Националната среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), от години е едно от най-значимите събития в аграрния сектор. Тя не е просто платформа за дискусии – тук се поставят основните въпроси за бъдещето на земеделието, от европейските регулации до пазарните тенденции.
Агрополихим, като един от водещите производители на торове в региона, за поредна година беше генерален спонсор на събитието. Това партньорство не е случайно – стабилността на сектора зависи от съвместната работа на индустрията и земеделските организации.
„Вярваме, че партньорството с АЗПБ е много важно за нас. Националната среща е мястото, където земеделците получават реална представа за предизвикателствата и възможностите, които ги очакват. За нас е чест да подкрепяме този форум,“ заяви Георги Борисов, търговски директор на Агрополихим.
Той представи визията на „Агрополихим“ за развитието на пазара на торове, предизвикателствата пред земеделските производители и значението на устойчивите решения в сектора.
Пазарът на торове: тенденции и предизвикателства
Според Георги Борисов, за да се разбере сегашното състояние на пазара на торове, трябва да се върнем малко назад. Комбинацията от ниски изкупни цени на зърното и слабата реколта от пролетници през 2023 г. доведе до спад в търсенето на торове в България.
„Българските земеделски производители, поради липса на средства, значително ограничиха предсезонните покупки на торове. Намалиха се и бартерните сделки „зърно срещу торове“, които традиционно се извършват през лятото. В резултат се наруши ритъмът на производителите на торове в региона, включително и на „Агрополихим“, като наложи оптимизиране на логистиката и търговските процеси чрез износ към алтернативни пазари“ обяснява Борисов.
Резултатът? Когато търсенето на торове в България рязко се повиши през януари и февруари, предлагането беше ограничено.
„Едновременно е скъпо и го няма.“
Тази ситуация беше допълнително усложнена от няколко основни фактора:
- Повишение в цените на природния газ в Европа, представляващ традиционно водещ разход при производството на торове.
- Глобален ръст на цените на карбамида, който се покачи с 80-100 долара на тон.
- Високо търсене и ниско предлагане на пазара, което доведе до увеличение на цените с 25-35%.
Зелената сделка и бъдещето на агрохимическата индустрия
В по-широк контекст, Георги Борисов подчертава, че Европа продължава да бъде „оазисът“ на Зелената сделка – единственият регион в света, който прилага толкова строги екологични регулации. В момента се правят опити за омекотяване на „зелените“ политики, но основните предизвикателства остават.
„Факт е, че Европа продължава да има най-високите цени на торовете и енергийните ресурси в света. Политическите решения, които се вземат, трябва да отчетат реалността и да съхранят конкурентоспособността на сектора.“
Борисов посочва, че в Европа вече има движение към обединяване на аграрния сектор с производителите на торове и други индустрии, за да има по-категоричен глас при вземането на решения на европейско ниво.
„Можем да говорим не само за разпределянето на средствата в Зелената сделка, а за цялостната икономическа и търговска политика. В крайна сметка, Европа не може да разчита само на вътрешния си пазар. Секторът е зависим от износа, а ако регулациите продължат да натоварват бизнеса, неизбежно ще говорим за инфлация и загуба на конкурентоспособност.“
Инвестициите на „Агрополихим“ в течни торове – устойчиво решение за сектора
През последните години „Агрополихим“ инвестира в транспортната и логистичната мрежа за течен азотен тор (УАН). Това, по думите на Георги Борисов, е стратегия, насочена не към краткосрочни печалби, а към налагане на устойчиви решения за българското земеделие.
„Още от началото казахме, че „Агрополихим“ не е спедиторска компания. Това не е бизнес, който носи директна икономическа печалба за нас. Но вярваме, че течните торове са част от бъдещето на устойчивото земеделие, особено в контекста на климатичните промени.“
През годините течните торове в България срещаха проблеми, свързани с качеството и логистиката. Често се стигаше до доставки на замърсен продукт с понижено съдържание на активно вещество.
„Каквито и информационни кампании да инициирахме, слабостите на процесите на доставка и съхранение нерядко водеха до компрометиране на продукта. Решихме, че най-добрият начин да подсигурим качество за земеделските производители е да инвестираме в логистиката. Затова закупихме значителен брой цистерни, за да гарантираме, че всеки земеделец получава торове с високо качество и пълна стойност на активните вещества.“
Резултатът е ясен – от началото на тази инвестиция не е имало нито един компромис с качеството на продукта.
Синият амониев нитрат – следващата стъпка в устойчивото производство
През 2023 г. „Агрополихим“ стана първата компания в Европа, която внесе пълно карго син амоняк – нова, по-устойчива суровина за производство на торове.
Факти за син амониев нитрат:
- През 2023 г. са доставени 40 000 тона.
- През 2024 г. се осъществи още една доставка от 15 000 тона.
- Производственият процес на „Агрополихим“ от години не се осланя на природен газ за паропроизводство, което значително намалява въглеродния отпечатък.
„Синият амониев нитрат е реално решение за устойчивост в сектора. Нашата цел е не просто да сме първи, а да покажем как ще изглежда пазарът в бъдеще. Европа трябва да работи заедно с бизнеса, ако иска да запази конкурентоспособността си.“
Устойчивото земеделие вече не е само пожелание
Георги Борисов подчертава, че устойчивото земеделие не е въпрос само на политики, а на реални бизнес решения. Инвестициите на „Агрополихим“ в течни торове и иновативни технологии показват посоката, в която секторът трябва да се движи, за да бъде подготвен за бъдещите предизвикателства.
Какво следва?
- Продължаване на инвестициите в течни торове и персонализирани формули с микро- и макроелементи.
- Разширяване на производството на торове с намален въглероден отпечатък.
- Активно участие в диалога между бизнеса и политиката, за да се намери баланс между екологичните изисквания и икономическата устойчивост.
„Не можем да си позволим Европа да остане единствения пазар, който носи тежестта на Зелената сделка. Решенията трябва да се търсят заедно с индустрията, за да говорим не за оцеляване, а за устойчив модел на производство и дългосрочна конкурентоспособност.“
