В икономиката има едно основно правило – малките или стават част от нещо по-голямо, или изчезват. В земеделието това се вижда по-болезнено от всякога. Някои фермери избират да се кооперират, други се борят за място в нишови пазари, но въпросът остава – това ли са наистина единствените два пътя?
Аз не обичам кооперирането. Никога не съм вярвала в идеята, че събирането на няколко малки играчи автоматично създава сила. Виждала съм го многократно – рано или късно, „кооперацията“ се превръща в йерархична структура, в която някой дърпа конците, а останалите просто следват. И ако на Запад тези модели отдавна са се трансформирали в акционерни дружества, където фермерите са просто изпълнители на чужди решения, в България тази трансформация се случва с бавна, но предвидима скорост.
Кооперацията – спасение или капан?
На теория кооперациите звучат добре – група фермери се обединяват, за да получат по-добри условия за продажба, да споделят ресурси и да намалят разходите си. В реалността обаче нещата рядко изглеждат така.
Кооперацията убива индивидуалността
За да работи, една кооперация трябва да наложи общи стандарти – еднакви продукти, еднакви методи, еднакви цени. Това убива личния почерк на фермера и го превръща в част от анонимна маса. За тези, които искат да изградят разпознаваемост и да се позиционират самостоятелно, кооперацията често е задънена улица.
Контролът не е в ръцете на фермера
Историята показва, че колкото по-голяма става една кооперация, толкова повече започва да прилича на корпорация. Фермерите остават на дъното на пирамидата, докато решенията се взимат от управителния съвет, който в един момент вече не защитава индивидуалните интереси, а цялостната стабилност на организацията.
Кооперациите често изкривяват пазара
В идеалния свят те трябва да защитават производителите, но в реалността често работят в интерес на посредниците. Виждали сме примери, при които кооперации сключват договори с търговски вериги, но условията остават неизгодни за фермера – ниски изкупни цени, дълги срокове на плащане и зависимост от един-единствен купувач.
Има ли алтернатива?
Ако кооперирането не е решение за всеки, какви са другите възможности?
Индивидуално силно маркетингово позициониране
Ако фермерът не иска да се кооперира, той трябва да се отличава. Това означава да инвестира не само в продукцията си, но и в маркетинга. Брандът не е само за големите корпорации – той е за всеки, който иска да продава успешно.
Нишови пазари
Конкуренцията в масовото производство е жестока. Фермерите, които намират специфична ниша – био производство, редки сортове, директни продажби към клиенти, са тези, които могат да оцелеят без коопериране.
Директни канали за продажба
Онлайн магазини, фермерски пазари, абонаментни кутии – всичко, което заобикаля посредниците, дава на фермера повече контрол върху цената и продажбите си.
Капитализмът не е благосклонен към слабите. Винаги ще има по-големи играчи, по-големи вериги, по-големи обединения. Въпросът не е дали кооперацията работи – тя работи за някои. Въпросът е дали тя е правилното решение за всеки.
За мен истинският успех не е в това да станеш част от нещо по-голямо, а да бъдеш достатъчно добър, за да не ти се налага. А това изисква нещо, което повечето не искат да приемат – че земеделието не е просто производство, а бизнес, в който маркетингът е също толкова важен, колкото и реколтата.
Ася Василева
