В условия на растяща инфлация и обществено напрежение, се лансира идеята, че ако цената на хранителните продукти се понижи, потреблението ще се увеличи, приходите на производителите ще се възстановят чрез обем, а всички страни ще спечелят. На теория това звучи логично. На практика – не издържа.
Това е един от най-често използваните аргументи в подкрепа на механизми за административно регулиране на цените на храни от „първа необходимост“. И от втора, но под името – защита на българското. Но зад тази логика се крие сериозно неразбиране на пазарната реалност, структурата на себестойността и границите на търсенето при нетрайни продукти.
Защо не може да се продаде повече, когато стоката е нетрайна
При повечето храни – особено пресни плодове, зеленчуци, мляко и месо – търсенето има ниска ценова еластичност. Това означава, че дори при значително по-ниска цена, потребителите не купуват съществено повече, защото физически не могат да консумират двойно или тройно.
Пример: Ако килограм краставици струва 2,50 лв. и бъде намален на 1,80 лв., потреблението няма да се удвои. Човек не изяжда два пъти повече краставици, дори когато са евтини.
Евростат и FAO (Продоволствената и земеделска организация към ООН) отчитат, че при основни храни с кратък срок на годност, еластичността на търсенето е между -0.2 и -0.4, което означава, че 10% понижение в цената води само до 2–4% ръст в потреблението.
Когато обемът на продажбите расте, но разходите растат по-бързо
Да увеличиш обема на производството означава повече труд, повече гориво, повече вода, повече обработка и логистика. При по-ниска единична цена, производителят трябва да продаде много повече, за да компенсира спада.
Пример: Ако фермер продава домати на 2,00 лв./кг с рентабилност 20%, и цената падне на 1,60 лв., трябва да произведе над 40% повече, за да достигне същата печалба – при по-високи разходи за реализация.
Ниската цена убива маржа, а не създава пазар
Стабилният пазар не се създава с натиск върху цената. Създава се чрез качествена, предвидима, устойчива продукция, която поддържа доверие, не просто оборот.
Когато цената стане прекалено ниска, производителят не може да вложи в следващия цикъл – нито в сортове, нито в технологии, нито в работна ръка. А потребителят не печели дългосрочно – защото получава продукт, който няма как да удържи качество.
Евтината храна води до краткосрочна илюзия за достъпност. Но дългосрочно създава пазар, в който не си струва да произвеждаш.
Защо ниската цена не създава лоялност, а разрушава стандарта
Когато всичко се върти около най-ниската цена, производителите спират да инвестират в разпознаваемост, марка, вкус, стандарт. Всички се приравняват надолу, защото това е единственият критерий.
В такава среда остава само индустриален продукт, а малките и средни ферми нямат шанс за оцеляване без субсидия.
Ценовият натиск не води до ефективност, а до изтегляне от сектора
Има граница, под която дори най-ефективното стопанство няма как да удържи. Когато цената падне под прага на себестойността, производителят не може да инвестира, не може да покрие рисковете, не може да продължи.
И точно това се случва: отказ от производство. Изтегляне. Липса.
Данните на МЗХ от последните две години показват намаление в площите със зеленчуци, особено при домати, краставици и пипер – култури с висока нужда от ръчен труд и слабо предсказуема цена.
Ниската цена е ефект, не инструмент
Аргументът на поддръжниците на държавно регулиране е, че мерките ще засегнат само търговските вериги, а не производителите. Предвижда се механизъм, при който цената за производител няма да пада под себестойността, за да се гарантира защита за фермерите. На теория звучи разумно.
Но на практика, всички търговски рискове, натискът върху логистиката и сроковете за реализация, както и очакванията за ниска крайна цена, ще бъдат прехвърлени обратно към доставчиците. Ако цената не може да бъде управлявана открито, тя ще бъде натискана косвено – чрез отказ, бавни плащания, смяна на доставчици, скрити изисквания за обеми и качество, които преференцират индустриалните производители.
В този контекст дори при формална „защита“, производителят ще се сблъска със същата бариера – невъзможност да продава без да губи.
Цената не трябва да бъде натисната. Цената трябва да бъде следствие от логика, в която и производителят, и потребителят имат интерес.
Когато държавата се намеси в цената, без да промени разходната структура, без да гарантира предвидимост и без да отчита пазара – тя не създава достъпност. Създава колапс.
Ниската цена не създава пазар. Тя го изпразва. И когато фермерът спре, защото не може повече – тогава вече няма кой да поевтинява нищо.
Това е и поредният пример как част от браншовото говорене се използва срещу дългосрочния интерес на сектора. Когато реториката обслужва моментна публичност, но подкопава икономическата реалност, последствията ги носи не онзи, който говори – а онзи, който работи. Ниската цена не е достъпност. Тя е демонтаж на производството с лицето на загриженост.
За реалностите в земеделието с един от първите български земеделци, Божидар Митов
