На слабите пшенични посеви с първата пролетна доза се дава повече азот. По-високата доза влияе положително за наваксването на растежа и подобрява плътността на посевите.
Винаги преди внасянето на азотни торове за първото пролетно подхранване на зимните житни култури, е необходимо да се оцени общото състояние на посева и на растенията след презимуване. Трябва да се преценява и потребността от азотна храна на конкретната зърнена култура. Така например, за пшеницата тя е 30 кг N/т зърно (в активно вещество). Пролетта се внасят средно 11 – 17 кг/дка азот в активно вещество.
При продължителна влажна есен и влажна зима се наблюдава по-голямо измиване на азот. Затова в такива случаи при изчисляване на пролетните дози азотни торове не трябва да се отчита общото състояние на почвата, а дозата на торовете трябва да се увеличи. Освен това азотът в първата доза на торене се увеличава, когато растенията имат по-слабо развита коренова система, което се наблюдава в някои райони на страната в настоящия сезон.
На слаби посеви пшеница с първата пролетна доза се дава повече азот – до 7 кг/дка в активно вещество. Има се предвид, че през есента е дадена предсеитбена доза азот (или е имало наличен такъв в почвата), както и че след първото пролетно подхранване ще бъде направено още едно в по-късна фаза на развитие. Предполага се, че по-високата доза влияе за наваксване на фазата на растенията. С внасянето й не бива да се закъснява и ако производителят не е ограничен от правила или условия на внасяне в полето, трябва да го направи колкото се може по-рано. Добре би било част от компонента в първата пролетна доза азотен тор да е в нитратна форма (NO3-). Тази форма работи добре в периоди на интензивен растеж на растенията, поддържа поглъщането на калий, магнезий и калций, което е много важно за растителните организми. Нитратната форма е непосредствено достъпна за растенията и бързо се поглъща от тях, но тя също така и бързо се измива. Затова добро решение е внасянето на торовете във вид на амониев нитрат.
Може да се използва амониев нитрат, който съдържа азот в двете форми – амониева и нитратна. Присъствието на амониев азот в торовете позволява подхранване на растенията по-продължително време, защото NH4+ йонът се поглъщат от твърдите частици на почвата.
Още едно добро решение е калциевата селитра. Тя съдържа 27,5% азот (50% в амониева и нитратна форма), 3,5% CaO и 4% MgO. Тя може да се внесе по- рано, без опасност от големи загуби на азот. Характеризира се с бързо усвояване на азота от нитратния (NO3-) йон и едновременно с това дълго съхраняване на амониевия (NH4+) йон. Добавянето на калциев карбонат забавя действието на тора, като съдържащият се в него азот остава по-дълго време достъпен за растенията.
При избора на торовете е добре да обърнете внимание и за наличието на сяра в тях, която подпомага усвояването на азота и останалите хранителни елементи от растенията в този сравнително хладен сезон.
