Репортаж от Швейцария: модел на защита, присъствие и доверие
Докато пътувах по криволичещите планински пътища към Симентал, бях пленена от красотата на Швейцария – алпийските върхове, покрити със сняг, зелените поляни, които изглеждат като нарисувани, и онези малки дървени ферми, които сякаш изскачат от приказка. Спрях пред дома на семейство Цутер – типично швейцарско стопанство, заобиколено от ниви и планини. Джералдин Цутер и баща ѝ Петер подсяваха пасищата, докато зад тях се извисяваха алпийските хребети.
Швейцария е страна с предимно планински терен, висок стандарт на живот и минимален дял на земеделието в БВП – около 1%. И въпреки това, аграрният сектор не е маргинализиран, а защитен, интегриран и обществено легитимен.
За разлика от повечето индустриализирани държави, в Швейцария земеделието не е само икономическа дейност, а официално е част от националната сигурност, културната идентичност и териториалната цялост.
Политическа философия, не просто пазарна логика
Швейцарският фермер не е оставен на пазарна стихия. Земеделието е признато за обществена функция. Секторът ежегодно получава между 2,5 и 3 милиарда швейцарски франка субсидии (приблизително 2,6–3,1 милиарда евро). Те осигуряват близо 50% от доходите на фермера, като средният доход на ферма през 2023 г. е бил 80 700 CHF (около 83 000 EUR).
Плащанията не се обвързват с обем, а с присъствие – поддържане на пространството, косене, животновъдство, пътища, превенция на ерозия.
Швейцария прилага високи мита върху вносни аграрни продукти – митата за месо, млечни и зърнени продукти достигат 200–300%. Това създава устойчиво равнище на цените, конкурентно само вътре в страната. В резултат, продуктите в швейцарските супермаркети са прословуто скъпи. Въпреки патриотизма си много швейцарци всяка седмица пътуват до Франция и Германия, за да пазаруват по-евтино. И тук има защита – една кола може да пренесе през границата без мито само 1 кг месо, например.
Биоземеделие и доверие
Около 17% от швейцарските ферми са сертифицирани като биологични, като контролът е строг и централизирано организиран. Доверието в швейцарския фермер е резултат от реално спазвани стандарти, често по-строги от европейските.
Разговорите ми с фермерите: личният поглед
Срещнах се с Уели и Хеди Тритен в тяхната ферма в Симентал. Те отглеждат само 40 млечни крави, но произвеждат сирена с награди, считани за едни от най-добрите в Швейцария. Уели споделя: „Тук земеделието е семейна дейност. Не можем да си позволим много животни, но качеството е важно и ни помага да живеем добре.“
Говорих и с Джералдин Цутер, млада фермерка и агро-журналистка от Мюнсинген. Стопанството на семейството ѝ е 24 хектара, където отглеждат няколко десетки говеда, няколко овце, силажна царевица, зимна пшеница, захарно цвекло, сено и силаж. „Имаме строги регулации. Ако добитъкът е мръсен от оборски тор, глобата е немалка“, споделя тя. „От друга страна, има регулации, които държат земята в ръцете на фермерите – семейните ферми купуват земя на по-ниски цени“, казва Джералдин.
Фермата на семейство Цутер, която посетих, е типична за швейцарския модел – малка, но прецизна. Стопанството им е само 24 хектара. Тук те отглеждат няколко десетки говеда, шепа овце, силажна царевица, зимна пшеница, захарно цвекло, сено и силаж. В двора си имат и овощна градина, от която отглеждат плодове за семейството. Цутерови практикуват строг сеитбооборот, което намалява нуждата от препарати срещу вредители и болести. „Регулациите са изключително тежки“, разказва Джералдин, „но ни позволяват да поддържаме високо качество. Имаме право да използваме пестициди само в крайни случаи и то при ясни условия.“
Тя ми показа отблизо проблема с вредител по захарното цвекло – листно бръмбарче, което е способно да унищожи голяма част от реколтата, именно защото швейцарските закони са ограничили сериозно използването на химикали. „Понякога това е трудно за преглъщане, но в дългосрочен план именно тази политика запазва екологичния баланс и здравето на почвите ни“, добавя младата фермерка.
Този тип малки стопанства са гръбнакът на швейцарското земеделие. Средният размер на швейцарска ферма е около 21,8 хектара, значително по-малко от този в повечето европейски страни. Но именно тези малки мащаби позволяват фермите да са толкова внимателно поддържани и организирани. Всяка ферма е не просто производствена единица, а част от пейзажа и общността.
Земеделската продукция на Швейцария възлиза на около 11,1 милиарда швейцарски франка (приблизително 11,4 млрд. евро), като 53% се падат на животновъдството, 33% на растениевъдството и 14% на други дейности. Фермите са малки – средно по 24 крави, а типични продукти са сирената (Грюер, Ементал), пшеница, ечемик, картофи, ябълки и лозови насаждения.
