Докато Европа търси начини да се справи с инфлацията и икономическата несигурност, различните държави прилагат диаметрално противоположни стратегии. България и Хърватия се насочват към директен контрол върху цените на храните и ограничаване на търговските надценки, докато Албания предприема съвсем различен ход – освобождава малкия бизнес от данъци за четири години, за да стимулира икономическия растеж.
Двата подхода разкриват не просто различни икономически модели, а и фундаментално различно мислене за това как се създава стабилност в едно общество.
България и Хърватия: Контрол над пазара чрез законова регулация
Правителствата в София и Загреб виждат инфлацията като проблем, който може да бъде решен чрез директна намеса в ценообразуването. Според официалните обяснения, ограничаването на надценките върху основни храни ще помогне на домакинствата да се справят с растящите разходи за живот.
Това не е нова стратегия. В различни периоди на историята много държави са се опитвали да регулират цените с надеждата да предотвратят социални сътресения.
Но работи ли този подход?
Краткосрочно – може би. Намаляването на цените чрез административни мерки дава бърз ефект, особено в политически чувствителни моменти.
Дългосрочно – историята показва, че изкуственото ограничаване на печалбите почти винаги води до намалена наличност на регулираните стоки, създаване на сив пазар и дори фалити на малки търговци, които не могат да поддържат рентабилност при фиксирани цени.
Подобен модел вече е прилаган в различни държави – включително в България преди 1989 г., когато държавата определяше цените на стоките. Всички знаем как завърши това – с дефицити, купонна система и черен пазар.
Албания: Данъчна свобода за малкия бизнес
Албанският подход е напълно различен. Вместо да ограничава надценките, правителството в Тирана премахва данъците за малките предприятия за четири години.
Това решение стъпва на друг икономически принцип – ако малкият бизнес бъде облекчен, той ще създаде повече работни места, ще насити пазара с конкуренция и така цените ще паднат естествено.
Разликата тук е съществена.
✔ Вместо държавата да се меси в икономиката, тя оставя пазара сам да балансира цените.
✔ Вместо фиксирани правила, които могат да доведат до недостиг, се създават стимули за растеж.
✔ Вместо да се наказват търговците, се дава възможност на повече хора да развиват бизнес.
Този модел е използван успешно в различни страни. Пример е Грузия, която преди години направи драстична данъчна реформа, освободи малкия бизнес от административни тежести и видя икономически ръст.
Друга държава, която дълги години използва ниски данъци като икономически инструмент, е Ирландия – която успя да привлече огромни инвестиции и да се превърне в европейски технологичен център.
Политически рискове:
✔ Ценовата регулация може да доведе до популистки зависимости – веднъж наложена, ще е трудно да бъде премахната без политическа цена.
✔ Данъчните облекчения могат да бъдат използвани като инструмент за клиентелизъм, ако не са добре регулирани.
Ценова регулация:
Изкуствено ограничаване на печалбите може да доведе до дефицит – ако бизнесът не може да поддържа рентабилност, част от търговците може просто да спрат да предлагат регулираните стоки.
Намалени стимули за инвестиции в производството – фиксираните цени ограничават иновациите и разширяването на бизнеса.
Данъчни облекчения
Временно намаляване на бюджетните приходи – без данъчни постъпления държавата трябва да компенсира с други механизми (например реформиране на публичния сектор).
Риск от фиктивни фирми – някои компании могат да се „раздробят“ на малки бизнеси, за да избегнат облагането.
Не е краткосрочна мярка – резултатите ще се проявят след години, а не веднага.
Кое е по-устойчивото решение?
България и Хърватия избират политическо решение – метод, който носи бързи резултати, но крие рискове за дългосрочния икономически баланс.
Албания избира икономическо решение – стратегия, която няма да даде моментален ефект, но има потенциал да създаде по-силна бизнес среда и естествена пазарна регулация.
Историята е показала, че регулацията на цените често води до обратния ефект – недостиг и сива икономика. Освен това – до фалити на малките.
Облекчаването на бизнеса, от друга страна, стимулира конкуренцията и в крайна сметка води до по-достъпни цени.
