В полски условия често се наблюдават симптоми на повреди по житните растения, дължащи се на недостиг или излишък на основните макроелементи като азот, фосфор и калий. Тези фактори играят ключова роля за здравето и продуктивността на културите, но техният дисбаланс може да причини значителни щети.
Азот
Дефицитът на азот се проявява с жълто-зелено оцветяване на младите растения, което постепенно преминава в интензивно жълто. Върховете на листата започват да отмират, като повредите се разпространяват към основата. Посевите стават неравномерни, а в местата с неравномерно торене растенията изглеждат хлоротични – явление, известно като „технологична ивичеста болест“.
Излишъкът на азот води до изнежване на растенията, повишава риска от физиологично полягане и чувствителността към заболявания като брашнеста мана и ръжда. Недостигът на почвена влага при високи норми на азот причинява пригори, започващи от долните листа.
Фосфор
Недостигът на фосфор забавя растежа и братенето на растенията. Листата запазват тъмнозеления си цвят или понякога придобиват пурпурен оттенък. Отмирането започва от върховете на най-старите листа и постепенно обхваща цялата повърхност.
Калий
Липсата на калий причинява периферни пригори по листата. В началните стадии краищата и върховете на листата пожълтяват, а впоследствие покафеняват и отмират. Ечемикът е особено податлив – при калиев дефицит по листата му се появяват червено-кафяви петна. Освен това, отслабването на стъблата увеличава риска от полягане на културите, а зърното остава спаружено.
Калият способства за удебеляване на епидермиса на растенията, което повишава тяхната устойчивост към гъбни заболявания и стресови фактори.
Проблеми при пролетния растеж
В ранна пролет често се наблюдава пожълтяване и изсъхване на най-долните листа поради пренасочване на хранителните вещества от долните към връхните части на растението. Това е особено често при ниска почвена температура и високи въздушни температури, които възпрепятстват нормалното функциониране на корените.
Жълти и брашнести зърна при пшеницата
Появата на жълти, брашнести зърна при пшеницата е резултат от дисбаланс между азот, фосфор и калий. Тези зърна имат по-ниско съдържание на протеини и повече скорбяла, което затруднява смилането и отделянето на триците.
Мерки за превенция:
- Торенето с азот намалява симптомите.
- Калиевите и фосфорните торове, напротив, усилват проблема.
- Високодобивните сортове пшеница изискват значително количество азот за предотвратяване на дефекти.
Признаците на хранителен дефицит при житните култури стават все по-чести вследствие на климатичните промени и засушаванията. За да се осигури балансирано хранене, е необходимо:
- Ранно разпознаване на симптомите – преди растенията да достигнат височина от 15–20 см.
- Балансирано торене, съобразено с почвената запасеност и изискванията на сортовете.
- Пропуснатата диагностика или неправилното хранене на по-късен етап от развитието затрудняват възстановяването на растенията и значително намаляват добивите.
- Ефективното управление на хранителните вещества е ключът към устойчиво и продуктивно земеделие.