Швейцарските фермери остават в планините, защото получават допълнителни субсидии за „труднодостъпни площи“ и „отдалечени терени“. Фермерството е общностен модел, в който участват активно жени и деца.
Земеделието на референдум – швейцарският начин за граждански контрол
Една от най-характерните черти на швейцарското земеделие е, че то е предмет на редовни референдуми – с конкретни и осезаеми последствия. Гражданите участват пряко във формирането на политиката чрез гласуване на ключови въпроси, свързани с аграрния сектор. Сред най-важните референдуми, които ясно очертават философията на швейцарския модел, са:
- 2005 г. – референдум утвърждава политиката за поддържане на високи субсидии за екологично балансирано земеделие. Това решение затвърждава разбирането на швейцарците, че фермерите не само произвеждат храна, а и поддържат екологичната и социалната устойчивост на страната.
- 2018 г. – проведен е референдум за инициативата „Храна, достойна за доверие“. Тя предлага по-строги изисквания към импортираната храна и увеличаване на качествените стандарти. Инициативата не е приета, но кампанията засилва обществения дебат и натиска за подобряване на стандартите за качество на храните, особено вносните.
- 2021 г. – швейцарците гласуват по две инициативи за забрана на синтетичните пестициди. Въпреки че и двете са отхвърлени, широката обществена дискусия води до доброволно намаляване на употребата на химически препарати и повишаване на вниманието върху устойчивите практики. Това дава допълнителен импулс за насърчаване на биологичните методи в земеделието и засилва натиска върху търговските вериги да прилагат по-строги изисквания за храните, които продават.
Тези референдуми подчертават една от най-интересните характеристики на швейцарския модел – той е отворен и демократичен. Гласът на гражданите влияе не само на конкретните мерки, а и на философията зад тях. Земеделската политика в Швейцария не се определя едностранно от администрацията, а чрез тристранен диалог между фермерите, потребителите и местната власт.
Така се гарантира, че земеделието остава част от националната идентичност и общественото съгласие, а фермерите – реална част от системата, а не просто участници в пазарната игра.
Фермерите и туризмът – печелившата комбинация в Алпите
В Симентал посетих още една ферма – тази на семейство Тритен, която нагледно показва успешната интеграция между земеделието и туризма. Стопанството на Уели и Хеди Тритен е разположено на няколко нива в планината – типично за Алпите. През зимата животните са в долината, в класическа швейцарска къща-шале, а през лятото семейството и стадата се изкачват към високопланинските пасища, на около 1800 метра надморска височина.
В средното си стопанство, разположено между двете крайности, семейство Тритен наскоро са извършили сериозна модернизация. Сградата, в която живеят, впечатлява с типичната си алпийска архитектура, но истинската изненада се оказва под земята – те са изградили модерна подземна мандра, където произвеждат сирена с международни награди.
„Идеята ни е да покажем на гостите си как живеем и работим“, казва Уели. „Хората идват не само за сиренето, но и за да видят отблизо алпийския начин на живот. Не е лесно – всеки ден изисква много усилия, но това привлича туристите.“
Фермата на семейство Тритен има едва 40 млечни крави, но бизнес моделът им работи благодарение на интеграцията с туристическите услуги. Гостите на долината Симентал могат да посетят стопанството, да опитат продукцията на място и да разберат как точно се произвежда тя.
Алберт Крукер, директор на Туристическия борд на Ленк-Симентал, разказва, че преди четири години са регистрирали търговската марка Alpculture („Алпийска култура“). Идеята не е била да измислят нещо ново, а да систематизират всички традиционни дейности, свързани с алпийския живот – производството на сирене, месо, сушени билки и екологични продукти.
„Туризмът и земеделието тук са неразривно свързани. Когато туристите купуват продукти директно от фермерите, те осъзнават, че подкрепят местната общност и помагат за запазването на това място такова, каквото е“, обяснява Крукер.
Тази интегрирана визия за земеделие и туризъм в Швейцария се оказва ефективен начин да се поддържа жизнеността на фермите и местните общности. Това е модел, който все повече фермери в Европа и света се опитват да възпроизведат, за да оцелеят в условията на трудна пазарна конкуренция.
Когато изборът е осъзнат
Швейцарският модел може да изглежда романтично и дори утопично за страничния наблюдател, свикнал със суровите пазарни условия в европейското земеделие. Истината обаче е далеч от утопията – става дума за осъзната политическа стратегия, която ясно признава земеделието за нещо повече от просто икономическа дейност. Да, тази стратегия струва скъпо – на фермерите, на държавата, на потребителите, които плащат високи цени за храните си. Но именно тази цена швейцарците са решили, че могат да си позволят, защото алтернативата би била още по-скъпа – обезлюдени планини, разрушена идентичност и хранителна зависимост отвън.
Всъщност това не е модел, който пази фермера. Това е модел, който пази самата държава. И докато ние обсъждаме колко „скъпо“ е швейцарското сирене, може би трябва да се запитаме: колко всъщност струва бъдеще без собствено земеделие? Швейцарците са направили своя избор.
Ася Василева,
Швейцария
