ОСП 2028-2034: Политика без бюджет?

Еврокомисарят Хансен представи визията си за земеделието в новата ОСП. В нея има много идеи, много приоритети, много думи. Но няма числа. Няма бюджет. А как се прави политика без пари?

Да се опитаме да направим една максимално възможна в момента прогноза, на базата на това, което вече знаем и което е заявено от водещите политически и икономически фигури.

В момента ЕС се намира в процес на преговори за новата Многогодишна финансова рамка (МФР) 2028-2034. Германия вече сигнализира, че ще настоява за по-стриктен бюджет и повече национално съфинансиране. Това означава, че Общата селскостопанска политика ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства. Причината е, че с ограничаването на вноските от нетните донори ЕС ще трябва или да намали разходите, или да преразпредели средствата по различен начин.

ОСП 2021-2027: Разпределение на бюджета

Общ бюджет: 386.6 млрд. евро
Разделение по стълбове:

• Първи стълб (директни плащания): 291.1 млрд. евро (75% от общия бюджет)
• Втори стълб (развитие на селските райони): 95.5 млрд. евро (25% от бюджета)

През този период финансирането беше фокусирано върху стабилността на доходите на фермерите и екологичните ангажименти. В същото време, обаче, започна пренасочване на част от субсидиите към нови приоритети като климатичните политики, което ограничи достъпа до традиционни форми на подпомагане.

Прогнози за ОСП 2028-2034: Очаквани промени

1. По-малък бюджет, по-голям натиск върху фермерите
   С намаляване на вноските от ключови донори като Германия и Нидерландия ЕС ще трябва да намери компромис между запазването на земеделските субсидии и инвестициите в други стратегически области като енергийна и военна сигурност и технологии. Това ще доведе до намаление на директните плащания и засилен контрол върху разходването на средствата.
2. По-малко директни плащания
   Възможно е новата ОСП да бъде структурирана така, че субсидиите да се насочват само към по-устойчиви и конкурентоспособни стопанства. Малките фермери ще бъдат най-засегнати, тъй като достъпът им до финансиране ще бъде ограничен от по-строги икономически критерии.
3. Ограничаване на „зелените плащания“
   След първоначалния натиск за прилагане на екологичните стандарти, новото разпределение на бюджета вероятно ще включва намаляване на строгите екологични изисквания. Това е част от по-широката тенденция за децентрализация на политиките, като повече решения ще бъдат оставени на националните правителства.
4. Повече национално влияние върху земеделската политика
   Възможно е държавите членки да получат по-голяма гъвкавост при разпределението на средствата, което ще позволи различни модели на подпомагане спрямо специфичните нужди на всяка страна. Това означава, че вместо единна селскостопанска политика, може да се наложи по-индивидуален подход в различните държави.

Сценарий: Какво се случва, ако Украйна и Молдова влязат в ЕС?

Украйна е един от най-големите земеделски производители в света. Ако получи същия достъп до ОСП, както сегашните членки, това означава допълнителен бюджет от 15-20 млрд. евро годишно. ЕС няма откъде да намери тези пари, освен ако не намали средствата за сегашните членки или не въведе различна система на финансиране.  ОСП не може да издържи без преструктуриране – или сегашните членки ще получават по-малко, или Украйна и Молдова ще влизат със „специален режим“ (ограничени плащания за първите години). Най-вероятно ще бъде предложен плавен преходен период, за да се избегнат сътресения на пазара.  Големият риск: Украйна може драстично да промени конкурентната среда в ЕС, тъй като произвежда евтино, в мащаби, които могат да подбият цените в Западна Европа. Това ще доведе до натиск от западните фермери за защита на вътрешния пазар, което означава допълнителни търговски регулации.  Молдова е малък играч, но също ще изисква финансово подпомагане, което ще доведе до допълнителен натиск върху бюджета. Въпреки по-малките си размери, тя ще трябва да се конкурира с настоящите получатели на еврофондове, което ще създаде напрежение в преразпределението.

Какво означава това за земеделието в ЕС?

• По-малко гарантирани субсидии – фермерите ще трябва да разчитат на пазара, а не на директни плащания. Това ще промени структурата на сектора и ще увеличи натиска върху малките стопанства.
• По-голяма несигурност – липсата на ясна финансова рамка прави дългосрочното планиране в земеделието трудно, което ще намали инвестициите и модернизацията.
• По-малка роля на националните правителства в определянето на аграрната политика – решенията ще се вземат на ниво ЕС, но без ясно обезпечаване. Това може да доведе до засилена роля на частните инвестиции в сектора.

Какво се очертава?

Без промяна в структурата на ОСП, тя няма да издържи. Или ще се намалят плащанията за настоящите членки, или ще се търси нов модел на финансиране. Украйна може да предизвика най-голямото преструктуриране на европейското земеделие от създаването на ОСП досега. Политиката за субсидии се променя – въпросът не е дали, а как.