Птичият грип представлява нарастваща заплаха от пандемия, тъй като става по-адаптивен, прескачайки към хора, домашни любимци и животни в зоологическите градини, предупредиха европейските агенции за болести и храни в сряда.
Те призовават страните да засилят мерките си за наблюдение и ограничаване, за да предотвратят продължаването на развитието на вируса и превръщането му в по-опасен за хората.
„През 2024 г. вирусите на птичия грип разшириха обхвата си, заразявайки незасегнати досега видове. Нашата работа идентифицира ключови мутации, свързани с потенциално разпространение сред хората, изискващи бързо откриване и реакция“, каза в съобщение за пресата Бернхард Урл, изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA).
През последните години птичият грип е регистриран на високи нива сред дивите птици и отглежданите във ферми видове като пилета. Вирусът е прескочил и към други видове през това време, включително тюлени и – особено в Съединените щати – млечни говеда.
Но към днешна дата случаите сред хората са ниски. Великобритания съобщи за първия си случай за тази зима в понеделник, докато в Съединените щати има 67 случая и един смъртен случай.
Рискът от заразяване за общото европейско население остава нисък и нисък до умерен за хората, които редовно са изложени на потенциално заразени животни.
Но ситуацията ще се промени, ако има някакво „потвърдено предаване от човек на човек“, каза Едоардо Колзани, ръководител на респираторните вируси в Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).
И този риск се увеличава. ECDC и EFSA са идентифицирали 34 ключови генетични мутации, които правят вируса по-вероятно да прескача от животни на хора, но също така и да се репликира, за да позволи предаването от човек на човек.
Фактът, че вирусът вече съдържа всички тези характеристики, е „спорадично събитие“, каза Алесандро Бройлия, старши научен сътрудник в EFSA. От 27 000 оценени вирусни секвенции, 144 съдържат характеристиките, необходими за скачане и разпространение сред хората. „Те бяха изолирани главно в Азия и Африка и никога в Европа“, добави Бролия.
Въпреки това, вирусите, които са придобили характеристики за разпространение върху хората, са не само високопатогенни вируси, но и нископатогенни вируси, „които не причиняват много сериозни заболявания, но могат да циркулират в популацията и бавно могат да придобият тези мутации“, обяснява Броглия.
Това прави наблюдението на нископатогенни вируси „крайъгълен камък“ за откриване на тези мутации и характеристики, които могат да доведат до човешка адаптация, каза той.
Адаптацията на вирусите на птичия грип към бозайниците може да се случи чрез генетични мутации, а също и чрез смесване на генетичен материал между вирусите. Взаимодействието между дивата природа, домашните птици, добитъка и хората е двигател на разпространението.
„Създаваме ли условия това да се случи? Каква система за развъждане на птици внедряваме? Защо толкова много огнища в птицефермите в определени райони? И защо толкова много скокове при видовете бозайници?“ – попита Бролия, призовавайки страните да помислят как човешките дейности улесняват разпространението на такива вируси.
Взаимодействието между дивата природа, домашните птици, добитъка и хората е двигател за разпространение. | Майкъл М. Сантяго/Getty Images
Миналата година е имало близо 100 инфекции при хора, каза Колзани от ECDC. Това често се случва в професионални условия, където хората са изложени на болни животни.
Колзани каза пред POLITICO, че би било „добра практика“ да се тестват хората, когато възникнат огнища на животни – дори ако човек, изложен на болни животни, не показва никакви симптоми, „за да открие дали има някакво тихо предаване“.
