Защо изобщо съществува ОСП – исторически контекст
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз (ОСП) е създадена през 1962 г. като един от първите и най-важни стълбове на европейската интеграция. В контекста на следвоенна Европа, ОСП има за цел да предотврати бъдещи кризи на продоволствието, да гарантира сигурен доход за фермерите и стабилно снабдяване на населението с храни на достъпни цени. В онзи момент Европа страда от нестабилно производство, гладни зими и силна зависимост от внос. ОСП е проектирана да стабилизира пазарите, да насърчи модернизацията на аграрния сектор и да създаде равни условия за развитие между страните членки.
С времето ОСП се трансформира. От система, концентрирана върху добив и пазарна намеса, тя се превърна в политика, насочена към устойчиво земеделие, екологични практики, териториална кохезия и обществен интерес. Днес тя е не само инструмент за подкрепа на фермери, но и механизъм за опазване на природни ресурси, развитие на селските райони и гарантиране на продоволствена сигурност в стратегически план.
Как е структурирана ОСП – първи и втори стълб
ОСП се състои от два основни стълба:
Първи стълб: Директни плащания и пазарни интервенции
Това е частта, която фермерите най-често свързват с ОСП. Тя включва директни плащания към земеделски производители, обвързана подкрепа за чувствителни сектори (например животновъдство, плодове и зеленчуци), както и средства за екологични схеми (eco-schemes) – плащания за допълнителни ангажименти в областта на околната среда и климата.
Тези плащания са обвързани с т.нар. условност – фермерът трябва да спазва определени стандарти за опазване на природата, благосъстояние на животните и добро агроекологично състояние на земята. Пример: поддържане на постоянно затревени площи или забрана за изгаряне на стърнища.
Втори стълб: Развитие на селските райони
Това е по-малко познатият компонент, но той включва стратегическа подкрепа за:
- инвестиции в стопанства (механизация, модернизация);
- мерки за млади фермери;
- агроекологични и климатични практики;
- биоземеделие;
- местно развитие чрез подхода LEADER;
- преработка на селскостопанска продукция;
- интеграция между земеделие и туризъм;
- социални услуги в селските райони.
Този стълб е финансиран съвместно от ЕС и националния бюджет, а политиката по приоритизиране и прилагане се прави чрез Стратегическия план на съответната държава членка.
Какво преследва ОСП – цели и философия
ОСП има четири основни цели:
- Да осигури стабилно производство на храни в ЕС.
- Да гарантира устойчив доход за фермерите и конкурентоспособност на сектора.
- Да опази природните ресурси и да отговори на климатичните предизвикателства.
- Да поддържа жизнеността на селските райони и да намали демографския и инфраструктурен спад.
Пример: ако едно отдалечено село няма училище, лекар и обществен транспорт, ОСП може чрез втори стълб да финансира проекти, които да върнат услуги на място. Или ако фермер реши да премине към биоземеделие, ОСП осигурява преходни плащания и подкрепа, докато новият модел заработи.
Какво означава това за фермера
ОСП не е просто програма, от която се получават пари. Тя е философията, по която Европа избира да управлява своята земя, икономика и продоволствена сигурност.
Първият стълб осигурява стабилен доход, но идва с ангажименти. Вторият стълб създава възможности за растеж, модернизация и устойчивост – ако фермерът има визия за трансформация.
Разликата между двете е в подхода: първият стълб компенсира, вторият инвестира.
Най-голямото недоразумение е, че ОСП се възприема като система за „усвояване“, а не като дългосрочна стратегия. Това създава чувство за нестабилност и неудовлетвореност при всяка промяна.
Постигна ли ОСП целите си – и как се промени след 2023 г.
Да и не.
ОСП безспорно гарантира продоволствена сигурност в Европа – от 1962 г. досега не е имало глад, срив в доставките или тежък недостиг на основни храни. Фермерите, особено в по-бедните региони, получават доходи, които иначе биха били недостижими. Секторът е по-модерен, по-конкурентен и по-устойчив, отколкото преди 30 години.
Но има и сериозни предизвикателства:
- прекомерна бюрокрация и изисквания, които отдалечават фермера от политиката;
- неравномерно разпределение на средствата – големите стопанства получават несъразмерно голям дял от подкрепата;
- трудно адаптиране на администрацията към новите изисквания, особено при преминаването към резултатно-базирана логика (2023–2027).
След 2023 г. ОСП премина към нова рамка на управление, при която всяка държава членка изготвя свой Стратегически план. Вместо унифицирани мерки, вече има възможност за национални приоритети, стига да се вписват в общите цели на ЕС. Това дава по-голяма гъвкавост – и съответно по-голяма отговорност. Ако държавата не формулира ясна визия, ОСП остава неразбрана, а ресурсите – недоусвоени или неефективно разпределени.
По текущата рамка (2023–2027), общият бюджет на ОСП е около 386 милиарда евро. От тях приблизително 75% се насочват към първия стълб (директни плащания и пазарна подкрепа), а останалите 25% – към втория стълб (развитие на селските райони).
ОСП работи, когато държавата я управлява стратегически. И не работи, когато се възприема само като каса за раздаване.
Една кратка хронология, която казва достатъчно
През 1962 г. Европа въвежда Общата селскостопанска политика като гаранция, че на континента повече няма да има глад. Първите години са години на интервенции, запаси и изкупуване. През 80-те се налага контрол, защото започват свръхпроизводства. През 90-те започва т.нар. „зелен преход“ – субсидиите вече не се дават само за количество, а се обвързват с поведение. След 2003 г. идва отделянето на плащанията от продукцията. След 2013 г. – „зелените изисквания“ стават част от условието за подпомагане. След 2023 г. – всяка държава членка има собствен стратегически план.
За 60 години ОСП сменя поне пет философии – но една цел остава: да има храна, да има земя, да има кой да я обработва. Ако се загуби това, останалото е просто администриране. Дали целта е изпълнена – остава спорно. Резултатите са различни по държави, по сектори и по ниво на политическа воля. Но е сигурно едно: след 2027 г. предстои нова трансформация. И с нея – нов въпрос. Не как да разпределим средствата, а каква философия за земеделието ще изберем оттук нататък.
