам очакват да бъде оказан натиск върху производството им.
Споделят, че сложните регулаторни изисквания и бюрократични процедури ще ги затрудняват в работата им и през 2025 г. Това казват браншови организации, като Копа Коджека, а организации – техни членове излагат все по-големи опасения за опростяването на тези процеси и предоставянето на адекватна подкрепа и консултации.
На все по-заден план сякаш отиват иновациите, отговарят някои от европейските браншове, защото макар и ключови за справяне с новите предизвикателства, засега попадат в сферата на икономиите, които ще правят фермерите, за да оцеляват.
Разработването на нови сортове растения и породи животни, както и на нови методи за управление на земеделските системи, вече стават от първостепенно значение, предвид сложната климатична картина, пишат еврофермерите и очакват от науката повече нова селекция култури за днешните климатични рискове.
Така че оптимисти ли са европейските фермери за 2025 г. е въпрос с противоречив отговор, който повече клони към минуса, а не към плюса.
Оптимизмът им за 2025 година, варира значително в зависимост от множество други фактори – към тях те поставят и политическите решения.
А в областта на политическите и регулаторни промени очакват Общата селскостопанска политика (ОСП), която има за цел да ги подкрепя, да осигурява през 2025 повече преки доходи за стопанствата, адекватни на новите реформи. Всъщност субсидиите и плащанията са тези, които могат да повишат или намалят оптимизма сред фермерите, личи от настроенията.
