Доста прогнози на специалисти в рамките на последната година се опитват да дават предвиждания как едно евентуално разширяване на ЕС ще доведе до промяна и намаляване на субсидиите, за да се компенсират разходите за новите страни членки.
Доклад на Европарламента от януари също засяга темата като определя образно какво би се получило при различните ситуации.
При т.нар. „голяма експлозия“ с присъединяване на Украйна, Молдова и Грузия, се очаква намалението на субсидии да стигне дори до рамките на 10-15%, а конкуренцията да се изостри силно. При тази ситуация се очаква да има силен натиск върху цените на земеделските продукти в целия съюз.
Бъдещо разширяване на Европейския съюз, ако включва потенциалното присъединяване и на Западните Балкани, вече би довело до много сериозни промени в Общата селскостопанска политика (ОСП) и в генерална промяна на начина, по който ще се разпределят средствата за селското стопанство.
Ще се появи нова конкуренция:
При тази „голяма експлозия“ се смята, че поне 15 държави членки ще имат намаление на средствата с между 16 и 21% след разширението.
С голямото присъединяване обаче ще се стигне до рязко увеличаване на разходите за ОСП и ще се наложат сериозни съкращения за съществуващите страни членки, защото в сценария „голяма експлозия“ разходите за ОСП ще се увеличат с 34 млрд. евро. Заедно с това европейските производители, както и тези в България, ще се изправят пред новата конкуренция на страни със значителни селскостопански ресурси – особено Украйна.
В етапа на трансформацията на ОСП:
Въпросът с разширението на ЕС и ефекта върху ОСП идва и в контекста на подготовката за новия бюджетен период, в който се очаква сектор „Земеделие“ да премине през сериозни трансформации, предвид концентрацията на проблеми в последните две години.
Сред тях са визирани мерки срещу засилената бюрокрация по линия на екологичните изисквания, пазарните сътресения от войната в Украйна, проблемите с веригите на доставки.
На този фон и историческото разпределение на субсидиите по ОСП, което се дава за хектар земя, също натежава като несправедливо, посочиха множеството протести на фермерите. Защото голямата полза от тези помощи е за големите ферми, които са и собственици (или обработват) най-големи площи, докато малките често се борят за оцеляване. Очаква се евентуално този механизъм да бъде променен до някаква степен.
Какво още би означавало разширението на ЕС за ОСП
При варианта на т.нар.“Малка експлозия“ се предвижда шестте държави от Западните Балкани да се присъединяват към ЕС след 2030 г. ,тоест при сценария за постепенна интеграция не се предвиждат нови присъединявания преди 2034 г. Финансирането за земеделие ще остане стабилно, но без значителни увеличения.
При този вариант бюджетът за ОСП ще трябва да се увеличи, за да включи новите членки от Западните Балкани, което ще доведе до допълнително разпределение на средства от ОСП към новите И въпреки увеличението се очаква да има известно намаление на субсидиите за настоящите държави членки, но в рамките на доста под 15%.
Ще се наложи ли таван на бюджета на ОСП?
Наблюденията и анализите показват, че ако новите членки получат същото финансиране на хектар като настоящите, то тогава бюджетът на ОСП ще трябва да нарасне с 22-25%.
В такъв случай дори с налагане на таван на субсидиите, ако новите членки получат незабавен достъп до фондовете на ОСП и настоящата система на финансиране на хектар се запази, то 28-те страни неизбежно ще трябва да намалят субсидиите по ОСП.
В контекстна на Многогодишната финансова рамка:
В доклада на Европейския парламент от края на януари, се анализират и общите бюджетни последици от бъдещите разширения на ЕС и в контекста на Многогодишната финансова рамка (МФР).
ОСП, която е най-старата обща политика на ЕС и е сред тези с най-голям бюджет, за периода 2021 -2027 г. ползва финансиране от почти 390 млрд. евро, или малко под 40% от общия бюджет на ЕС за периода. За бъдещата рамка не се знае дали ще може да има чувствително увеличение, което да е над 40 на сто от общия бюджет.
С какво заплашва Украйна?
Украйна разполага с много добри условия за земеделие и с 40 милиона хектара обработваема земя – значително повече от която и да е друга страна в ЕС. За разлика от Европа, където има силно фрагментирана структура на стопанствата, в Украйна голяма част от продукцията идва от огромни агрохолдинги, които обработват стотици хиляди хектари – основно със зърнени и маслодайни култури. Себестойността на продукцията е ниска, а Украйна получава много по-малко държавна подкрепа в сравнение с фермерите в ЕС.
Това я превръща в агроекспортна сила, особено при пшеницата, царевицата и слънчогледовото масло. В момента продукцията й се ползва от безмитен режим в ЕС като мярка за подкрепа заради войната, което доведе и до много напрежение в последните две години, особено сред производителите в Източна Европа.
