В същия ден, в който Европейската комисия представя своя стратегически компас за конкурентоспособността на ЕС, тя едновременно въвежда предложение за налагане на санкции върху руските и беларуските торове – ход, който сериозно ще засегне селскостопанското производство и конкурентоспособността. Без ясна стратегия за диверсификация, европейските фермери скоро ще се окажат притиснати до стената.
От години Европа се бори с недостиг на вътрешно производство на торове, което прави вноса неизбежен. Тази ситуация се влоши още повече след затварянето на няколко заводи за торове в държавите членки на ЕС. В допълнение, въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните граници (CBAM) от ЕС ще увеличи разходите както за вътрешното производство, така и за доставчиците от трети страни, които искат достъп до европейския пазар.
Въпреки че разбираме легитимните геополитически мотиви, които подтикват Комисията към действие, земеделският сектор трябва да се изправи пред икономическите последици от тези решения. Европейските фермери в момента нямат гаранции, че недостигът на торове ще бъде компенсиран с увеличено вътрешно производство на конкурентни цени – основен аргумент, изтъкван от поддръжниците на предложените санкции. Според прогнозите, тези мерки ще доведат до поскъпване на торовете с най-малко 40-45 евро на тон за следващия земеделски сезон, което ще наложи допълнителна финансова тежест върху стопанствата, които вече се борят с изключително сложната икономическа обстановка. Последиците за селскостопанското производство, конкурентоспособността и доходите на фермерите биха могли да бъдат катастрофални.
Предложението на Комисията изостава по редица параметри от реалните нужди на земеделските общности в ЕС – от много високите мита, които ще влязат в сила от юли 2025 г., до постепенния подход при санкциите и временните отмени, базирани на цените за 2024 г., които вече са над нивата преди войната.
Още по-тревожно е, че в предложението няма средносрочни или дългосрочни мерки, които да дадат перспектива за сектора, нито спешни компенсаторни мерки. Copa и Cogeca призовават за:
Премахване на антидъмпинговите мита върху вноса на урея, амониев нитрат и UAN смеси от САЩ и Тринидад и Тобаго.
Спиране на конвенционалните мита върху вноса на урея, UAN, DAP, MAP и NPK (кодове 3102 10, 3102 80, 3105 30, 3105 40 и 3105 20 от тарифната номенклатура).
Предоставяне на дерогации по Нитратната директива, които да позволят използването на преработени животински отпадъци (RENURE – Recovered Nitrogen from ManURE) извън сегашния лимит от 170 кг азот/хектар.
Зад сложността на тази тема стои един основен въпрос: бъдещето на европейското земеделие и продоволствената сигурност на ЕС. Copa и Cogeca призовават държавите членки и Европейския парламент спешно да се заемат с този проблем. Също така разчитаме на новия еврокомисар по земеделието Кристоф Хансен да предприеме решителни действия, за да намери конкретни решения и да предотврати кризата, която вече се очертава на хоризонта.
