В България фермерите са притиснати между ниските изкупни цени и диктата на големите търговски вериги. И докато тук все още се чудим как да регулираме пазара, съседна Гърция вече е намерила решение. Гръцкият модел защитава местните производители, без да води до изкуствено завишаване на цените или бум на вноса. Време е България да си вземе урок.
Защо Гърция успява?
Гърция не чака търговските вериги „доброволно“ да подкрепят местното производство – тя ги задължава. Това става чрез няколко ключови механизма:
Фермерските пазари (Λαϊκές αγορές) – законово защитени, с фиксирани места и дни, за да се гарантира стабилен достъп на производителите до клиентите. Фермерите продават директно, без посредници, като заплащат ниски такси на общината, което означава по-висок доход за тях и по-ниски цени за потребителите. В момента в Гърция функционират над 900 фермерски пазара в различни населени места, като тяхното провеждане се регулира на общинско ниво.
Средни стойности на таксите в Λαϊκές αγορές:
В по-малки градове: 5-10 евро на ден за сергия от около 3-5 кв. м. В по-големи градове (като Атина и Солун): 15-25 евро на ден за стандартен щанд. В туристически райони таксата може да достигне 30-40 евро на ден по време на сезона. Таксите за участие се субсидират от общините, като в някои случаи фермерите получават нулеви или минимални такси, особено за биопродукция.
Регистрираните фермери трябва да имат удостоверение за произход на продукцията. В някои общини има годишна такса (около 300-500 евро), която гарантира участие в пазарите. За биологични производители има данъчни облекчения и намалени такси.
Квоти за местни продукти в магазините – според гръцките закони, търговските вериги са задължени да предлагат поне 50% местни продукти в определени категории, за да се осигури стабилен пазар за гръцките фермери.
Финансова подкрепа за малките магазини – вместо да се стимулират големите търговци, държавата подпомага малките хранителни магазини, които продават предимно гръцки продукти.
Данъчни облекчения за фермерите – фермерите, които продават продукцията си директно на пазари или кооперативи, ползват намалена ДДС ставка от 13% (спрямо стандартната 24% за други продукти).
Програмата за аграрно развитие (ΠΑΑ) – гръцките фермери получават директни субсидии чрез Европейския земеделски фонд, които подпомагат местното производство и инфраструктура. Програмата е специализирана за малки стопанства с до 50 декара обработваема земя или до 50 животни.
Свързване на земеделието с туризма – Хотелите и ресторантите в Гърция могат да получават до 30% данъчни облекчения, ако използват местни продукти. Това създава устойчиво търсене за гръцките фермери.
Бранд „Гръцко качество“ – сертификация за местни фермерски продукти, която помага на производителите да продават на премиум пазарите.
Туристите търсят местна храна – фермерите продават директно в курортите, като получават възможност да пласират продукцията си на по-високи цени.
Стимули за кооперативи – фермерите получават по-лесен достъп до кредити, ако работят заедно, което им дава по-голяма преговорна сила пред търговците.
Стимули за местното производство – субсидии и ниски данъци за фермери, които продават в радиус от 100-200 км от фермата си, с цел намаляване на логистичните разходи и укрепване на местната икономика.
Резултатът? Фермерите са по-независими, местното производство е защитено, а пазарът не е монополизиран.
Как България може да приложи този модел?
Законова защита на фермерските пазари – без това, големите търговци ще продължат да диктуват цените. Въвеждането на фиксирани места и правила за фермерските пазари ще даде на производителите стабилен канал за продажби.
Квоти за български продукти в супермаркетите – ако една държава като Гърция може да защити своите фермери, защо България не може? Без квоти, магазините ще продължат да залагат на вносната стока, която е по-евтина и по-изгодна за тях. Но тук идва нашият проблем, че с квоти, просто нямаме продукция, за да я предложим на супермаркетите в необходимите им количества и качество.
Финансова подкрепа за малките магазини и кооперации – ако държавата не стимулира локалната търговия, тя ще изчезне. Малките хранителни магазини, които продават предимно българска продукция, трябва да бъдат подкрепени срещу агресивната експанзия на веригите.
Данъчни облекчения за местното производство – България може да приложи намалена ДДС ставка за фермерски стоки (например 9-13%) както е в Гърция, за да направи българските продукти по-конкурентоспособни.
Свързване на земеделието с туризма – гръцките хотели и ресторанти използват предимно местни продукти, защото това им носи данъчни облекчения. В България такава политика няма, което означава, че курортите ни са залети с вносни стоки. Ако българският бизнес получи подобни облекчения, това ще гарантира сигурен пазар за нашите фермери.
Ще се направи ли нещо, или отново ще правим кръгли маси
България има шанс да защити фермерите си, но само ако предприеме стратегически мерки, а не просто забрани или ограничи нещо на теория. Гърция показва, че има начин фермерите да оцелеят, пазарът да бъде балансиран и потребителите да не плащат по-високи цени.
