Защо пчелите продължават да умират от вещества, които уж не се използват?

Забранени вещества, но все още в пробите

Пестицидите с активно вещество хлорпирифос са забранени в ЕС от 2019 г. Внасянето и използването им в България също е официално преустановено. И все пак – присъстват в меда. Появяват се в зимната храна на пчелите. Откриват се в проби от пчелини, включително при зимни загуби. Според пчелари – и тази година. Как?

Статистика без покритие

Според пчелари, смъртността в някои пчелини достига 50%. Според други – е по-висока, просто не се декларира. Причината? Участие в програми, които изискват определен брой пчелни семейства. Реалният им брой обаче вече не отговаря на отчетения.

Формално, пчелинът съществува. Реално – е празен. Но в системата няма механизъм да отчете този срив, без пчеларят да бъде санкциониран.

Хроничната токсичност – невидимият убиец

Загубата на пчели не е само заради акара. И не е само заради климата, макар че високите температури и липсата на паша миналото лято са отслабили колониите. Основният проблем е по-тих – хроничната токсичност. Натрупването. Остатъците от вещества, които не трябва да са там – но са.

Някои от тях идват от земеделието. Други – от самото пчеларство. Трети – от лични стопанства, където се пръска без правила и без отчетност. Част от препаратите са вкарани нелегално. Част са остатък от практики, които официално вече не съществуват.

Контрол има – само на хартия

Имаме забрана. Но веществата продължават да се откриват. Имаме регистър. Но реалният контрол по границите липсва. Имаме система. Но в нея е възможно пчелините в селата да са по-изложени на риск от тези извън населените места.

Пчели в списъка, но не и в кошера

Формално, пчеларството е структурирано. Реално – колапсът е в ход. Само че невидим. Защото за статистиката пчелните семейства още съществуват. В документи. В списъци. В програми.

Но формалността не опрашва културите. Не събира мед. Не оцелява при натиск.

Парадокс, който вече не можем да игнорираме

Пчелите не се влияят от административна отчетност. Те умират от онова, което на практика се случва около тях – не от това, което е разрешено или забранено на хартия.

Парадоксът е ясен: колкото по-забранено е едно вещество, толкова по-често се открива като остатък. Колкото по-структурирана изглежда системата, толкова по-малко реална е защитата.

Въпросът не е защо се случи това. А докога ще приемаме, че не се случва.

Защото пчелите не гледат регистъра. Гледат средата. А тя вече не им позволява да оцелеят.

И в тази среда е странно някой да настоява за дерогация на неоникотиноидите. Впрочем дерогацията им в Румъния вече е отменена.

Loading

Агротехника

Последни новини